Решение № 3236 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15028/2013 г.

Решение № 3236 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15028/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, срещу решение № 1941 от 20.08.2013 г. по адм. д. № 3311/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, 16 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Директорът на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пловдив, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1941 от 20.08.2013 г. по адм. д. № 3311/2012 г, Административен съд - гр. Пловдив, 16 състав, е отхвърлил жалбата на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, против писмена покана изх. № 161331 от 03.10.2012 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пловдив. Прието е, че при необорване от страна на изпълнителя на медицинска помощ на констатираните нарушения на нормативните изисквания за извършване на болнична помощ, същият следва да възстанови недължимо платените суми. Направен е окончателния извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Така постановеното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подадената касационна жалба е бланкетна, без точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, а като такива са заявени нарушаване на съдопроизводствените правила и липса на достатъчна обоснованост. В срока за произнасяне по делото са постъпили писмени бележки от пълномощника на касатора, в които релевираните оплакванията се свеждат до това, че по отношение на процесните нарушения е следвало да се приложи не реда на чл. 76а ЗЗО, а този на чл. 76б ЗЗО. С оглед съдържанието на касационната жалба, при преценка на обжалваното решение, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд статуира в пределите на касационната проверка, посочени в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК. В тази връзка се приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Извършените от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД нарушения, подробно описани в мотивите към първоинстанционното решение, се свеждат до следното: по ИЗ № 23820/2012 г. липсват описани и приложени задължителните по КП № 76 ехография и/или обзорна рентгенография, липсват снимки от ехография, както преди, така и след оперативната интервенция, липсват обективни доказателства за изпълнени медицински критерии за дехоспитализация; същите нарушения са налице и при ИЗ № 12066/2012 г.; по ИЗ № 15617/2012 г., КП № 86, е отчетена оперативна процедура смяна на нефростомна тръба, а действително е извършена двустранна орхиектомия, изискваща се по КП № 78 - налице е несъответствие между регистрираната в направлението за хоспитализация и отчетена медицинска дейност и действително извършената оперативна процедура; по ИЗ № 17973/2012 г., КП № 83 действително извършената и описаната оперативна процедура не е включена в клиничната пътека, по която е извършено плащането; по ИЗ № 23220/2012 г., КП № 80 случаят е същият; при ИЗ № 28120/2012 г. липсва съответствие между реално извършената и отчетената медицинска дейност по вид, обем и сложност; по ИЗ № 13651/2012 г. не са спазени условията за завършена КП № 85. От изложеното се налага изводът, че в случая са нарушени условията и реда за оказване на медицинската помощ, регламентирани в разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 2, чл. 174, чл. 181, т. 3, 6 и 8, чл. 169 и приложение № 16, всички текстове от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2012 г. Разпоредбата на чл. 105а, ал. 3 ЗЗО препраща към чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, а не към чл. 55, ал. 2, т. 3 ЗЗО. Действително са нарушени нормативни изисквания, при които трябва да се извършва болничната помощ, но те не са нарушения на ЗЗО, а на НРД 2012 г. В случая не е постъпило възражение по протокола за неоснователно получени суми и е издадена процесната писмена покана. Медицинските дейности, извършени в отклонение от разпоредбите на НРД 2012 г. не следва да се заплащат, а полученото по тях плащане е без правно основание. Налице са предпоставките на чл. 76, ал. 1 ЗЗО за възстановяването им. Тезата на касационния жалбоподател не държи сметка, че и при производство по чл. 76б ЗЗО, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Разноски по делото не се дължат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът не е поискал присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,