Решение № 13594 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14841/2012 г.

Решение № 13594 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14841/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ООД "Юнион Корект Варна" с адрес на управление гр. Варна, ул. "Ц. Гинчев" № 7, против Решение № 2390 от 10.10.2012 г. на Административен съд гр. Варна, постановено по адм. д. № 3213 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 271101753/25.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 489/16.08.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от ЕТ "Стройгруп - Ивелин Иванов" в размер на 16948,40 лв. за д. п. м. 06.2010 г. и в размер на 953 лв. по фактури издадени през м. 07.2010 г., както и по фактура № 0... 14/30.07.2010 г. в размер на 1232 лв. издадена от "Стройгруп" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата против РА, първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна: С обжалвания РА е отказано право на данъчен кредит по доставки за услуги от издадени от ЕТ "Стройгруп - Ивелин Иванов" с ЕИК по Булстат 200138170, за д. п. м. 06.2010 г. в размер на 16948,40 лв. по фактури № № 276/7.06.2010 г.; 205/10.06.2010 г.; 206/11.06.2010 г.; 258/18.06.2010 г.; 260/21.06.2010 г.; 262/22.06.2010 г.; 263/23.06.2010 г. и за д. п. м. 07.2010 г. в размер на 953,63 лв. по фактури № № 189/12.07.2010 г.; 190/21.07.2010 г.; 207/19.07.2010 г. Предмет на доставките са строително-монтажни работи /СМР/ съгласно протоколи акт обр. 19. Поради недоказано влагане на материали и липса на техническа и кадрова обезпеченост, за представените протоколи акт обр. 19 към всяка от издадените фактури е прието, че същите се явяват издадени без основание и не документират реално изпълнени услуги, поради което и начисленият ДДС по процесните фактури се явява начислен неправомерно. По отношение на "Стройгруп" ЕООД с ЕИК по Булстат 200954063, в хода на ревизията не е признат данъчен кредит за д. п. м. 07.2010 г. в размер на 1232 лв. по фактура № 0... 14/30.07.2010 г. на стойност 6160 лв. и предмет на доставката - извършване на СМР съгласно протокол, обр.19 № 1 от 30.07.2010 г. на обект: еднофамилна вила УПИ XX, 2616 2617. След съвкупния анализ на събраните доказателства, органа по приходите е приел, че са недоказани от изпълнителя и от получателя по доставката, кои точно материали и каква част от тях са вложени в конкретната услуга, за която се твърди, че е получена, поради което е стигнал до извод за липса на доставка на услуга по фактура № 0... 14/30.07.2010 г., за която на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 9, чл. 12, чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Вследствие приетата фактическа обстановка е стигнал до следните правни изводи: Намерил е, че РА е издаден от компетентен орган съгласно ЗОКО и в съответната форма и определя задължения за посочените в ЗВР периоди, поради което не страда от пороци, водещи до нищожност. Счел е, че независимо, че фактурите са издадени от доставчиците и че са изпълнени формалните изисквания да са отразени в дневниците за продажби на доставчиците и в СД, същите не доказват, че удостоверените с тях доставки на услуги са действително осъществени, т.е, че съдържанието на фактурите отговаря на обективната действителност. Приел е, че по фактурите издадени от ЕТ "Стройгруп - Ивелин Икономов" безспорно е установена липса на кадрова обезпеченост, тъй като представените разчетно-платежни ведомости не са подписани от посочените лица, както и не се установява на кой обект и каква работа са вършили, а също така след справка в информационната система на НАП е установено, че посочените лица освен, че са сключили трудов договор за 8 часов работен ден с ЕТ, са в трудовоправни отношения и с други търговци.В хода на ревизията е извършена насрещна проверка, при която не се установява посочените лица да са работили на обекти на ЕТ. По делото са допуснати до разпит при режим на водене лицата, за които се твърди, че са изпълнители по услугите. Същите не са доведени и не са установили твърдяната от жалбоподателя теза, че са престирали труд на посочените обекти. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че не е установено реално изпълнение на услугите по фактури, издадени от ЕТ "Стройгруп - Ивелин Икономов." Приел е за основателно възражението на ответника, че единствено осчетоводяването на разходи не е основание да се приеме, че са налице реално извършени такива работи. По отношение на доставките от "Стройгруп" ЕООД първоинстанционният съд е приел, че за закупените материали от ревизираното лице не са представени доказателства, а по отношение на останалите има разминавания в стойностите, а така също не е доказана кадровата обезпеченост на доставчика. С оглед горното, АС - Варна е отхвърлил жалбата на дружеството против РА като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. По отношение на процесните фактури правилно АС е обосновал извода за липса на реалност на доставките по фактурите, издадени от доставчиците ЕТ "Стройгруп - Ивелин Иванов" и "Стройгруп" ЕООД за процесните периоди. Правилно АС е приел, че касаторът не е представил нито пред данъчния орган, нито в хода на съдебното производство документи, доказващи материалната, техническа и кадровата обезпеченост на доставчиците за изпълнение на договорените дейности. Следва да се отбележи, че доколкото касаторът претендира определено материално право - правото на приспадане на данъчен кредит, тежестта на доказване на предпоставките за упражняването на това право е върху него, включително реалното извършване на доставките по спорните фактури, като следва да докаже, че са изпълнени всички положителни предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит, както и че не са налице отрицателните предпоставки по ЗДДС, които обуславят отказване на данъчен кредит. Изводът за липса на реални доставки е обоснован и съответства на доказателствата. Позоваването само на писмените доказателства като договори и актове обр. 19 не дава ясна картина относно конкретно изпълненото по всяка една от процесните доставки от посочените доставчици. Издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, макар и осчетоводени, не може да бъде разглеждано като данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25 ЗДДС. Не е доказано по делото наличието, предаването и влагането в обектите от доставчиците на необходимите материали за извършването на процесните СМР. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че единствено осчетоводяването на разходи не може да докаже идентичността им с извършените СМР. Неизяснен е останал фактът как едни и същи работници през един и същ период от време работят при различни работодатели и обекти при положение, че жалбоподателят се е отказал от разпита на исканите свидетели. Позоваването в касационната жалба на практиката на СЕС по съединени дела С-80 и 142/2011 г. не е точно. От тълкуването на чл. 167, 168 и др. от Директива 2006/112, направено в посоченото решение, е прието, че те следва да се тълкуват в смисъл, че отказът за признаване на правото на приспадане не следва да се обвързва от това, че данъчно задълженото лице не се е уверило в това, че издателят на фактурите е данъчно регистриран, разполага със стоките, изпълнил е задълженията си по деклариране и внасяне на данъка или че същото лице не разполага с други доказателства освен фактура относно горните обстоятелства, т.е. данъчно задълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама на съконтрахентите си. Задължението за извършване на оценката на доказателствата относно тези факти е на националната юрисдикция. В случая това е извършено, като изводите за нереалност на доставката са обосновани. Това води до извод, че фактическата обстановка, която има предвид решение на СЕС е различна от тази по настоящия спор. В случая не се касае за измама, а само за недоказване на реалността на доставките, т.е. действително им изпълнение от посочените субекти. Поради това и позоваването на практика на СЕС не променя извода по делото, като и решението на СЕС не отрича връзката между реалност на доставката и признаването на данъчния кредит. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,