Решение № 9586 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15031/2008 г.

Решение № 9586 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15031/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Румен Боянов Цветков от гр. Монтана против заповед № РД-44-2002/23.10.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното отношение с него поради съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, от Здсл. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, с молба да бъде отменена. Ответникът по жалбата -министърът на земеделието и храните чрез своя представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, тричленен състав -пето отделение намира жалбата за подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят заема длъжността "старши експерт" в Областна дирекция "Земеделие"-Монтана, отдел "Регионална политика" с ранг III младши при Министерство на земеделието и храните. При оптимизиране на числеността и структурата на ведомството във връзка с приетия с ПМС № 204/18.08.2008 г. Устройствен правилник на МЗХ (обн. ДВ, бр. 76/29.08.2008 г.) министърът утвърждава нови длъжностно и поименно разписания, считано от 01.09.2008 г. Според тях три щатни бройки за длъжността "старши експерт" в Областна дирекция "Земеделие" гр. Монтана са съкратени. На базата на това, с атакуваната заповед е прекратено служебното правоотношение между МЗХ и жалбоподателя, като основание е посочено - съкращаване на длъжността. Един от доводите в жалбата е - че не е налице реално съкращение на длъжността, след като продължава да съществува и в новото длъжностно разписание. В случая е налице намаляване на щата за посочената длъжност като посоченото правно основание е такова, което не изисква специална мотивировка и не е свързано с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите, самостоятелна преценка по целесъобразност на органа, без допитване или съвещаване със служителя. Затова и органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебна критика, въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Водим от горното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение