Решение № 14056 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5399/2010 г.

Решение № 14056 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5399/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против решение № 311 от 4.03.2010 г. по адм. дело № 1276 по описа за 2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е изцяло отменено издаденото от касатора решение № 153/3.07.2009 г. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК - недопустимост, необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане материалноправни разпоредби. Ответникът Община Карлово е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 153/3.07.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 595/17.06.2009 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 110, ал. 3 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 33-00-48/3.06.2009 г., в частта, с която Община Карлово е задължена да възстанови сумата 45642.41 лв., от която 26 992.75 лв. представлява нанесени на ДОО щети от неправилно извършени осигурителни разходи през периода 1.01.2004 г. - 31.03.2009 г. и 18 649.66 лв. - лихви. Постановеното съдебно решение е допустимо, но неправилно в частта, с която оспорените административни актове са отменени за определените задължения по справка № 1, т. 1 с общ размер 1150.67 лв. (главница 552.55 лв. и лихви 598.12 лв.), произхождащи от извършени през 2004 г. плащания на обезщетения за временна неработоспособност при липса на предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО (редакция до 1.01.2009 г.). Ревизираното лице е обжалвало всички установени задължения, но не е изложило конкретни възражения по законосъобразността на акта в тази обжалвана част. Първоинстанционният съд след извършена служебна преценка необосновано е приел, че актовете са незаконосъобразни поради неправилно прилагане на чл. 40, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 105/2006 г.). Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО в различните й редакции има различни текстове, но еднакво смислово съдържание. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж. Със следващите изменения е уточнено, че осигурителният стаж следва да обхваща риска "временна неработоспособност". В хода на обжалването по административен и съдебен ред ревизираният осигурител не е оспорил констатацията, изложена в анализа към ревизионния акт за начет, че двете поименно посочени служителки не са изпълнявали условията за придобит осигурителен стаж с продължителност 6 месеца за съответния осигурен риск. Като е отменил административните актове в частта за определените задължения по справка № 1, т. 1, Административен съд - Пловдив е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Обжалваното съдебно решение е неправилно и в частта, с която оспорените административни актове са отменени за определените задължения за възстановяване на незаконосъобразно извършени осигурителни разходи за парични обезщетения за временна неработоспособност за 12 случаи през периода 2004 г. - 2006 г. (справка № 1, т. 2). Съгласно заключението на вещото лице - счетоводител установените задължения възлизат на 95.98 лв. - главница и 101.00 лв. - лихви (общо 196.98 лв.). Първоинстанционният съд необосновано е приел, че през горния ревизиран период "действа разпоредбата на чл. 40, ал. 4 КСО в редакция за процесните периоди, различна от описаната в Решението на ТП на НОИ". В оспореното административно решение определените задължения по справка № 1, т. 2 за периода 2004 - 2006 г. не са коментирани, поради липса на конкретизирано оспорване на разпореждането в тази част. В анализа към разпореждането е посочено, че за процесния период осигурителят не е изплащал паричните обезщетения за първия ден на временната неработоспособност, каквото е изискването на чл. 40, ал. 4 от КСО (редакции - ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 112 от 2003 г.). По делото липсват данни за неправилно определяне на размера на задълженията на осигурителя по чл. 40, ал. 4 от КСО за периода 2004 г. - 2006 г. (справка № 1, т. 2), поради което обжалваното съдебно решение в тази част е неправилно и необосновано. Постановеното от Административен съд - Пловдив решение следва да бъде отменено като неправилно и в частта, с която оспорените административни актове са отменени за определените задължения съгласно справка № 1, т. 3 за периода 2004 - 2006 г. с общ размер 105.40 лв. (главница 57.39 лв. и лихви 48.01 лв.), произхождащи от изплатени в по-голям размер парични обезщетения за временна неработоспособност поради определяне на базата за изчисляване в нарушение на чл. 41, ал. 1 от КСО. Съдът не е изложил съображенията си, по които е приел за нарушена разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 67 от 2003 г.), която предвижда дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване да се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Съгласно неоспореното заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване неправилно е било изчислено в размер 90 на сто, което е приложимо при трудова злополука или професионална болест, вместо в размер 80 на сто, приложимо в случаите на временна неработоспособност поради общо заболяване. При това фактическо положение административните актове в частта за така определените задължения са законосъобразни, а подадената в същата част жалба - неоснователна. Обжалваното съдебно решение е изцяло необосновано в частта, с която административните актове са отменени за определените задължения по справка № 1, т. 6 в размер на 9.75 лв. - главница и 10.92 лв - лихви (общо 20.67 лв.). Ревизираното лице не е оспорило с изрични доводи констатираната техническа грешка при изчисляване на паричното обезщетение. Наличието на грешката е потвърдено и от назначената съдебно-счетоводна експертиза. Съдебното решение подлежи на отмяна като необосновано и неправилно в частта, с която административните актове са отменени за определените задължения по справка № 3, т. 2 с общ размер 118.90 лв. (главница 105.22 лв. и лихви - 13.68 лв.), произхождащи от извършено плащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете за месец октомври 2008 г. Ревизираният осигурител не е оспорил констатацията, изложена в анализа към ревизионния акт за начет, за извършено плащане на едно месечно обезщетение за отглеждане на дете, навършило две- годишна възраст. Решението на Административен съд - Пловдив подлежи на отмяна като материално незаконосъобразно в частта, с която административните актове са отменени изцяло за определените задължения по справка № 5 с общ размер 36 635.17 лв. (главница 21836.06 лв. и лихви 14799.11 лв.), представляващи изплатени парични обезщетения на 26 осигурени лица за отглеждане на малко дете за времето от 1.01.2004 г. до 31.03.2009 г. В подадените жалби по административен и съдебен ред жалбоподателят Община Карлово е оспорил изцяло издадените административни актове, но не е изложил конкретни възражения срещу определените задължения по справка № 5. Съгласно анализа към ревизионния акт за начет изплащането на обезщетения за отглеждане на малко дете на 26 осигурени лица е извършено в нарушение на чл. 53, ал. 4 и чл. 54, ал. 3 от КСО. Към заявленията за отпуск по чл. 164 от КТ не са приложени декларации, че детето не е настанено в детско заведение. В хода на съдебното производство с писмена молба от 29.10.2009 г. Община Карлово е представила 12 декларации по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, с които майките са заявили, че детето не е настанено в детско заведение и че майката (осиновителката) не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 КТ отпускът да бъде ползуван от бащата (осиновителя) или от някой от техните родители. С молба-становище от 5.11.2009 г. РУ "Социално осигуряване" - Пловдив е оспорило представените декларации, които не са били налични в хода на ревизионното производство. Декларациите са частни документи, които не носят подписа на оспорващата ги страна, поради което на основание чл. 193, ал. 3, изр. 2 от Гражданския процесуален кодекс тежестта за доказване на истинността пада върху представилата ги страна. Административният орган е оспорил и верността на съдържанието на декларациите предвид липсата на достоверна дата по отношение на третите лица. Община Карлово, която носи доказателствената тежест, не е посочила допълнителни доказателства за установяване истинността на 12-те декларации и верността на съдържанието им. При това положение декларациите не са надлежни документи, удостоверяващи правно-релевантния факт за пораждане на правото на майката (осиновителката) на парично обезщетение по чл. 53, ал. 4 и чл. 54, ал. 3 от КСО за отглеждане на малко дете през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете, съответно на парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 при неползване на отпуска. С оглед на гореизложеното постановеното от Административен съд - Пловдив решение следва да бъде отменено в частта, с която решение № 153 от 3.07.2009 г. на Директора на РУСО, гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 595 от 17.06.2009 г. са отменени за определените задължения съгласно справки № 1, точки 1, 2, 3 и 6, справка № 3, т. 2 и справка № 5 с общ размер 22 656,95 лв. и прилежащи лихви с общ размер 15 570,84 лв. (общо 38 227,79 лв.). Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Постановеното от Административен съд - Пловдив решение е правилно в частта, с която оспорените административни актове са отменени за определените задължения по справка № 1, т. 5 в размер на 4548.21 лв. (главница 2355,80 лв. и лихви 2192,41 лв.), представляващи неправомерно изплатени парични обезщетения въз основа на болнични листове за гледане или придружаване на болен чл. от семейството през периода 2004 г. - 2006 г. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно разпоредбите на отменените Наредба за експертизата на работоспособността (НЕР), в сила до 10.06.2005 г. и на действащата след тази дата Наредба за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР - отм.). От фактическа страна не е установено изплащане на парични обезщетения за сметка на ДОО в нарушение на чл. 71, ал. 1 от НЕР (отм.) и чл. 39, ал. 1 от НМЕР (отм.). Посочената в анализа към ревизионния акт за начет разпоредба на чл. 71, ал. 1 от НЕР (отм.), в сила до 10.06.2005 г., регламентира издаването на болничен лист за отпуск за санаторно-курортно лечение. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НМЕР (отм.), в сила от 11.06.2005 г., регламентира издаването на болничен лист от компетентния орган на експертизата на работоспособността за гледане или придружаване на болен чл. от семейството. Обстоятелството, че в мястото, където пребивава болният, няма друг незает на работа чл. от семейството му, годен да го гледа или придружава, се удостоверява с декларация пред съответния медицински орган. Лекуващият лекар или ЛКК вписва в личната амбулаторна карта на болния номера на болничния лист и обстоятелството, че е приложена декларация към него. В хода на административното производство не е била извършена проверка по личните амбулаторни карти на лицата, с оглед на което твърдението за липса на декларации не може да се приеме за доказано. Издаденият болничен лист е индивидуален административен акт, който на основание отменения чл. 17 от КСО и чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, в сила от 1.01.2005 г., е задължителен за всички лица, органи и организации в страната, ако не е обжалван или редът за обжалването му е изчерпан. За проверените периоди за осигурителя не е съществувало нормативно задължение да извършва самостоятелен предварителен контрол, с оглед на което извършените плащания на парични обезщетения въз основа на редовно издадени болнични листове са законосъобразни. Обжалваното съдебно решение е правилно в частта, с която административните актове са отменени за определените задължения по справка № 2 (т. 1) с общ размер 1001.58 лв. (главница 657.00 лв. и лихва 344.58 лв.), произхождащи от извършени плащания на парични обезщетения за бременност и раждане въз основа на молба-декларация по чл. 50 от КСО за остатъка от 135 до 315 календарни дни за периода м. 01. - м. 03.2007 г. От фактическа страна е установено, че към момента на възникване на осигурителния риск "майчинство" осигуреното лице Скевова е изпълнявало условията по чл. 48 от КСО (редакция - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане. След като срокът на сключения с Община Карлово срочен трудов договор е изтекъл на датата 31.12.2006 г., служителката е сключила нов трудов договор с начална дата 1.01.2007 г. Изследването на въпроса във връзка с прекратяване на осигуряването е ирелевантно с оглед приложимата разпоредба на чл. 52 от КСО (обн. - ДВ, бр. 110 от 1999 г.), съгласно която при прекратяване на осигуряването за всички осигурени социални рискове през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигурената се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50. Решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила и в частта, с която оспорените административни актове са отменени за определените задължения по справка № 3, т. 1 с общ размер 1864.83 лв. (главница 1323 лв. и лихви 541.83 лв.), представляващи изплатени парични обезщетения на осигуреното лице Скевова за отглеждане на малко дете за времето до 31.12.2007 г. От 1.01.2007 г. лицето е сключило следващия трудов договор с Община Карлово. Съобразно трайно установената съдебна практика в този случай осигурителните права на майката не са прекратени. На основание чл. 53, ал. 1 от КСО при ползван допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, след изтичането на срока на платения отпуск за бременност и раждане за майката възниква правото на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване, без да се изисква новопридобит трудов стаж чрез отработване на един ден (В този смисъл решение № 4283 от 31.03.2009 г. по адм. дело № 61/2009 г. на ВАС, шесто отделение, Решение № 5646 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14793/2009 г., VI о., Решение № 4652 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15662/2009 г., VI о. и др.). С оглед на гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която решение № 153/3.07.2009 г. на Директора на РУСО, гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 595 от 17.06.2009 г. са отменени за определените задължения съгласно справки № 1, т. 5, № 2 (т. 1) и № 3, т. 1 с общ размер 4335,88 лв. (главница) и 3078,82 лв. (лихви) - общо 7414,70 лв. Искането на Община Карлово за деловодни разноски за двете инстанции е основателно за сумата 529.59 лв., определена съразмерно на уважената част от жалбата от 7414,70 лв. Искането на РУ "Социално осигуряване", гр. Пловдив, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно в размер от 1214.56 лв. Възнаграждението се изчислява в размер на 1214,55 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед потвърдената част на административните актове с интерес от 38 227,79 лв. Разноските се присъждат по компенсация в размер на 684,97 лв. в полза на РУ "Социално осигуряване", гр. Пловдив. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,