Решение № 4976 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3390/2016 г.

Решение № 4976 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3390/2016 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано е по касационна жалба, подадена от председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), против решение № 327 от 18.01.2016 г. постановено по адм. д. № 10593 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - О. Л., гражданин на Афганистан не се представлява и не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 327 от 18.01.2016 г. постановено по адм. д. № 10593 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град е осъдил компетентното длъжностно лице при Държавна агенция за бежанците в 14-дневен срок от получаване на препис от процесното решение с отбелязване за влизането му в сила да извърши предписаните от Закона за убежището и бежанците и възможни действия по молбата за закрила на О. Л., гражданин на Афганистан, с вх. № 536400-19952 от 20.08.2015 г. чрез СДВНЧ - Б., към дирекция Миграция към Министерство на вътрешните работи, с указание да процедира в рамките на установените в Закона за убежището и бежанците процедури. За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел, че се оспорва бездействието на председателя на Държавната агенция за бежанците да извърши регистрация на О. Л. по чл. 61, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, който задължава агенцията да регистрира чужденеца, подал молба за статут, и да му открие лично дело. При регистрирането Държавната агенция за бежанците снема данни за имената, гражданството, датата и мястото на раждане, пола, семейното положение и родствените връзки, документите за самоличност и други документи на чужденците съгласно нормата на чл. 63, ал. 2 от ЗУБ. Съдът е установил от фактическа страна, че по молба за закрила вх. № 536400-19952 от 20.08.2015 г. чрез СДВНЧ - Б., към дирекция Миграция към Министерство на вътрешните работи по реда на чл. 58, ал. 4 от ЗУБ, по която до момента на подаване на искането в съда - 23.10.2015 г. ДАБ не е предприела спрямо него действия както по чл. 58, ал. 6 и по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ. Установил е още, че чужденецът е преведен на 22.10.2015 г. в РПЦ - С. - Овча купел и е напуснал самоволно центъра, като поради тази причина административния орган не е предприел действия по регистрация. Решението е правилно. Неоснователни са възраженията на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон, допуснати от състава на Административен съд С.-град, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. При разглеждане на делото и постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Безспорно установено от съда по делото е, че чужденецът е подал молба за закрила вх. № 536400-19952 от 20.08.2015 г. чрез СДВНЧ - Б., към дирекция Миграция към Министерство на вътрешните работи. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗУБ, председателят на ДАБ предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут по силата на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. и на международните актове по защита на правата на човека. Във всички случай, когато се търси закрила, чрез предоставяне на бежански и/или хуманитарен статут, председателят на ДАБ е длъжен да извърши регистрацията на чужденеца, подал молба за предоставяне на статут и да открие лично дело съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗУБ, като снеме данните по чл. 63, ал. 2 от ЗУБ. Така дължимите действия са фактически и произлизат пряко от закона, поради което неизпълнението им попада в приложното поле на чл. 257, ал. 1 от АПК. Правилно съставът на първостепенният съд е приел, че при започнало с подадена молба за закрила производство, органът може да бездейства само при спряно производство на някое от основанията по чл. 14 от ЗУБ. Изводът на административния съд, че необоснованото бездействие на административния орган е продължило повече от необходимото и надхвърля значително разумния срок за извършване на фактически действия по регистриране на молбата на Л. е правилен и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Видно от представените по делото доказателства е, че органът е спрял да извършва действия по молбата, без каквато и да е обосновка и издаване на съответния акт по чл. 14 или чл. 15 от ЗУБ. Видно е, че по делото няма данни лицето да е търсено чрез посочения от него в жалбата му до съда съдебен адресат. Изцяло в съответствие с приложимите национални норми, цитирани в самото решение е изводът на съда, че касаторът следва да извърши предписаните от ЗУБ действия по произнасяне на молбата за закрила на касационния ответник по делото. Предвид изложеното, правилна е преценката на съда, че по молбата на О. Л. до ДАБ е възникнало задължение по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ, като в случая е налице бездействие на административният орган по нея. Органът е обвързан от искането, с което е сезиран и дължи произнасяне именно по него, като съгласно разпоредбите на чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и чл. 23, ал. 2, т. 1 от УП на ДАБ, отговорен за ръководството и осъществяването на дейността е председателят на ДАБ. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,