Решение № 13916 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10674/2009 г.

Решение № 13916 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10674/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е по чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба на Ани Иванова Рангелова от с. Дълги Дел, област Монтана, за тълкуването на влезлите в сила решения № 6907/26.05.2009 г. по адм. дело № 2373/2009 г. на тричленен състав на ВАС, шесто отделение и № 13631/13.11.2009 г. по адм. дело № 10674/2009 г. на Върховен административен съд, петчленен състав. Искането за тълкуване се състои в претенция съдът да даде категоричен отговор "да или "не" да бъдат изплатени болнични преди, по време и след раждане на дете от жалбоподателката, както и обезщетение за гледане на дете до 2 годишна възраст. Ответникът по молбата - директорът на РУСО - град Монтана не е взел становище по молбата за тълкуване на решенията. Решението на Върховния административен съд, петчленен състав по адм. дело № 10674/2009 г. е постановено в производство по отмяна реда на 239 от АПК и като не подлежащо на обжалване е влязло в сила на датата на която е обявено - 13.11.2009 г. Искането по чл. 251 от ГПК за тълкуване на влязло в сила решение, не е ограничено със срок. Единствената предвидена забрана е да се тълкува решение, което вече е изпълнено. В случая очевидно, че решението не е изпълнено. С оглед на това молбата за тълкуване като подадени от надлежна страна - участник в съдебното производство е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Правилото е, че влязлото в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно. То е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на съдебния акт, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства или от новопредставени доказателства. В противен случай може да се замени волята на съда и да се пререши правният спор по същество, което е недопустимо в производството по на тълкуването на влязлото в сила решение. Дори това решение да е неправилно, след като е изчерпан инстанционния ред за неговото обжалване, съдебният акт влиза в сила и не може чрез тълкуването да се цели постигането на друг, различен правен резултат. Чрез него не могат да се дават указания и как да се приложат правните последици на влезлия в сила съдебен акт. Тълкуването не е и средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила решение. С оглед тези общи принципни правила, в конкретния случай Върховния административен съд намира, че така постановеното съдебно решение, не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена и е базирана на фактите по делото и приложените въз основа на тях правни норми. Освен това решението е постановено в производство по отмяна и предмет на това производство е за липсата или наличието на предпоставките на чл. 239, т. 1 до 6 от АПК. В това производство съдът няма правомощия да се произнася по съществото на спора, който е бил предмет на решението, чиято отмяна е поискана. С оглед на това настоящият петчленен състав не може да тълкува решението по отношение на приложимите материалноправни разпоредби, които са били обсъдени от тричленния състав на ВАС. С оглед така изложеното, Върховния административен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за тълкуване на същото решение. Не е налице неяснота на същото и от мотивите на съдебното решение може да се изведе действителната воля на съда. По отношение на искането за тълкуване на решение № 6907/26.05.2009 г., постановено по адм. дело № 2373/2009 г. на ВАС, делото следва да бъде изпратено на състава, постановил съдебния акт, с който се е произнесъл по съществото на спора, за да се произнесе по направеното искане за тълкуване на постановеното от него решение. По изложените съображения и на основание чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховния административен съд,