Решение № 15164 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9352/2017 г.

Решение № 15164 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9352/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова М. Пелов е подал касационна жалба срещу решение № 73 от 20.05.2017 г. по адм. дело № 293/2015 г. по описа на Административния съд - Л. в частта, в която предявеният от него иск против Агенцията за държавна финансова инспекция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, е бил отхвърлен. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи изцяло, като се присъди и изтеклата мораторна лихва за периода 14.02.2013 г. - 24.11.2015 г. върху съответната част от главницата, заедно със законната лихва от подаването на исковата молба и направените разноски. Агенцията за държавна финансова инспекция e поискала отхвърляне на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред Административния съд - Л. е образувано по исковата молба на М. Пелов против Агенцията за държавна финансова инспекция, с която са предявени: иск за заплащане на обезщетение в размер на 600 лева за имуществени вреди и иск за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за неимуществени вреди, понесени от издаденото от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция наказателно постановление № 11012083/20.06.2012 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и иск за присъждане на изтеклата за периода 14.02.2013 г. - 24.11.2015 г. лихва за забава, общо в размер на 1580, 70 лева. В исковата молба се твърди, че имуществената вреда за ищеца се изразява в направения разход за заплащане на адвокатско възнаграждение по повод обжалването на наказателното постановление, а неимуществените вреди - в засягане на честта и достойнството му, когато се разчуло сред съгражданите му, че е извършил закононарушения като кмет на община А., в накърняване на репутацията му, в потиснатост и напрежение поради създаденото негативно обществено мнение, станало причина да страни от околните и да води уединен начин на живот. Административният съд установил, че със заповед № 10-1394/11.11.2011 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция и писмо с изх. № 16-13-78/10.11.2011 г. на министъра на финансите било възложено извършването на финансова инспекция на О. А.. След приключване на инспекцията, на М. Пелов, кмет на община А. и възложител на обществени поръчки, били съставени пет наказателни постановления, в това число и наказателно постановление № 11012083 от 20.06.2012 г. С това постановление директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция наложил на М. Пелов административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (отм.);. Наказателното постановление било отменено с решение № 271/23.11.2012 г. по АНД № 430/2012 г. по описа на Районния съд - Т. Решението на районния съд било потвърдено с решение № 23/14.02.2013 г. по КНАД № 13/2013 г. по описа на Административния съд-Л.. За осъществяване на защитата си пред двете съдебни инстанции Пелов ангажирал адвокат, на когото заплатил по 300 лева за всяка инстанция. На 12.02.2014 г. Пелов подал молба за напускане на Общинския съвет-А.. С решение № 1/20.02.2014 г. Общинският съвет-А. прекратил пълномощията му като общински съветник. На проведените през 2015 година местни избори М. Пелов отново бил избран за кмет на община А.. От правна страна съдът приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 11012083 от 20.06.2012 г. е основателен и присъдил изцяло исковата сума от 600 лева. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Административният съд приел, че върху обезщетението за имуществени вреди не се дължи лихва за забава и отхвърлил претенцията за заплащане на изтеклата лихва върху главницата за периода 14.02.2013 г. - 24.11.2015 г. заедно с претенцията за заплащане на законната лихва от датата на подаването на исковата молба. По отношение на иска за обезщетяване на неимуществени вреди съдът приел, че в процесния случай е налице само първата предпоставка за уважаването му, а именно, отменен от съда като незаконосъобразен административен акт. Не било установено обаче наличието на другите елементи от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като събраните гласни доказателства не сочели, че негативните преживявания на ищеца са причинени пряко и непосредствено от отмененото наказателно постановление. Поради това административният съд отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева заедно със законната лихва. Касационната инстанция намира, че постановеното решение е правилно в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, Административният съд не е нарушил материалния закон, като е отхвърлил исковата молба в частта, в която се претендират неимуществени вреди – засягане на честта и достойнството на ищеца, когато се разчуло сред съгражданите му, че е извършил закононарушения като кмет, накърняване на репутацията му, потиснатост и напрежение поради създаденото негативно обществено мнение, което станало причина да страни от околните и да води уединен начин на живот. За да се ангажира имуществената отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност, следва да се установи наличието на нормативноустановените предпоставки - незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действието или бездействието и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав, отговорността по чл. 1 ЗОДОВ не може да се реализира. Ищецът, който претендира заплащането на обезщетение за вреди, носи доказателствената тежест за установяване на нормативните предпоставки за уважаването на иска. В случая не може да се приеме, че той е доказал проявлението на морални вреди, настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Според показанията на свидетеля Колев, по време на предизборната кампания на Колев през есента на 2011 година за кмет на общината се разчуло, че срещу бившия кмет има проверки за евентуални нарушения от предишния мандат. Пелов споделил със свидетеля, че действително има такива проверки и че срещу него са издадени наказателни постановления. Сведетелката П., съпруга на М. Пелов, е заявила, че според съпруга й, имало промяна в отношението на хората към него поради извършените проверки, което го накарало да се изолира и да живее затворено. Както е отбелязал и административният съд, показанията на свидетелите са твърде общи, а от тях се установява, че ищецът е бил засегнат от разпространилите се сред населението слухове за негови възможни нарушения в качеството му на кмет на община А.. Като се отчете, че слуховете се основават на отделни факти от действителността, за които няма официална информация, не може да се приеме, че тяхната поява в конкретния случай е следствие на издаденото наказателно постановление в условията на пряка и непосредствена причинна връзка. Негативното отношение на обществеността към личността на ищеца, както той твърди, едва ли би могло да се появи от наказателно постановление, с което той е бил наказан с минимална по размер глоба от 100 лева за административно нарушение. Едновременно с това следва да се отчете, че на ищеца са съставени пет наказателни постановления, което препятства разграничаването на вероятните неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, които са произлезли от конкретното наказателно постановление. Поради това решението в частта, в която е отхвърлена исковата молба на М. Пелов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта, в която административният съд е отхвърлил исковата претенция за заплащане на изтеклата лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди за периода 14.02.2013 г. - 24.11.2015 г. Съгласно чл. 84, изр. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе ролята на покана за изпълнение на задължението, с оглед на което следва да се приеме, че законната лихва върху обезщетението се дължи от датата на исковата молба или от момента, в който длъжникът е поканен да заплати на засегнатото лице дължимата сума. С оглед на тази преценка решението противоречи на материалния закон в частта, в която първоинстанционният съд не е присъдил законната лихва върху сумата, присъдена като обезщетение за настъпилата за ищеца имуществена вреда. В тази част решението следва да се отмени и да се присъди законната лихва върху сумата 600 лева, считано от 19.12.2015 г. до окончателното й изплащане. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационното производство, при което касационната жалба е уважена частично, разноските на страните следва да останат, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 73/20.05.2017 г. по адм. дело № 293/2015 г. по описа на Административния съд - Л., в частта, в която е отхвърлена исковата молба на М. Пелов против Агенцията за държавна финансова инспекция за заплащане на законната лихва върху сумата 600 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2015 г. до окончателното й изплащане, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Агенцията за държавна финансова инспекция да заплати на М. Пелов законната лихва върху сумата 600 лева, представляваща обезщение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 11012083/20.06.2012 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, считано от 19.12.2015 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73/20.05.2017 г. по адм. дело № 293/2015 г. по описа на Административния съд - Л. в останалата част. Решението е окончателно.