Решение № 11192 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5555/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на М. А. З., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, подадена чрез адв. Лазов, срещу решение 4272/25.04.2025 г., постановено по адм. д. 744/2025 г. по описа на Административен съд- Хасково. Касаторът релевира подробни доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Сочи, че първоинстанционният съд не е мотивирал решението си за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. По подробно изложени в касационната жалба съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ. Жалбата се поддържа в писмено становище. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Хичовски, в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представя доказателства два броя актуални справки за Сирийска Арабска Република. Представителят на Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Хасково е била законосъобразността на решение 2085/28.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на М. А. З. е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: М. А. З. подал молба за международна закрила на 25.09.2024 г., пред РПЦ [населено място], като е посочил дата на раждане: [дата]., гр. Хаджин, обл. Дейр Алзор. Напуснал Сирия нелегално през 2021 г. с майка си, двамата му братя и сестра му в посока Турция, където останал 3 години. От там преминал нелегално в Република България на 24.09.2024 г. По време на проведеното интервю, обективирано в протокол с рег. УП-44420/12.12.2024 г. обосновава напускането на Сирия с липсата на сигурност заради войната и лошото икономическо положение. Твърди, че по произход е [заличен текст], [заличен текст], завършил шести клас. В проведеното интервю посочва, че никога не е бил осъждан, не е бил арестуван, не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група или заради религията, която изповядва. Не е участвал във въоръжени групировки и политически партии. За изясняване на обстоятелствата са използвани справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. С оглед обстоятелството, че молителя е непридружен непълнолетен на основание чл. 25, ал. 1 ЗУБ, му е назначен особен представител, като също така е определен и социален работник на основание чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗДет. За подаденото заявление са информирани Държавна агенция за закрила на детето и Агенция за социално подпомагане. Представен е доклад от Агенция за социално подпомагане с изх. СИГ/Д-Х-Х/1375/27.09.2025 г. При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Според решаващия състав правилно административният орган е преценил, че не се установява спрямо М. А. З. да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Приел е, че липсват и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото липсват твърдения за реална опасност от тежки посегателства, нито се установява спрямо лицето да са предприети такива действия от официалните власти на Сирия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. В решението е изложен обстоен анализ на бежанската история на лицето, като правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А. З.. Лицето не е направило релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Не се установява спрямо него да е прилагано физическо насилие или да е бил обект на репресии. В настоящия случай в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за предоставяне на бежански статут, включително при съобразяване разпоредбата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, съгласно която опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване въз основа на религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Липсват твърдения за отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и относно това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Законосъобразни са и изводите, че от страна на кандидата липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, поради и което не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Липсват доказателства за това, ситуацията в Сирия да достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Не са ангажирани доказателства, които за водят до заключение, че търсещият закрила е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства - смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. Съобразно критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответствия със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не води до извод за достигане до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В подкрепа на изложеното са и представените пред касационната инстанция справки с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-528/30.09.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. В случая необходимостта от защита на най-висшият интерес на детето кандидат за закрила е обсъдена от административния орган. Според чл. 6а ЗУБ, преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗкД/, като по аргумент от препращащата разпоредба на § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, най-добрият интерес на детето е преценка на: а/ желанията и чувствата на детето; б/ физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/ възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г/ опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д/ способността на родителите да се грижат за детето; е/ последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж/ други обстоятелства, имащи отношение към детето. Същевременно, най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, при липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели, какъвто е разглеждания случай. В хода на административното и съдебното производства са съобразени интересите на детето. Назначен е служебен защитник, представлявал чужденеца пред ДАБ и съда. Съобразно изискването на чл. 15, ал. 6 ЗЗкД е уведомена компетентната дирекция "Социално подпомагане", като при интервюирането на непълнолетния е присъствал социален работник, който е изготвил социален доклад. Съобразно изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,