Решение № 10158 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 169/2011 г.

Решение № 10158 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 169/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 2209/29.10.2009 г., постановено по административно дело № 168/2010 г., Административен съд - Варна е: 1) отменил решение № 85/10.12.2009 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Варна и оставеното с него в сила разпореждане № 5203171030 от 04.09.2009 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" на РУ "СО" - Варна, с което на Галина Дойчева Василева от гр. Варна е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и добавка по чл. 84 от КСО; 2) разпоредил връщане на делото като преписка на пенсионния орган за ново произнасяне по заявление № МП 39534, 39535/10.12.2008 г. на Галина Дойчева Василева, съобразно дадените указания относно тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Варна, действащ чрез упълномощената да го представлява гл. юрисконсулт Ивелина Йовкова. Касаторовият процесуален представител твърди, че решението на Варненския административен съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (по преценка материалната законосъобразност на обжалвания административен акт - чл. 142, ал. 1 от АПК) и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК. Исканията са за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на Галина Дойчева Василева срещу решение № 85/10.12.2009 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, като неоснователна. Ответникът по касация Галина Дойчева Василева от гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на Варненския административен съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК. Решението на Административен съд - Варна, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и на обуславящите ги такива) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че процесните административни решение и разпореждане са постановени при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните (административнопроизводствените) правила. Основание за отказа на пенсионния орган да отпусне на Галина Дойчева Василева лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е че същата няма изискуемия сбор от 100 точки - възраст и осигурителен стаж. Решаващо в случая се явява зачитането от органа на положения от нея труд в "Бряг принт" АД, в периода от 01.01.1977 г. до 31.12.1982 г., като III-та категория, а не като II-ра категория. Осигурителният стаж обаче за процесния период тя е доказала още в хода на ревизионното производство с Удостоверение обр. УП № 30 № 501/17.02.2004 г., издадено от "Бряг принт" АД, в което е посочено, че през периода от 06.03.1974 г. до 01.08.1993 г. същата е работила като линотиперка. Положеният труд на длъжност "линотипер" съгласно чл. 33 от отменения понастоящем Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП (отм.)) е втора категория. Като прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното решение, пенсионният орган е приел безкритично констатациите, направени с констативен протокол № 606/27.08.2009 г. във връзка с извършената проверка при осигурителя "Бряг принт" АД, вместо да спази принципа на служебното начало (чл. 9, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от АПК), и да издаде административния акт, след като изясни всички факти и обстоятелства за случая. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а съгласно чл. 347 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Освен горецитираното удостоверение, на съда е представена и трудова книжка № 284/1974 г., правилно оформена съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (което не се оспорва и от касатора). От съдържанието й също безспорно се установява, че за периода 06.03.1974 г. - 01.08.1993 г. Галина Дойчева Василева е заемала длъжността "линотипер" без прекъсване в "Бряг принт" АД Варна, т. е. положеният от нея труд в това предприятие попада в записа на т. 33 от Правилника за категоризиране на труда за пенсиониране (отм.) и следва да се зачете изцяло като такъв от втора категория. Гореизложеното обосновава правилността на извода на първоинстанционния съд, че отказа да се отпусне исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е издаден в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност. Инвокираното възражение в касационната жалба, че актът е издаден съобразно чл. 142, ал. 1 от АПК, а трудовата книжка на лицето е представена след издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Варна поради бездействието на ответницата по касация, и представлява нововъзникнал факт, неотносим към преценката на законосъобразността на административния акт, е неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че касаторът неправилно се позовава на съдебна практика, касаещи случаи, в което наистина става въпрос за нововъзникнали факти, хипотеза, различна от тази в процесния казус. В настоящият случай става въпрос за нов, а не за нововъзникнал факт. Трудовата книжка е съществувала в хода на ревизионното производство, както и в хода на административното обжалване, но не е била известна на Василева към този момент (което същата своевременно е декларирала). Става й известна едва след постановяване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ, представена е в съдебното производство и фактите, удостоверени в нея, са установени до приключване на устните състезания, поради което правилно с оглед чл. 142, ал. 2 от АПК са съобразени от съда при постановяване на решението му. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторовият повереник, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменените с него административни актове, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Варненския административен съд за материална незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая пенсионният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО, НПОС и ПКТП (отм.). Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Варна също е издал незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на пенсионния орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,