Решение № 14161 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10771/2013 г.

Решение № 14161 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10771/2013 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мънацаканян Маня, гражданка на Армения, против решение № 4213 от 25.06.2013 г., постановено по адм. дело № 4627 по описа за 2013 г. на Административен съд София град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материален закон - касационни основания по см. чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата. Настоящата съдебна инстанция намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Мънацаканян Маня, гражданка на Армения, против решение № 405/26.03.2013 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата й за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не са констатирани нарушения на административната процедура, които да са ограничили правото на участие на търсещия закрила или да са довели до неизясняване на факти от бежанската история на жалбоподателката. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещата закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Видно от бежанската история чужденката не е имала проблеми с полиция и власти, не е членувала в политически партии и не е била арестувана. Липсват данни за лично преследване на търсещата закрила в родината й поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения. Не се твърди по делото, че Мънацаканян Маня е била заплашена от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността й поради наличие на международен конфликт в страната на произход. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Чужденката е напуснала Армения легално с автобус, преминала транзитно през Турция и влязла в Република България на 12.01.1994 г. От интервюто проведено на 7.12.2012 г. става ясно, че причината да напусне страната си на произхода е това, че тя и съпругът й са били съкратени от работа, след което е намерила препитание именно в Република България, което сочи на поведение свързано с търсене на икономически по-добър живот и не обуславя предоставяне на търсената закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Продължителното пребиваване на жалбоподателката в Република България и желанието й да живее със семейството на сина й са също причини, които са извън приложното поле на защитата по смисъла на ЗУБ. В чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, законодателят е предвидил възможността за предоставяне на хуманитарна закрила и по други причини от хуманитарен характер, но тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната, каквито в случая не се сочат, не са и налице. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е събрал подробна информация за състоянието на сигурността в Армения. По делото е приложена и обсъдена справка № 2096/19.04.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ при МС относно сигурността на страната по произход, от която става ясно, че Конституцията и законите на страна гарантират основните права и свободи на гражданите и тяхното равноправие пред закона. Липсват данни за груби нарушения на човешките права в Армения и не е налице въоръжен конфликт. Същата представлява писмено доказателство, редовно събрано в хода на административното производство по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК, поради което правилно е ценено съдържанието и за достоверна информация относно актуалната обстановка в Армения. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 83/2004, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата. Следва да бъде отбелязано и това, че настоящата молба е четвърта поред, явява се последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗУБ и съгласно чл. 13, т. 5 от ЗУБ, обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. В проведените интервюта и в касационната жалба търсещата закрила не заявява нови обстоятелства, които да обосновават предоставянето на статут на бежанец и/или хуманитарен статут. В интервю с рег. № 4344/1.10.2012 г. Мънацаканян Маня заявява, че няма нови обстоятелства, които да са различни от тези, посочени от нея в предишни интервюта. Само по себе си нежеланието й да се завърне в държавата по произход само защото я притеснява безпаричието и това, че няма работа и жилище не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът не е допуснал сочените от касаторката нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите правилно е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същия е законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,