Решение № 6 от 18.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4034/2014 г.

Решение № 6 от 18.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4034/2014 г., II г. о., ГК,докладчик съдията Красимир Влахов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № I - 17/25.02.2014 г. по в. гр. д. № 1794/2013 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 112/28.06.2013 г. по гр. д. № 752/2012 г. на Районен съд - [населено място], с което е прието за установено по отношение на [фирма], че [община] е собственик на недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор 51500.505.347 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 1,737 дка, с начин на трайно ползване - второстепенна улица, при граници: имоти с идентификатори 51500.505.348, 51500.505.198, 51500.505.197, 51500.505.339, 51500.505.182, 51500.505.180, вместо което е отхвърлен предявеният от [община] положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване правото на собственост на ищеца по силата на непосредствено вещно-прехвърлително действие на плана, приет със заповед на Кмета на [община] № 105 от 07.12.2000 г., върху поземлен имот с идентификатор 51500.505.347 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 1,737 дка, при граници: имоти с идентификатори 51500.505.348, 51500.505.198, 51500.505.197, 51500.505.339, 51500.505.182, 51500.505.180. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост, нарушаване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост бъде уважена със законните последици. Ответникът по касационната жалба- [фирма] е депозирал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Доводите се поддържат в съдебно заседание и се доразвиват в писмена защита. С Определение № 367/27.10.2014 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационната жалба е допусната до разглеждане съобразно задължителните постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, според които касацията следва да бъде допусната при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба липсват надлежни фактически твърдения относно придобивния способ, на който общината, респ. държавата в периода преди влизане в сила на З., е придобила собствеността върху процесния имот, и момента на неговото осъществяване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като извърши служебна проверка на допустимостта на обжалваното въззивно решение по реда на чл. 293, ал. 4 във връзка чл. 269 и чл. 270, ал. 3 ГПК, намира следното: Независимо от основанието, на което е допуснато касационното обжалване, атакуваното въззивно решение на Бургаския окръжен съд не е недопустимо, доколкото същото обективира произнасянето на съда по искова претенция с надлежно заявено от ищеца фактическо основание, макар и формулировката на исковата молба да затруднява определянето на същото и да изисква конкретизация по смисъла на чл. 143, ал. 2 и чл. 145, ал. 2 ГПК. Поначало в исковата молба са изложени твърдения, обосноваващи твърдението на ищеца [община], че спорният имот не е собственост на ответника, без да е релевиран определен по съдържание и период на осъществяване придобивен способ, по силата на който правото на собственост е възникнало в патримониума на общината. Същевременно обаче, пространното изложение, посветено на сравнителен анализ на действието на улично-регулационния план при действието на З. и на ЗУТ, съдържа и позоваване на принципното положение, според което първата улична регулация има непосредствено вещно-прехвърлително /отчуждително/ действие, при което собствеността преминава в полза на държавата, респ. общината, с влизане в сила на плана, а не с отчуждаването. В първото по делото заседание процесуалният представител на ищеца е заявил изрично, че придобивният способ, на който се позовава, е прякото отчуждително действие на одобрен и влязъл в сила регулационен план, т. е. първата улична регулация на к. к. "Слънчев бряг- изток" по силата на Заповед № 105/17.12.2000 г. на кмета на [община], изрично посочена в обстоятелствената част на исковата молба. Именно това е основанието на предявения иск съобразно доклада на първоинстанционния съд, обективиран в определение от закрито заседание на 08.01.2013 г., срещу който страните не са възразили. В резултат на това, обстоятелствената част на исковата молба следва да се счита за надлежно конкретизирана в първото по делото заседание съгласно чл. 143, ал. 2 и чл. 145, ал. 2 ГПК, поради което първоинстанционният и въззивният съд са формирали правораздавателната си воля въз основа на надлежно заявено искане за защита по смисъла на чл. 2 ГПК и въззивният акт, предмет на касационна проверка в настоящото производство, следва да се приеме за допустим, поради което настоящата инстанция дължи разрешаване на материалноправния спор по същество. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова претенция с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника- [фирма], че ищецът в лицето на [община] е собственик на процесния недвижим имот с площ от 1,737 дка, отреден с действащия З. на к. к. "Слънчев бряг-изток" за второстепенна улица, представляващ обособена част от уличната мрежа на комплекса. В исковата молба се сочи, че със Заповед на Кмета на [община] № 105 от 07.12.2000 г. е проведена първата улична регулация на комплекса, която има непосредствено вещно-прехвърлително /отчуждително/ действие, т. е. собственикът на терен, определен по плана за улица, прехвърля собствеността му в полза на общината с влизането в сила на плана, а не с обезщетяването. В. инстанция, като е изследвала приложимия материален закон, правилно е приела, че съгласно чл. 110 З. (отм.), действащ към момента на издаване на заповедта на кмета от 07.12.2000 г., непосредствено отчуждително действие има само дворищнорегулационния план, и то за местата, които се отнемат от един имот и се придават към съседния парцел. В тези случаи имотите се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на плана. Прокарването на улица обаче не е мероприятие по дворищнорегулационния план, а по застроителния и регулационен план за обществени мероприятия по чл. 22 З. (отм.), за който план е характерно, че няма непосредствено отчуждително действие. С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от общината, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, поради което няма как заповедта, с която е одобрен застроителния и регулационен план на к. к. "Слънчев Бряг- изнок" от 07.12.2000 г., да има непосредствено отчуждително действие и да представлява годно придобивно основание в полза на общината, с оглед на което не легитимира ищеца като собственик на процесния имот на релевираното основание. Така формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е съобразен с приложимия материален закон, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че доводът на касатора, че процесният имот е бил държавен, с оглед данните от Съдебно-техническата експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, според която по кадастралния план от 1956 г. имотът е попадал върху разсадник и в този смисъл е бил част от Д., е релевиран за първи път пред настоящата касационна инстанция. Д. начало в процеса обаче не позволява произнасяне по иска за собственост на това основание, щом същото не е своевременно заявено с исковата молба или посредством изменение на иска по основание по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. Доколкото непредявените основания не се преклудират от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, няма пречка ищецът да се позове в отделен процес на друг придобивен способ, който не е бил заявен като основание на иска в настоящото производство. Независимо от изхода на спора, доколкото от страна на ответника по касация не е заявена претенция за разноски, такива не следва да му бъдат присъждани в нарушение на диспозитивното начало в процеса. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение