Решение № 4730 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9094/2014 г.

Решение № 4730 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9094/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Стаматов Димитров от с. Генерал Инзово, общ. Тунджа, подадена чрез процесуален представител адв. М. Атанасова, против решение № 3018/08.05.2014 г., постановено по адм. д. № 9364/2013 г. по описа на Административния съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Христо Стаматов Димитров срещу уведомително писмо изх. № 02-280-6500/1296 от 30.07.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 300 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г. с изх. № 02-280-6500/1296 от 30.07.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С уведомителното писмо е съобщено на жалбоподателя, УРН 247143, който е кандидат за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г. с УИН 28/230412/58998, че оторизираната сума за подпомагане по СЕПП е 0 (нула) лв. - т. е. че изцяло му се отказва подпомагането за заявените площи по СЕПП. Като правно основание за отказа в колона № 3 е посочена нормата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., поради което заявлението за подпомагане на площи по СЕПП е отказано изцяло. С определение от 16.10.2013 г. съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените в жалбата въпроси, както и на въпросите на ответната страна - ДФ "Земеделие", поставени в молба от 05.11.2013 г. На 07.04.2014 г. е представена съдебно-техническа експертиза, в която под точка 7 от въпросите на ДФ "Земеделие" е посочен размерът на недопустимата площ, съответно установената площ, както и процентът на наддеклариране. Посоченото в експертизата напълно съвпада с данните от уведомителното писмо. Административният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма. Същият е мотивиран. Данните са представени в таблици, като след всяка таблица има обяснение относно начина, по който се изчисляват параметрите. Посочено е, че мотивите на административния акт освен това се считат допълнени чрез документите към административната преписка, а в случая, и от данните в ИСАК. Цитирана е допълнителна молба от 21.02.2014 г. от ДФ "Земеделие" в която се сочи, че след прилагане на процедурата по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е останала застъпена площ в размер на 1,64 ха. Съдът е преценил като безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е земеделски стопанин, който стопанисва земеделска площ, включена в системата за идентификация на земеделските парцели и в този смисъл отговаря на изискванията на чл. 41 от ЗПЗП. Посочено е, че при обработването на данните от автоматизираната система се констатират несъответствия с изискванията за подпомагане, които се потвърждават от съдебно-техническата експертиза и от прегледа на документите, приложени по делото. Съдът е приел, че в случая след проведената процедура по изясняване принадлежността на площите по отношение на четирите заявени имота (чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/2010 г.) е останала частично застъпена площ общо в размер на 1,64 ха, като това е размерът на цялата наддекларирана площ. Начинът на определяне на размера на санкционираната площ е определен в Регламент 1122/2009 г. и той е в зависимост от процентното отношение на наддекларираната площ към установената площ. В случая е приложим чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. в тази част, съгласно която, ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площи, за въпросната група култури - в настоящия случай по СЕПП. В случая процентът на наддеклариране е 20,27%, от където следва, че санкционираната площ е 8,07 ха. В заключение съдът е формирал извод за правилност на изводите на административния орган. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е формирал обоснован и верен извод за правилност на изводите на административния орган досежно определения размер на недопустимите за подпомагане площи, съответно и за размера на оторизираната сума. Решението е постановено след подробен анализ на събраните по делото доказателства. Съдът правилно е кредитирал заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, тъй като то е обективно и компетентно. Заключението е обективно, тъй като е дадено въз основа на проверка на данните при ответника и тези, събрани от МЗХ. В констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице е посочило, че след проведена съответна процедура за потвърждаване или отказ за БЗС остава частично застъпена площ от 1,64 ха, която представлява цялата установена наддекларирана площ по заявлението. В точка 7 от въпросите на ДФ "Земеделие" в експертизата е посочен размерът на недопустимата площ, съответно установената площ, както и процентът на наддеклариране, като посоченото напълно съвпада с данните от уведомителното писмо. При постановяване на решението си, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и след обсъждане аргументите на страните, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че не са налице касационните основания, сочени в жалбата. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение