Решение № 13645 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 226/2011 г.

Решение № 13645 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 226/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение "М Тел Рали Тийм" с ЕИК ХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост 1", бл. 68, вх. 2, ет. 10, ап. 106 против решение № 3020/06.10.2010 г. на Административен съд - София Град, I отделение, 4 състав, постановено по адм. д. № 6074 по описа за 2009 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу РА № 20 00804175/16.01.2009 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 849/26.06.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлекат основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението, което е постановено в нарушение на чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) вр. чл. 65, ал. 2 ППЗДДС (отм.), § 6, т. 12, б. "а" и т. 13 от ЗДвП, чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № - 45/24.03.2000 г. за регистрация, отчета, пускането в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и на ремаркета, теглени от тях, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Касаторът претендира отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил в съдебно заседание чрез юрисконсулт Мутева. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Не е доказано по време на ревизията доставките да заемат значително място в осъществяваната от сдружението основна стопанска дейност по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 2 ППЗДДС (отм.). Не е доказано и в леките автомобили да има трайно вградено допълнително техническо оборудване, което да е за целите на осъществяваната от сдружението дейност. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: В производството по адм. д. № 6074/09 г. административният съд е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на РА № 2000804175/16.01.2009 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 849/26.06.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. За д. п. м. 07.2005 г. сдружението е декларирало ДДС за възстановяване, като във връзка с доставките на автомобили е установено, че са извършени последващи продажби, съставляващи 10,23 на сто от общата стойност на извършените от жалбоподателя облагаеми доставки през последните 12 месеца преди текущия месец. За периода е отказано правото на данъчен кредит в размер на 2 192 лв. по ЕАД от 14.07.05 г. за внос на лек автомобил "Ауди А 4", на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) вр. с чл. 65, ал. 2 ППЗДДС (отм.) За д. п. м. 03.2006 г. сдружението е декларирало ДДС за възстановяване, като във връзка с последващите продажби на доставените автомобили е установено, че те представляват 7,74 на сто от общата стойност на осъществените от жалбоподателя облагаеми доставки през последните 12 месеца преди текущия месец. Не е признато правото на данъчен кредит в размер на 2 794 лв., на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) по ЕАД от 16.02.06 г. за внос на л. а. "Тойота Корола". За д. п. м. 05.2006 г. дружеството също е декларирало ДДС за възстановяване, като приходните органи са констатирали, че последващите продажби на закупените автомобили, мотоциклети и скутери представляват 5,73 на сто от общата стойност на извършените от сдружението облагаеми доставки през последните 12 месеца преди текущия. Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 10 921 лв., на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) по ЕАД от 05.05.2006 г. За д. п. м. 06.2006 г. жалбоподателят е декларирал ДДС за възстановяване, като последващите продажби на автомобили, мотоциклети и скутери представляват 7,57 на сто от общата стойност на осъществените облагаеми доставки през последните 12 месеца преди текущия. Не е признато правото на данъчен кредит в размер на 8 444 лв. по ЕАД от 22.06.2006 г. за внос на мотоциклети "Хонда" и "Ямаха". При така установената фактическа обстановка административният съд е формулирал обоснования правен извод, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си във връзка с констатациите от РА относно това дали доставките с автомобили, мотоциклети и скутери представляват основна дейност на сдружението. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) предвижда, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато е придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, освен в случаите когато лицето извършва с тях основна дейност. Дефиниция на правнорелевантното в случая понятие за "основна дейност" се съдържа в текста на чл. 65 ППЗДДС (отм.), тоест когато извършваните от регистрираното лице доставки са следните: прехвърляне на собственост или вещни права върху тези превозни средства и стоки; транспортни услуги с тези превозни средства; ремонт на такива превозни средства; отдаване под наем на тези превозни средства; подготовка на водачи на МПС по смисъла на ЗДвП с тези превозни средства. В разпоредбата на чл. 65, ал. 2 ППЗДДС (отм.) е уточнено, че извършването на горните доставки е основна дейност на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените доставки от лицето по една или повече от изброените в ал. 1 доставки представлява повече от 50 на сто от общата стойност на изпълнените от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по ЗДДС. Административният съд е посочил още, че по смисъла на § 1, т. 12 ЗСч (отм.) основна дейност е съвкупността от стопански операции, от които се генерират основните приходи на дадено предприятие. Прието е в решението, че става въпрос за дейност, заемаща преимуществено положение в сравнение с всички останали дейности, осъществявани от предприятието. Настоящият касационен състав счита, че при извършването на нова ревизия са изпълнени дадените указания във връзка с изследване на доводите за основна дейност, направена е съпоставка, установила следните стойности помесечно на продажбата на автомобили - 10,23 на сто за д. п. м. 07.05 г.; 7,74 на сто за д. п. м. 03.06 г; 5,73 на сто за д. п. м. 05.06 г.; 7,57 на сто за д. п. м. 06.2006 г. Основното оплакване на касатора, че не е съобразено заключението на вещото лице по СТЕ е неоснователно. В т. 3 от заключението си вещото лице инж. Таков е констатирало, че двата леки автомобила са продадени, поради което оглед не им е извършван. Според експерта, ако те са били използвани като състезателни, тогава задължително е трябвало да имат трайно вградено допълнително техническо оборудване за повишаване сигурността на състезателите и подобряване техническите характеристики на автомобила. Вещото лице обаче изрично е посочило, че не е в състояние да определи дали процесните автомобили са имали такова оборудване, за да отговарят на изискванията по § 1, т. 18 ДР на ЗДДС. Тук следва да се допълни, че монтирането на допълнително оборудване предполага направата на разходи за него, евентуалното използване на специализиран сервиз, за което по делото няма данни и твърдения. Описанието на автомобилите в писмените доказателства опровергава възможността те да са внесени с поставено в тях допълнително оборудване. Съдът правилно е обсъдил заключението по СТЕ относно мотоциклетите "Малагути" в съпоставка с данните от ЕАД, където е посочен работен обем на техните двигатели повече от 50 куб. см. В този смисъл процесните мотоциклети законосъобразно са квалифицирани като такива по см. на § 6, т. 13 ЗДвП. Обосновани са съдебните мотиви и във връзка с мотоциклетите "Хонда CRF" и "Ямаха YZ". Настоящият касационен състав споделя мотивите на административния съд изложени по отношение твърдението за повторен отказ на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Бороинвест" АД за платени нощувки на командировани лица, по фактурите от "А и Г Консулт" ЕООД за рекламни услуги и нощувки, по фактури от "Трансконтинентал - Н. Йонков" за платени нощувки на командировани лица. Видно е по делото, че органите по приходите са взели предвид сумите на отказаното право на данъчен кредит по гореописаните фактури. Това е отбелязано в отменителното решение на РДД и е констатирано от съда. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 937 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение