Решение № 14060 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2512/2014 г.

Решение № 14060 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2512/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Инсстрой" ЕООД гр. София против Решение № 7783/10.12.2013 г., постановено по адм. дело № 738/2013 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 2031201172/24.04.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевира касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. В жалбата си и в становище по съществото на спора развива подробни съображения в подкрепа на оплакванията. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният ревизионен акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Кожухарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на ревизираното лице "Инсстрой" ЕООД гр. София срещу РА № 2031201172/24.04.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 2274/21.09.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП. Със същия РА на дружеството са установени публични задължения, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 48 850 лв. и лихви върху него в размер на 20 381,07 лв. по фактури, издадени от "Нара 06" ЕООД, "Консулттранс" ЕООД, "Вики трейд 64" ЕООД и "Юнион Техникс" ЕООД. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на процесуално-правните изисквания. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е описал подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещoтo лицe по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за неоснователна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки на услуги и стоки по смисъла на чл. 6 вр. чл. 9 ЗДДС. След направено тълкуване на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и ограниченията на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 70, конкретно на това по ал. пета, визиращо "неправомерно начислен данък", и предвид фактите по делото, съдът е изградил изводи, че приходната администрация е направила обосновани фактически констатации за липсата на доставките, поради което съдът е приел РА за законосъобразен. Доводите и аргументите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани накратко в следното: Принципно съдът е приел, че в доказателствена тежест на ревизираното лице, което твърди, че в негова полза е възникнало материалното право на приспадане на данъчен кредит, е да установи предпоставките за упражняване на правото, вкл. и спорната в случая - правомерно начисляване на данъка с оглед настъпило данъчно събитие. Законосъобразно е разпределена доказателствената тежест и законосъобразно е прието, че при доставките на услуги следва да се установят релевантните факти и обстоятелства за извършване на услугата, а при доставката на стоки - за прехвърляне на правото на собственост, които моменти законът, за целите на данъчното облагане, обвързва с настъпване на данъчно събитие. При доставката на услуги във вид на СМР, преобладаващи в процесния случай, от значение е да се установи договарянето и приемо-предаването на извършеното, възможността /материална, техническа/ на изпълнителят да осъществи услугата и ползването на полученото за последващи облагаеми доставки. Предмет на трите процесни фактури, издадени от "Нара 06" ЕООД през м. 05.2008 г. са СМР - тухлена зидария по договор и акт обр. 16. През м. 05, 06 и 07.2007 г. РЛ е вписано като получател и по три фактури, издадени от "Консулттранс" ЕООД с предмет - "СМР по договор и акт обр. 16". Същият е предметът и на четирите фактури, издадени от "Вики трейд 64" ЕООД в м. м. 03 и 04.2008 г. Предмет на издадените 9 фактури през м. 10, 11.2008 г., м. 02, 03 и 06.2009 г. от "Юнион техникс" ЕООД са "услуги". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че не е установена реалност на доставките като е счел, че макар и да не е спорно, че СМР от вида на фактурираните са осъществени и са свързани с основната дейност на ревизираното лице, не е доказано, че това е направено именно от дружествата - издатели на фактурите. Обосновано, въз основа на всички събрани писмени доказателства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производства, вкл. и въз основа на прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съдът е достигнал до изводите за липса на установена възможност на доставчиците да извършат услуги от вида на фактурираните, както и съответно да предадат извършени работи от вида на фактурираните. Освен че доставчиците не са открити на данъчните си адреси, за тях няма каквито и да било данни, че имат кадрова обезпеченост, материална така и като цяло техническа възможност и ресурси да извършат услугите. Не е установено същите да са притежавали стоките и материалите, вложени и необходими за осъществяване на услугите. Също така е установено от вещото лице, че трима от доставчиците - "Вики трейд 64", "Нара 06" и "Консулттранс" ЕООД не са отразили всички процесни фактури в дневниците за продажбите си и в СД по ЗДДС за отчетните периоди. При преценка на писмените доказателства, вкл. договори, протоколи обр. 19, обяснителни записки и др. съдът е направил и обоснован извод, че не е установено при условията на пълно доказване, че спорните доставки са осъществени във вида и обема, в който се твърди от получателя на услугите. Във фактурите липсва конкретизация на услугите по вид, обем, качество и цена, а направеното уточнение - по договор и акт бр. 19, и след преценка на тези писмени доказателства, не дава възможност за формиране на ползващия РЛ извод, че е налице индивидуализация на услугите. В касационната жалба касаторът не навежда аргументи, които да оборват тези фактически и правни изводи на съда. С оглед установеното разпределение на доказателствената тежест е неоснователно твърдението, че предвид доказаното осъществяване на доставките и при липса на данни за технически и кадрови потенциал на издателите на фактурите, в доказателствена тежест на приходните органи е да установят кой е реалният извършител на строителните работи. Неоснователно е и позоваването на задължителната практика на СЕС по сходни казуси. В случая, правилно е прието от първоинстанционния съд, че не намира приложение най-новата практика на СЕС по свързани дела С-80/2011 и С-142/11 по тълкуване на чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО. Касае се за различни фактически установености. В случая издателите на фактурите не са открити на адресите им, поради което приходните органи и съда не са получили достъп до счетоводствата им. Изводите за липса на реалност са направени не въз основа на формално основание, произтичащо от непълно и неточно осчетоводяване или поради неустановеност на материална и техническа обезпеченост, а поради пълна липса на установяване на релевантните за спора обстоятелства, вкл. и извършването на услугите като такива именно от лицата, издали фактурите, т.е. поради неустановеност на главния факт - настъпило данъчно събитие. В посочения смисъл е и решение по дело № С-285/11 на СЕС в т. 31, от което е прието, че за да се установи, че доставките на стоки са основание за право на приспадане е необходимо да се провери дали доставките са били реално осъществени. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице, както правилно е постъпил административният съд в случая. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение за правилно. Не са налице твърдяните от касатора нарушения на процесуалните и материални правила. Решението на АССГ следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Въпреки заявеното искане, такива не се дължат и в полза на ответника по касация, тъй като в полза на приходните органи разноски се дължат еднократно за фазата на съдебното обжалване и вече са присъдени в максимален размер от първоинстанционния съд. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на осмо отделение