Решение № 11116 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7075/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 15577 от 08.05.2025 г. по адм. д. 3917/2025 г. Административен съд София град (АССГ) е отхвърлил жалбата на Ф. А. А., гражданин на Сирия, против решене 2025/27.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Ф. А. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Т. Лисичкова. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на съдоприизводтсвените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд е мотивирал своите изводи с представените справки МД-02-160/14.03.2025 г. и МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, но в действителност положението в Сирия не се е подобрило. В жалбата се твърди и неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Закона за убежище на бежанците (ЗУБ), както и на разпоредбата чл. 9, ал. 1, т.3 от ЗУБ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу оспорения административен акт и преписката се върне на административния орган с указания за ново разглеждане на молбата на Ф. А. А.. В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът не се явява лично и се представлява от адв. Т. Лисичкова. Представят се писмени бележки. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, се представлява от процесуалният си представител гл. юрк. Хичовски, който оспорва основателността на жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение 2025/27.02.2025 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на Ф. А. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалвания съдебен акт АССГ е отхвърлил жалбата против решението на председателя на ДАБ при Министерски съвет. Решаващият съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според първоинстанционния съд, административният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Решаващият съд е приел, че по отношение на Ф. А. А. не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. По отношение на предпоставките обуславящи предоставяне на хуманитарен статут на чуждият гражданин по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, административния съд е очертал материалноправните предпоставки на посочения правен институт и е направил извод, че от бежанската история на лицето и данните по делото, не се доказва наличието им в случая. Според решаващият съд няма основания да се приеме, че Ф. А. А. е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Административният съд е приел също така, че към момента на разглеждане на делото на цялата територия на Сирия конфликтът не достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си, поради което е прието, че не били налице хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Съдът се е позовал на справки с МД-02-160/14.03.2025 г. и МД-02-200/08.04.2025 г.относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, които подробно е описал в оспорения съдебен акт. Крайният извод на АССГ е за правилност на преценките на административния орган за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, съответно за законосъобразност на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай, ообосновани на доказателствата по делото са възприетите от съда изводи за липса на фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Ф. А. А.. Видно от личната история на търсещия закрила, не са изтъкват обстоятелства, от които да се заключи, че спрямо него са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Чужденецът Ф. А. А. не е направил относими твърдения, изпълващи хипотезата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молителят изрично заявява, че не е бил обект на преследване от държавата, партии или организации или недържавни субекти, не е имал проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата му принадлежност. Жалбоподателят Ф. А. А. е роден на [дата]. в [населено място], обл. Ракка, Сирия, [етническа принадлежност], [вероизповедание], неженен. Решаващият съд е акцентирал на бежанската му история, от която става ясно, че до 2017 г. живял в Сирия, след което заминал за Ливан, където живял до 2022 г., а в последствие се завърна в Сирия, гр. Азас, обл. Идлиб. Като причина за напускане на Сирия повторно на 15.08.2024 г. посочва на първо място смъртта на майка си (2017 г.), както и това, че демократичните сили смятали да мобилизират младежите, докато бил в Ракка. В Ливан и Сирия спестил пари и решил да напусне страната, но не се върнал върнал отново в Ливан , защото имал проблеми с документите си. В Република България влязъл незаконно на 27.08.2024 г., където бил задържан от полицията. Неоснователни са доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е издадено при правилно прилагане на материалния закон. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В обжалвания съдебен акт, липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е преценена съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Правилно съдът е съобразил и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По отношение на твърдението в касационната жалба, че в действителност положението в Сирия не се е подобрило, настоящият съдебен състав счита, че представената в настоящото производство справка МД-02-528/31.10.2025 г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, са по-актуални от данните, на които се позовава процесуалния представител на касатора (предимно от публикации в Интернет). Съгласно приложената справка след падането на режима на Башар Асад цялостната обстановка в Сирия се нормализира и според бюлетина на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 26.09.2025 г., към 25.09.2025 г., считано от 8 декември 2024 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. Между 17-23 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа на граничните контролно-пропусквателни пунктове Ал Салама и Джусис . Демографския профил на завърналите се лица показва балансирано разпределение по пол, с много деца и възрастни в трудоспособна възраст и малък дял възрастни хора. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия, като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама. В тази връзка следва да бъде прието, че независимо от усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Не е налице повсеместна ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касационния жалбоподател, респ. чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, транспониран в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на изложеното, като е приел решение 2025/27.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение