Решение № 14566 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7969/2011 г.

Решение № 14566 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7969/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по раздел I от глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба от "Каолин" АД, представлявано от Димитър Ангелов, против разрешение № 691 от 7.I.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 49, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 8, чл. 39, ал. 1, т. 1 и чл. 5, т. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) и протоколно решение на Министерския съвет № 50 от 23.ХII.2009 г. е разрешено на "Темос ГМ" ООД да извърши за своя сметка търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали, в площ "Дервент", община Аврен, област Варна, с искане да се отмени като незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на ЗПБ и като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Жалбоподателят, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адвокат Манчева, която от негово име поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - министърът на околната среда и водите, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в представени писмени бележки от 24.Х.2011 г. оспорва жалбата като неоснователна, като представя и писмени доказателства съобразно задължителните указания на петчленния състав на Върховния административен съд - заповед № РД-344 от 25.V.2009 г. на МОСВ и извлечения от годишните счетоводни отчети за последните три години, съответно за 2007, 2008 и 2009 г., на "Темос ГМ" ООД. Заинтересованата страна - "Темос ГМ" ООД, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по основателността на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 168 от АПК, като извърши анализ на събраните по делото писмени доказателства - цялата административна преписка и представените такива в настоящото производство, поотделно и в тяхната съвкупност и като провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намира, че жалбата е допустима за разглеждане като подадена от активно легитимирана страна против акт, който подлежи на съдебен контрол, в законния срок, и разгледана по същество, е основателна. Производството по делото е във фазата на разглеждане след отмяна на първоначално постановено решение от тричленен състав на Върховния административен съд, с което жалбата е била отхвърлена, отменено от петчленен състав на Върховния административен съд и върнато за ново разглеждане с указание да се комплектува административната преписка, за да се прецени спазено ли е изискването на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, действал към момента на издаването на оспорения административен акт, т. е. представил ли е обявеният за спечелил конкурса годишни счетоводни отчети за последните три години. Основателно е твърдението на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗПБ в редакцията й от ДВ, бр. 70 от 2008 г. императивно предвижда конкурсът за даване на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства да се организира и проведе от специална комисия, като нейното решение няма белезите на индивидуален административен акт, но компетентността й е строго регламентирана от закона, тя прави класиране на кандидатите и предлага на административния орган да издаде съответен акт, поради което неспазването на закона в процеса на работата и опорочаването на решенията й рефлектира и върху законосъобразността на крайния акт на компетентния административен орган. В настоящия случай със заповед № РД-271 от 14.IV.2009 г. МОСВ е определило комисия от седем души в поименен състав да организира и проведе процесния конкурс, като след приключване на конкурса да представи протокол с класиране на кандидатите. Видно от представените писмени доказателства, тази комисия никога не е работила в пълен състав. На първото проведено заседание на 15.V.2009 г., за което е бил съставен протокол № 1, комисията е била в състав от шест души, на второто заседание на 20.VII.2009 г. по протокол № 2 комисията е била в състав от четирима души и на третото заседание на 18.VIII. 2009 г. по протокол № 3, на което е било взето решение за класиране на кандидатите, комисията е била изписана в състав от всичките седем души, но протоколът не е бил подписан от председателя й Тодор Димитров, което всъщност означава, че той не е участвал в работата на комисията и че тя е заседавала отново в непълен състав. Освен това в т. 2 от този протокол е било записано, че "...всеки чл. на комисията самостоятелно оцени конкурсните предложения... и... обобщиха се количествата индивидуално присъдени места за всеки кандидат от всеки чл. на комисията...". Това обаче не е вярно, тъй като от приложената на лист 45 и 50 от делото "оценка от чл. на комисията на конкурсно предложение" е видно, че оценките и на двамата кандидати не са били подписани от Мирослав Кацаров, което означава, че този чл. на комисията не е оценявал конкурсните предложения, което е било негово право и задължение и без чието участие не би могло да се вземе законосъобразно решение за класиране на кандидатите. Тези констатирани от съда нарушения в работата на конкурсната комисия са съществени и те са опорочили нейните решения до степен да опорочат и издадения въз основа на тях индивидуален административен акт от компетентния административен орган, тъй като той е взел своето решение въз основа на нейното предложение за класиране. Основателно е и твърдението на жалбоподателя, че оспореният административен акт противоречи на материалноправните разпоредби на Закона за подземните богатства. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗПБ в редакцията му от ДВ, бр. 70 от 2008 г. очертава кръга от лицата, които могат да участват в конкурс за получаване на разрешение за търсене, проучване и концесия по този закон - търговци, които са доказали управленски и финансови възможности, като чл. 46, ал. 2 от ЗПБ конкретизира изискванията към кандидатите, едно от които по т. 2 е да представят извлечения от годишните счетоводни отчети за последните три години. Така редактирана, идеята на законодателя към този момент е била разрешения да се издават само на търговци, които имат най-малко тригодишна дейност, тъй като ако имат по-малка по срок дейност или нямат никаква такава, не биха могли да докажат управленски и финансови възможности, а само могат да твърдят такива. И това е нормално и логично, тъй като изискването за минимален срок на дейност плюс останалите условия е някаква гаранция за сигурност и стабилност на фирмата - кандидат за разрешително. В настоящия случай кандидатът е получил процесното разрешително - фирма "Темос ГМ" ООД е била регистрирана като търговец с решение по ф. д. № 1446 от 2006 г. на СГС на 10.II.2006 г. и към датата на подаване на заявление за участие в конкурса - 14.VII.2009 г., е имала две години и половина дейност, а не както се изисква по чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ - минимум три години. Видно от представените с административната преписка доказателства, фирма "Темос ГМ" ООД е представила годишни счетоводни отчети само за 2007 и 2008 г., но не и за 2006 г., тъй като такъв отчет тя не би могла да представи поради обстоятелството, че е регистрирана през 2006 г.. Съгласно указанията на петчленния състав на Върховния административен съд по прилагането на закона законосъобразността на оспорения административен акт зависи от изпълнението на изискването на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ - спечелилият конкурса да е представил годишни счетоводни отчети за 2006, 2007 и 2008 г.. Въпреки указанията в това решение ответникът да изпрати на съда тези три отчета, и в настоящото производство той е представил същите отчети - за 2007 и 2008 г., но не и за 2006 г., както и счетоводен баланс към 1.VIII.2009 г., който не е годишен счетоводен отчет, а не би и могъл да бъде такъв, а освен това е и неотносим към спора. От изложеното дотук следва изводът, че като не е представил годишни счетоводни отчети за последните три години, а това и обективно не би могло да стане, обявеният за спечелил конкурса не е отговарял на изискванията на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, и като е издал разрешение за търсене и проучване на подземни богатства на "Темос ГМ" ООД, административният орган е нарушил закона и издаденият от него административен акт е незаконосъобразен. В този смисъл е и съдебната практика, изразена в решение № 12052 от 15.Х.2009 г. по адм. дело № 7738 от 2009 г. на петчленен състав на II колегия на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 4970 от 2009 г. по адм. дело № 11148 от 2008 г. на тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд и е отменено разрешение № 553 от 27.VI.2008 г. на МОСВ за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални материали - подземни богатства, в площ "Дар". Следователно оспореният административен акт е бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен със законните последици. Предвид изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят и направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 575 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,