Решение № 15243 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2559/2014 г.

Решение № 15243 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2559/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив, против решение № 2979 от 19.12.2013 г., постановено по адм. дело № 2993/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта с която е отменен по жалба на "Водопад Груп" ЕООД, ревизионен акт (РА) № 161202089 от 31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Пловдив, потвърден с решение № 1109 от 28.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - Пловдив, в частта с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 641 511.96 лв. по фактури № 101 от 1.08.2011 г. и № 102 от 1.12.2011 г., издадени от "Булпром" ЕООД и фактура № 402 от 5.10.2011 г., издадена от "Трансинженеринг БГ" ЕООД и е осъдена Дирекция "ОДОП" (преди Дирекция "ОУИ") - Пловдив да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 39 744 лв. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на събраните по делото доказателства. Органа по приходите е оспорил писменните доказателства, дадени за първи път от страна на дружеството едва с подаването на жалбата пред първоинстанционния съд. Съдът не е събрал доказателства, които е следвало да събере относно пригодността за работа на паровата турбина. Доставчиците не разполагат с кадрова обезпеченост. Последващите доставки в случая са ирелевантни, защото не може да се установи връзката между извършените от ревизираното лице доставки с тези получени от него от доставчика "Трансинженеринг" ЕООД. Иска се отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Водопад Груп" ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане пред административния съд е бил ревизионен акт № 161202089 от 31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1109 от 28.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, в частта, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 645 311.96 лв. за данъчните периоди м. 08, м. 10 и м. 12.2011 г. С обжалваното решения административният съд е отменил РА № 161202089 от 31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1109 от 28.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, в частта, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 641 511.96 лв. по фактури № 101 от 1.08.2011 г. и № 102 от 1.12.2011 г., издадени от "Булпром" ЕООД и фактура № 402 от 5.10.2011 г., издадена от "Трансинженеринг БГ" ЕООД и е отхвърлил жалбата на дружеството против РА в останалата част. В частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени процесния РА, в горепосочената част, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че в тази част обжалвания РА е незаконосъобразен, защото предвид събраните доказателства дружеството е оборило фактическите констатации в РА. По делото безспорно е установено, че плащането по спорните фактури е извършено по банка. Съдът е кредитирал заключението на ССЕ, според което доставките са правилно отразени в счетоводното на ревизираното лице и на доставчиците. Така постановеното съдебно решение е правилно. Спорът пред първоинстанционния съд, в частта, в която решението се обжалва пред настоящата инстанция, е бил относно допълнително начисления ДДС в размер общо на 641 511.96 лв. на основание чл. 70, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) по: фактура № 101 от 1.08.2011 г. с данъчна основа 1 952 833.33 лв. и ДДС 390 566.67 лв. с предмет на доставка "аванс по договор EV 1-11 от 28.07.2011", фактура № 102 от 1.12.2011 г. с данъчна основа 980 911.67 лв. и ДДС 196 182.33 лв. с предмет на доставка "аванс по договор EV 1 - 11", издадени от 28.07.2011, издадени от "Булпром" ЕООД; фактура № 402 от 5.10.2011 г., с данъчна основа 273 814 лв. и ДДС 54 762.80 лв. с предмет на доставка "генератор -ТВС-32; ротор за генератор, подгревател ПВ-85, подгревател ПВ-40", издадена от "Трансинженеринг БГ" ЕООД. По делото е назначена ССЕ. Вещото лице, е дало заключение, че плащанията по процесните фактури са извършени по банка, плащанията са осчетоводени от "Булпром" ЕООД по дебита на сметка 503/2 Разплащателна сметка в лева в Юнионбанк АД и по кредита на сметка 411 Клиенти партида "Водопад Груп" като авансово плащане. Счетоводството на ревизираното лице и доставчиците е водено редовно. Административният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице, като обосновани и съответстващи на представените доказателства по делото. Неоснователно е твърдението на касатора, че изводите на съда противоречат на събраните по делото доказателства. Aдминистративният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства и ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Неоснователен е довода, на органа по приходите, че е оспорил писмените доказателства, дадени за първи път от страна на дружеството едва с подаването на жалбата пред първоинстанционния съд. Органът по приходите е оспорил единствено двата броя нотариално заверени декларации, придружени с превод на руски език, защото същите представляват свидетелски показания и като такива следва да бъдат дадени пред съда. По отношение на останалите доказателства органът е заявил, че няма пречка да се приемат. Първоинстанционният съд правилно е приел, че доставката по фактура № 101 от 1.08.2011 г. и № 102 от 1.12.2011 г. е реална. По делото са представени: процесните фактури, Договор № EV 1-11 от 28.07.2011 г., протокол за намерения за осъществяване на търговска сделка, анекс към договор за покупко-продажба от 1.12.2011 г., уведомително писмо от "Булпром" ЕООД, Договор за доставка на Парна турбина К-100-90 и Генератор ТВФ-100 от 19.06.2011 г. с "Енергоцентър-2005" ООД, Казахстан, аналитични регистри на сметка 401 (Доставчици), сметка 402 (Доставчици по аванси), сметка 412 (Клиенти по аванси), 4531 (Разчети за ДДС), 503 (Разплащателна сметка в лева), 504/2 (Разплащателна сметка в евро), главна книга, банкови извлечения и платежни нареждания, 6 бр. фактури, издадени от "Булпром" ЕООД на ревизираното лице за стоки на обща стойност 267 574.78 лв., като съответно е приспаднат в същия размер аванс по тях. Относно осъществения износ на получените стоки по издадените фактури за доставка на стоки от "Булпром" ЕООД, са представени инвойс и митнически декларации за осъществен износ на стоки, както и издадени фактури с нулева ставка на основание чл. 28, ал. 2 ЗДДС, издадени от ревизираното лице. Процесните фактури са издадени по повод авансово плащане по договор между ревизираното лице и доставчика, във връзка със сключен между тях договор за закупуване и износ на енергетично оборудване - Парна турбина К-100-90 и Генератор ТВФ-100. Договора за доставка е сключен на 28.07.2011 г. В същия е договорено авансово и окончателно плащане. Безспорно е установено, че плащането по процесните фактури е по банков път. Правилно е прието от съда, че въз основа на валидно облигационно правоотношение между доставчика и ревизираното лице, извършването на плащане по банков път, осчетоводено като аванс, издадена от доставчика фактура в законоустановения за това срок за това плащане, в която е начислен ДДС, доказателства за демонтаж и превоз на стоката, за ревизираното лице е възникнало право на данъчен кредит. Органите по приходите мотивират нереалността на доставката с разминаване от по няколко дни в датите на плащанията и/или сключване на договорите между дружествата по веригата - "Енергоцентър-2005" ООД, Казахстан > "Водопад груп" ЕООД > "Булпром" ЕООД > "Солвей Соди" АД. По делото не е спорно, че първият от доставчиците по веригата "Солвей Соди" АД е разполагал с процесната стока, която е предмет на сключените между дружествата договори за продажба и в частност на този между ревизираното дружество и "Булпром" ЕООД. Въз основа на представените доказателства по делото е доказано наличието на извършени плащания между ревизираното лице, прекия доставчик - "Булпром" ЕООД и "Солвей Соди" АД, както и между ревизираното лице и "Енергоцентър-2005" ООД, във връзка с договорената последваща реализация на оборудването. ЕТ "Мартон - Св. Стоянова" потвърждава, че е извършила демонтаж на оборудване по договор с "Булпром" ЕООД. В тази връзка са представени графици за демонтажните работи, трудови договори, заповеди за командировка, фактури във връзка с извършените услуги по демонтаж. По делото са приложени и доказателства за транспортирането на стоката от Девня до съответното изходно пристанище и до Казахстан. Представени са фактурите за извършения износ и износни митнически декларации. Неоснователен е довода на касатора, че първоинстанционният съд не е събрал доказателства, които е следвало да събере относно пригодността за работа на паровата турбина, защото амортизирането на едни актив не води до фактическата му непригодност за употребата по предназначение. При така представените доказателства първоинстанционният съд правилно е приел, че доставките по горепосочените фактури, са реално осъществени. Относно доставката по фактура № 402 от 5.10.2011 г., издадена от "Трансинженеринг БГ" ЕООД, първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за реалност на доставката. По делото са представени доказателства за транспортирането на стоката. Представени са издадени от БДЖ - Товарни превози товарителница и фактура, както и ведомост за предаване и приеман на вагони - с номер, съответстващ на посочения в приемо-предавателния протокол между доставчика по процесната фактура и ревизираното лице. Установено е, че доставката е била изпълнена директно от предходния доставчик до гара Стара Загора, къде впоследствие е предаден с нарочен примо-предавателен протокол от 05.10.2011 г. Лицето приело стоката е било с пълномощно да представлява дружеството пред митническите органи, но по делото е установено, че това лице е оформило износа на стоките от името на ревизираното лице. Дружеството е осчетоводило издадената му фактура. Плащането по нея е осъществено по банков път. Неоснователен е довода на касатора, че последващите доставки в случая са ирелевантни, защото не може да се установи връзката между извършените от ревизираното лице доставки с тези получени от него от доставчика "Трансинженеринг" ЕООД. От доказателствата по делото се установява, че продадената стока от доставчика на ревизираното лице в последствие е реализирана. По делото са представени безспорни доказателства за последващата реализация на стоки от рода на процесните, на извършено плащане на цената по фактурата, на издадени транспортни документи - от БДЖ и ЕТ "Бояна-Красен Гунчев", както и на издадени фактури към прекия от предходния доставчик - "Елтрейд къмпани" ЕООД и на транспортни документи за тези доставки. Неоснователно е твърдението на касатора, че доставчиците не са разполагали с кадрова обезпеченост. Само въз основа на това обстоятелство, при положение, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че доставките са реално осъществени, не може да се откаже право на данъчен кредит на ревизираното лице. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на практиката на СЕС. В настоящия случай следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства първоинстанционният съд, правилно е приел, че е доказано наличието на реални доставки по процесните фактури. Първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 8 945 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,