Решение № 4379 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7479/2023 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Ишева и П. Петров, чрез адвокат Балджийски, срещу решение 2032 от 29.03.2023 г., постановено по адм. дело 3935/2016 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че постройката е отговаряла на изискванията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и оспорват изводите на съда, че касационните жалбоподатели не са били собственици на процесния имот. Молят да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен предявения иск. Претендират разноски за двете инстанции. Ответната страна Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт Грозданов. Моли да бъдат оставени без уважение касационните жалби на Д. Ишева и на П. Петров, като неоснователни и недоказани. Счита, че не са изложени касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Решението на АССГ е правилно и законосъобразно постановено и моли да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касаторите разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и счита, че решението следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град е образувано по предявен иск от Д. Ишева и П. Петров срещу Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), с искане да бъде осъден ответника да им заплати сума в размер на 73 350 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от изпълнението на нищожна Заповед ДК-02-00-15/16.02.2010 г. на началника на ДНСК за премахване на собствената им жилищна сграда, базалтови плочи около нея и 2 броя стоманобетонови резервоари, построени в ПИ 472 от кад. л. Г-9-6-Г, м. Земнико (Терасите) по ПНИ, одобрен със заповед РД-15330/02.11.2005 г. на областния управител на област София-град, в землището на с. Герман, район Панчарево - СО, ведно със законната лихва върху сумата от момента на предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил предявения иск на Д. Ишева и П. Петров срещу Дирекцията за национален строителен контрол. В мотивите си съдът е посочил, че в случая са доказани първата и втората предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменена като незаконосъобразна Заповед ДК-02-00-15/16.02.2010 г на началника на ДНСК за премахване на незаконен строеж с влязло в сила съдебно решение 12883 от 07.10.2013 г. на ВАС, по адм. дело 12773/2012 г. Но съдът е преценил, че в разглеждания казус не са налице останалите две предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът се е позовал на разпоредбата на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Посочил е, че към момента на издаване на процесната заповед за премахване на постройката на ищците и към момента на предявяване на исковата претенция не е била налице влязла в сила заповед по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване от ищците на правото на собственост върху земята. Цитирал е и впоследствие издадена заповед, с която е отказано да придобият право на собственост върху терена. Изложил е мотиви, че не се установява и твърди за строежа да има издадени строителни книжа, поради което той е незаконен. Изследвал е, че доколкото сградата е построена извън урбанизирана територия, в земеделска земя, без издадено ЧЗР съгласно чл. 108, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.), действал към извършване на строежа, не може да се приеме и че той е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон, т.е. той не отговаря на условията, визирани в § 16, ал. 1 и в § 127 от ПР на ЗУТ и не може да се определи като търпим или узаконяем строеж. В заключение съдът е посочил, че законността на строежа е определяща за съществуването или отричането на правото на претендираната обезвреда за разрушения обект, с оглед принципа, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че Д. Ишева и П. Петров са наследници на Ц. Недков, починал на 30.04.1991 г., на когото е предоставено право на ползване на земеделски имот - поземлен имот с пл. 472 от к.л. Г-9-6-Г, в.з. м. Земнико, с.Герман, район Панчарево Столична община по силата на ПМС 21/1963 г. В имота в периода 1987 - 1990 г. е изградена процесната жилищна сграда. Със заповед РД-46-175/19.07.2007 г. на кмета на Район Панчарево е признато правото на наследниците на Ц. Недков - ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собственост при изпълнение на условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху 490 кв.м. от имот пл. 472, кад.л. Г-9-6-Г, м. Терасите, землище на с. Герман, район Панчарево СО. Посочената заповед е обжалвана и отменена с решение 5874/20.12.2011 г. по адм. дело 9383/2010 г. на АССГ, оставено в сила с решение 7153/27.05.2013 г. на ВАС, по адм. дело 3670/2012 г., като преписката е върната за ново разглеждане от административния орган. След връщане на преписката административният орган е издал заповед РД-46-01/05.01.2015 г., с която е признато правото на наследниците на Ц. Недков - ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собственост при изпълнение на условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху 486 кв.м. от имот пл. 472, кад.л. Г-9-6-Г, м. Терасите, землище на с. Герман, район Панчарево СО и бивш имот 271 от кад. лист 7, в.з. Герман, емисия 1971 г. Така издадената заповед е била обжалвана, като с решение 72054 от 24.03.2017 г. на СРС, Първо ГО, 118-ти състав, по гр. дело 9433/2015 г., влязло в сила на 17.05.2017 г., заповедта е била обявена за нищожна. По делото е представена и още една заповед със същото съдържание, която след обжалване с влязло в сила решение на 30.09.2020 г. е обявена за нищожна. Впоследствие, със заповед РПН21-РД56-36/21.10.2021 г., влязла в сила, е отказано на наследниците на Ц. Недков да придобият правото на собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имота, описан в посочените по-горе заповеди. Със Заповед ДК-02-00-15/16.02.2010 г. на началника на ДНСК е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Жилищна сграда, находящ се в поземлен имот с пл. 472 от кад.л. Г-9-6-Г, м. Земнико в землището на с. Герман, район Панчарево Столична община. Видно от протокол за установяване състоянието на строежа и строителната площадка, принудителното изпълнение е проведено на 05.04.2011 г. Заповед ДК-02-00-15/16.02.2010 г. на началника на ДНСК е изпълнена, като жилищната сграда е премахната. С влязло в сила на 07.10.2013 г. Решение 3028/05.06.2012 г. по адм. дело 8405/2011 г. на АССГ, Заповед ДК-02-00-15/16.02.2010 г. на началника на ДНСК, е обявена за нищожна. За изясняване на обстоятелства по делото е назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза. От същата се установява, че премахната жилищна сграда е представлявала масивна тухлена едноетажна сграда за сезонно ползване. Същата е била със сутеренен етаж. Сградата е била изградена със стоманобетонна носеща конструкция и носещ скелет от колони, плочки и греди. В приземния етаж стените са били от тухлена зидария и измазани двустранно с вароциментова замазка. Двускатният покрив е бил от дървена носеща конструкция. Покривната обшивка била от битумни керемиди. Според вещото лице, сутеренният етаж на сградата е бил частично вкопан в терена и по смисъла на норматива е представлявал полуподземен етаж. Стените на сутерена са били бетонови. В приземния и тавански етаж, според експертизата, стените са били допълнително с гипсова шпакловка и по тавана е била монтирана дъсчена ламперия (сачак). Била е монтирана фасадна дограма дървени двукатни прозорци и шпервани интериорни врати. По фасадата допълнително са монтирани метални предпазни решетки 4 броя в приземния етаж и 6 броя в таванския етаж. На ниво приземен етаж е била изградена прилежаща тераса, неостъклена, с монтиран предпазен парапет. Била е изградена вътрешна електрическа инсталация в сградата. Налице е бил изграден и тавански етаж. Според експертизата сградата е била с приблизителни размери в планировката 4.50 м./6.50 м. и със застроена площ от около 30 кв.м. Така описаната постройка е била свързана с уличната електрическа мрежа и водопровод. Строежът, съгласно събраните доказателства по делото е бил завършен през 1990 г. Около сградата са били извършени и редица подобрения два броя стоманобетонови резервоари, съответно с вместимост 4 и 6 куб. м., свързани с ВиК инсталацията на сградата и настилка от базалтови плочки като тротоарна алея с приблизителна площ от около 15 кв.м. От експерта е извършена и оценка на процесната сграда. Същият е посочил, че вещната стойност на недвижимия имот е 56 491.01 лева, пазарната стойност на общите части от недвижимия имот е 67 789.21 лева. Описани са стойността на подобренията, като общо същите са оценени на 8 200 лева, стойност към 2010 г. след остаряване 6 560 лева. Изчислена е общата стойност на сградата и подобренията към 2010 г. 74 349.21 лева и общата стойност на сградата и подобренията към 2023 г. 65 427.30 лева. Независимо, че се е позовал на приложимите норми на § 4 и § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ и на ТР 2 от 13.09.2011 г. по тълк. д. 2/2011 г. на ОСГК на ВКС, съдът е изложил неправилни изводи по съществото на спора. В тълкувателното решение е посочено, че за разлика от нормите на ЗТСУ, ЗУТ и др. устройствени закони, разпоредбите на § 4 и § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ никъде не поставят условие за законност на постройките, за да бъдат придобити правата, уредени в ПЗР на ЗСПЗЗ. По начало, правото на ползване върху земеделски земи по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, се е предоставяло неформално - чрез удостоверения, списъци и др. подобни документи. А за изграждането на постройките в посочените земи, законът поставя минимални изисквания - до 35 кв.м. застроена площ и на един етаж, като е даден ясен отговор на въпроса относно законността на построеното по пар. 4а от ПЗР ЗСПП, а именно : построеното в земите, върху които е предоставено право на ползване въз основа на актовете, посочени в параграф 63 ПЗР ППЗСПЗЗ, което е извън посочените от законодателя в разпоредбата на параграф 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ изключения и е трайно прикрепено към земята, представлява сграда по смисъла на параграф 4а ПЗР ЗСПЗЗ, независимо дали отговаря или не на изискванията на благоустройственото законодателство към момента на построяването /отменените ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба 5/. Последното е ирелевантно за възникване правото на ползвателя да придобие право на собственост върху земята по параграф 4а, при посочените предпоставки, тъй като спазването на строителните правила и норми е относимо към въпроса за законността на построеното, каквото изискване законът в настоящата хипотеза не поставя, за разлика от други хипотези, при които то е релевантно като предвидено от законодателя - чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, параграф 1д.. В разрез с цитираните доводи, административният съд непрекъснато е изследвал наличието на строителни книжа за процесната постройка и в крайна сметка е отхвърлил иска поради липсата на такива. Съдът не е взел предвид, че разпоредбите на § 4 и § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ уреждат по различен начин правата на собствениците на постройките, за разлика от ЗТСУ и ЗУТ. Безспорно е установено по делото, че наследодателят на ищците е придобил право на ползване върху земеделски земи по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ. По силата на това предоставено право на ползване, той е изградил процесната сграда и с факта на изграждането и, е станал собственик на постройката. По тези факти няма спор по делото и те са установени както с писмени, така и с гласни доказателства. При това е установено, че постройката е изградена до 1991 г. и в размерите, допустими по закон. Заповед ДК-02-00-15/16.02.2010 г. на началника на ДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, е изпълнена, като жилищната сграда е премахната на 05.04.2011 г. С влязло в сила на 07.10.2013 г. решение 3028/05.06.2012 г. по адм. дело 8405/2011 г. на АССГ, Заповед ДК-02-00-15/16.02.2010 г. на началника на ДНСК, е обявена за нищожна. В съдебното решение по адм. дело 8405/2011 г. на АССГ изрично е посочено, че към момента на издаване на заповедта за премахване на процесната постройка, административният орган е знаел, че са налице висящи дела относно правата върху процесния имот и въпреки това е разпоредил премахването. Дори и да имало допуснато предварително изпълнение на заповедта, административният орган е бил длъжен да изчака произнасянето на съда и установяването по безспорен начин на правата на ищците по делото върху земеделската земя, която техният наследодател е придобил за ползване. Въпреки че не са придобили право на собственост върху терена, на който е била изградена процесната сграда, ищците, като наследници на Ц. Недков, безспорно притежават право на ползване по силата на ПМС 21/1963 г. Техният наследодател е изградил постройка със собствени средства и е станал собственик на тази постройка с факта на изграждането и. В качеството си на наследници на Недков, ищците са придобили правото на собственост върху постройката. Тези факти обосновават правото на ищците по делото да претендират заплащане на стойността на незаконно съборената жилищна сграда. В случая е налице основанието по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен от съда незаконосъобразен административен акт, както и пряка причинна връзка между загубата на стойността на постройката и изпълнението на тази заповед. Съдът неправилно е обосновавал правата на ищците с административни актове -заповеди по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, издадени след периода, в който е действала обявената за нищожна заповед на началника на ДНСК. Това е така, защото не може с категоричност да се определи дали самото събаряне на постройката не е довело до издаването на последващите актове и тяхното съдържание. Ако вилната постройката съществуваше към момента на издаване на последващите заповеди, тя щеше да е предмет на вътрешните отношения между ищците и собствениците на реституираната земеделска земя, съгласно § 4а, ал. 3 и ал. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, каквито не могат да бъдат предполагани и разрешавани в настоящото производство. С оглед на изложените доводи, касационната инстанция намира обжалваното решение за неправилно и то следва да бъде отменено. Спорът е изяснен по същество и въз основа на заключението на експертизата от 23.01.2023 г. и оценката на премахнатата жилищна сграда и на подобренията към 2010 г. /момента на премахването й/, касационната инстанция приема, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 73 350 лв., ведно със законната лихва върху сумата от момента на предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане. На касационните жалбоподатели следва да се присъдят направените разноски за двете инстанции по водените дела. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Като размер то представлява двойният размер на предвидения в Наредба 1 от 9 юли 2004 г. минимум, от което следва, че не е прекомерно. Освен това съдът отчита продължителността на съдебните производства по предявения иск, започнали от 2012 г. и продължили до 2024 г., поради което следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 11050 лв., възнаграждения за вещи лица - 945 лв. и държавна такса в размер на 30 лв. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,