Решение № 1432 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12681/2009 г.

Решение № 1432 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12681/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 68 от 12.08.2009 г., постановено по адм. д. № 111/2009 г. Ямболският административен съд е отменил Решение № 17 от 29.05.2009 г. на директора на РУ "СО" - гр. Ямбол и потвърденото с него Разпореждане № 439/14.04.2009 г. на началника на отдел КПК при РУ "СО" - гр. Ямбол. Осъдил е РУ "СО" - гр. Ямбол да заплати на Йорданка Коева Цонева направените по делото разноски в размер на 55 лева. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ"СО" Ямбол с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок и обоснована, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество счита следното: Предмет на производството пред първата съдебна инстанция са констатираните с частичен ревизионен акт № 1/06.04.2009 г. нарушения по разходите на ДОО, във връзка с изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване на Йорданка Коева Цонева - учител при ПГ по ЕХТ гр. Ямбол, въз основа на който е издадено Разпореждане № 439/14.04.2009 г. на началника на отдел КПК при РУ "СО" - гр. Ямбол за възстановяване на сумата 682,66 лв. (главница 496,08 лв. и лихва 186,58 лв.), потвърдено с Решение № 17/29.05.2009 г. на директора на РУ "СО" - гр. Ямбол. По делото не е спорно, че считано от 10.01.2007 г. Йорданка Цонева получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за периода от 12.01.2007 г. до 01.07.2007 г. е имала сключен трудов договор с осигурителя ПГ по ЕХТ гр. Ямбол. За периода от 28.05.2007 г. до 01.06.2007 г. Цонева е получила обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № А 20064386167, издаден на 28.05.2007 г. с предписан режим на лечение "домашен". При направената ревизия е установено, че за периода от 21.052007 г. до 01.06.2007 г. е била на санаторно лечение за провеждане на рехабилитация. нарушавайки предписания режим. За да разпореди възстановяване на полученото обезщетение за временна неработоспособност административният орган е приел, че по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО е нарушен режима на лечение, предписан от здравният орган. Първоинстанционният съд е изложил правни доводи, че не е налице нарушение на материалноправната норма, тъй като издадения на 28.05.2007 г. болничен лист № А 20064386167 не е бил обжалван и е влязъл в сила, а съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето е задължителен за всички лица, органи и организации в страната. Освен това и целта на проведената рехабилитация е възстановяване здравето на болния служител. Тези доводи на съда са правилни и решението по отношение на правомерно полученото обезщетение за временна неработоспособност от Цонева за периода от 28.05.2007 г. до 01.06.2007 г. следва да бъде оставено в сила. След прекратяване на трудовото правоотношение (01.07.2007 г.), на Йорданка Цонева са издадени два болнични листа за временна неработоспособност - за периода от 04.07.2007 г. до 25.07.2007 г. и от 26.07.2007 г. до 24.08.2007 г. включително, като от данните по делото се установява, че е изплатено парично обезщетение за периода 04.07. - 31.07.2007 г. Административният орган е обосновал акта си с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от КСО. Според нормата, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия. За да отмени оспорени административни актове, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО, като е приел, че е налице добросъвестно получаване на осигурителното плащане, което обстоятелство погасява задължението за връщане. Настоящата инстанция не споделя правните доводи на АС-Ямбол по отношение получено обезщетение за неработоспособност за периода от 04.07.2007 г. до 31.07.2007 г. Лицето не може да се приеме за добросъвестно при получаване на паричното обезщетение за временна неработоспособност, тъй като безспорно за същия период от време е получило и отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст. С това попада в императивно уредените случаи по изр. второ на чл. 42, ал. 2 от КСО, в които не се изплаща паричното обезщетение за временната неработоспособност поради общо заболяване на лица, получаващи пенсия. Поради това правилно административният орган е приложил изр. трето от чл. 42, ал. 2 от КСО - изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, касаеща полученото от Йорданка Коева Цонева обезщетение за временна неработоспособност за периода 04.07.2007 г. - 31.07.2007 г. В тази част съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и необоснован, което съставлява отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от КСО. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция като в тази част жалбата на Йорданка Коева Цонева срещу Решение № 17 от 29.05.2009 г. на директора на РУ "СО" - гр. Ямбол и потвърденото с него Разпореждане № 439/14.04.2009 г. на началника на отдел КПК при РУ "СО" - гр. Ямбол следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от КСО, Върховният административен съд, шесто отделение,