Решение № 6843 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3750/2021 г.

Решение № 6843 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3750/2021 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рея уест" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Дупница, [адрес], действащо чрез процесуалния представител адв. П., против решение № 28 от 02.02.2021 г., постановено по административно дело № 363/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК). Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при даване на задължителни указания на същия. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София, представляван от пълномощника С. (служител с юридическо образование), изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорения съдебен акт Административен съд - Кюстендил е отхвърлил оспорването в жалбата на "Рея уест" ЕООД срещу решение № 16-РД-255-00/11.08.2020 г. на директора на РИОСВ - София по заместване и е осъдил дружеството-жалбоподател да заплати на РИОСВ - София деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Със заявление вх. № 8610/03.07.2020 г. до директора на РИОСВ – София, "Рея уест" ЕООД е поискало извършване на регистрация и издаване на регистрационен документ за извършване на дейности по третиране на отпадъци на основание чл. 78, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на площадка с местонахождение в с. Джерман, ул. "Разметаница" № 50, общ. Дупница, обл. Кюстендил, ПИ (поземлен имот) с идентификатор 20763.505.129 по КККР на селото за 3 584 кв. м. (1/4 ид. ч. от 14 335 кв. м.). Заявените отпадъци са хартиени и картонени опаковки, пластмасови опаковки, хартия и картон, пластмаса и каучук и пластмаси с кодове 15 01 01, 15 01 02, 19 12 01, 19 12 04, 20 01 01 и 20 01 39 и дейности по кодове R 13 и R 12. Заявеното инвестиционно намерение е за извършване на дейности по третиране (ръчно сортиране и балиране) на посочените отпадъци, като балирането ще се извършва в 1 брой хидравлична преса с капацитет до 20 тона на ден, като получените от дейността отпадъци с кодове 19 12 01 - хартия и картон и 19 12 04 - пластмаса и каучук ще се съхраняват временно в свободните площи на терена до тяхното предаване за последващи дейности по оползотворяване. По раздел III от заявлението е записано, че за свързаните с дейността намерения на "Феникс–Енергетика ремонт" ООД извършваните дейности на обекта са същите, за които на предходния инвеститор е издадено разрешително № 16-ДО-165-00/17.04.2013 г. от РИОСВ - Перник. Към заявлението е представен нотариален акт за покупко-продажба № 92, том IV, рег. № 4813, дело № 634/2019 г. на нотариус Стефан Сотиров с район на действие района на Дупнишкия районен съд, обективиращ придобитата от дружеството-заявител идеална част от недвижимия имот. Представена е и скица № 15-241401/10.03.2020 г. за ПИ 20763.505.129 по КККР на с. Джерман, издадена от СГКК - Кюстендил, от която е видно, че поземленият имот е съсобствен между "Феникс Дупница" ООД, "Феникс-Енергетика ремонт" ООД и "Рея уест" ЕООД, същият е застроен и е с НТП: за черната и цветната металургия. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е постановен при точно прилагане на императивната разпоредба на чл. 78, ал. 3, т. 7 от Закона за управление на отпадъците, и че в случая не е налице фигурата на мълчаливо съгласие по чл. 36 от ЗУО. Първата инстанция по делото е преценила, че са спазени общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК и принципа за истинност по чл. 7 от АПК и е осигурено правото на защита на заявителя. Изложени са също мотиви, че представените от дружеството-заявител в административното производство документи не могат да заместят дължимите такива, съгласно изискването на чл. 78, ал. 3, т. 7 от ЗУО, с оглед което е налице липса на изискуема предпоставка, водеща до законосъобразност на поставения отказ за регистрация. Предвид гореизложеното съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт като неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Постановеният съдебен акт е и правилен, като настоящата инстанция се солидаризира с изложените мотиви от Кюстендилския административен съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Касаторовите възражения са неоснователни. Противно на твърдяното в касационната жалба, решението на директора на РИОСВ - София е постановено при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 3, т. 7 от ЗУО, изискваща в производството по издаване на разрешение за извършване на дейности с отпадъци към заявлението да бъде представено решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение да не се извършва ОВОС съгласно Закона за опазване на околната среда (ЗООС). В заявлението липсва посочване на такова решение. В административното и съдебното производства не се твърди и не са ангажирани доказателства за представянето му и съобразяването на подобно решение от административния орган. Неизпълнението на изискването на т. 7 от ал. 3 на чл. 78 от ЗУО препятства издаването на акт на регистрация за дейности с отпадъци, а ако такъв е издаден, е основание за неговата отмяна. От друга страна, жалбоподателят по първоначалното дело не е доказал, а и не е твърдял, че е правоприемник на "Феникс Дупница" ООД. Доказателства в тази насока не се сочат и с касационната жалба. Не може да бъде споделен доводът на касаторовият повереник, че в административния акт липсват собствени мотиви, а такива е изложил съдът в решението си, като по този начин е допълнил оспорения пред него акт. Неоснователни са направените в тази връзка оплаквания на касатора за липса на фактически и правни основания в обсъжданото решение на директора на РИОСВ - София досежно необходимостта от представяне на изискания от органа документ по чл. 78, ал. 3, т. 7 от ЗУО, както и релевирания довод за направен от страна на съда опит за допълване на мотивите на издадения административен акт, представляващо съществено процесуално нарушение. На първо място, мотивите на процесното решение № 16-РД-255-00/11.08.2020 г. на директора на РИОСВ – София са кратки, но притежават необходимите яснота, точност и конкретност относно причините за постановения отказ за регистрация, които са лесно установими и недвусмислени. Начинът за излагане на конкретните мотиви е въпрос на преценка на органа, издал акта. Същественото обстоятелство е, че се констатира излагането на конкретните съображения за постановения отказ, както и относимостта им към направеното искане. В процесния случай правомощията на органа се свеждат до това да провери наличието на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, като при констатация за наличието им административният орган е длъжен да издаде съответния административен акт за регистрация на заявителя за дейности с посочените в заявлението му отпадъци, респ. при отсъствието на някоя от тях не може да го издаде. Правилен е изводът на съда, че "Рея уест" ЕООД не е представило документ, изискващ се от нормата на чл. 78, ал. 3, т. 7 от ЗУО - номерът на постановено решение по ОВОС или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС по реда на Закона за опазване на околната среда и/или решение по оценка за съвместимост по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. В тази връзка на дружеството са дадени изрични указания с писмо изх. № 4049 от 17.07.2020 г., в изпълнение на които от жалбоподателя с писмо вх. № 10141 от 28.07.2020 г. е представено решение № СО-95-ПР/2005 г. на РИОСВ - София, издадено на основание чл. 93, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда, но с адресат друго дружество. От данните по административната преписка е установено, че нередовностите на заявлението не са били отстранени до края на производството, което като резултат е довело до постановения отказ за регистрация и за издаване на регистрационен документ. Представените от касатора доказателства не установяват нещо различно. Следователно при провеждането на административното производство липсват съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на административния акт, поради което оплакванията за неправилност на решението по тези съображения са неоснователни. Неоснователни са и доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон от страна на административния орган, и на изводите на съда досежно невъзможността дружеството-жалбоподател да се ползва от издадените на инвеститора "Феникс Дупница" ООД решение № СО-95-ПР/2005 г. на директора на РИОСВ – София и решение № 16-ДО-165-00/17.04.2013 г. на директора на РИОСВ - Перник. Процедурата по чл. 35, ал. 3 във връзка с чл. 78 от ЗУО е подчинена на режима на регистрационната дейност, като при нея органът действа в условията на обвързана компетентност. При регистрационния режим компетентният административен орган няма право да издаде искания документ, в случай, че към заявлението не е представен пълен набор от изискуемите документи, както и когато заявителят не отговаря на други законови изисквания. При наличието на такава хипотеза се отказва издаването на разрешение и издаване на регистрационен документ, както правилно е процедирал директорът на РИОСВ - София, издавайки процесния административен акт за отказ. Решението по оценка на въздействието върху околната среда по чл. 99 от ЗООС, както и преценката за необходимостта от извършването му по чл. 93 от ЗООС, се извършват за конкретно инвестиционно предложение, като са поставени в зависимост от неговите точни параметри. В процесния случай представеното решение от 2005 г. е по отношение на инвестиционно предложение за изграждане на център за разкомплектоване на излезли от употреба МПС-та с посочени в същото характеристика и параметри. Видно от цитираното решение това инвестиционно предложение не се нуждае от извършване на ОВОС. В процесното заявление за извършване на регистрация и издаване на регистрационен документ е включено извършване на дейности по третиране на отпадъци, попадащи в обхвата на т. 11, б. "б" от Приложение № 2 от ЗООС - инсталации и депа за обезвреждане и/или оползотворяване на отпадъци (невключени в приложение № 1), обосноваващо изготвянето на оценка за въздействие върху околната среда, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. Правилен е изводът на съда за приложимост на забраната по чл. 79, ал. 4 от ЗУО по отношение на решение № 16-ДО-165-00/17.04.2013 г. на директора на РИОСВ – Перник, което засяга инвестиционната дейност на друго дружество. Цитираната разпоредба преклудира възможността дружеството да се ползва от правата по издаденото разрешение. Съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗУО (нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), правата по издадените регистрационни документи или по откритата процедура по издаването им не може да се прехвърлят и/или преотстъпват. В случаите на правоприемство правата по регистрационния документ преминават върху правоприемника след писмено уведомяване на компетентния орган, който отразява служебно промяната чрез издаване на решение за изменение на регистрационния документ в срок 14 дни от датата на уведомяване за промяната. Цитираната норма, съдържаща се в специалния Закон за управление на отпадъците, правилно е тълкувана и приложена от първоинстанционния съд. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът не е съобразил, че административният орган е пропуснал срока за произнасяне по чл. 78, ал. 10 от ЗУО, което означавало, че в случая по заявлението за регистрация е дадено мълчаливо съгласие по смисъла на чл. 36 от ЗУО. Началният момент на броене на срока е постъпването на писмото, изпратено във връзка с дадените указания, в деловодството на административния орган – негов адресат, което в процесния случай се е случило на 28.07.2020 г. Именно това е моментът, в който за органа съществува обективната възможност да се запознае със съдържанието му и да направи изискуемата преценка за изпълнение на указанията и изискванията на закона. Датата на изпращане на писмото е релевантна за изпълнението на указанията от страна на адресата им за отстраняване на нередовностите или предоставянето на изисканата информация в законоустановения едномесечен срок по чл. 78, ал. 9 от ЗУО. Същата обаче не е обвързваща за органа досежно началния момент на броенето на срока за неговото произнасяне. Органът е издал процесното решение на 11.08.2020 г., т. е. в рамките на 14–дневния законов срок. Освен тези обстоятелства не се установява посочената от касатора дата на изпращане на писмото - 24.07.2020 г., предвид факта, че същото е изведено от деловодството на дружеството с изх. № 7 от 27.07.2020 г., а известие за доставяне липсва. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - Кюстендил за законосъобразност на процесния акт. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главните искания на касатора неоснователна е и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не се дължат и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,