Решение № 101 от 13.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 387/2011 г.

Решение № 101 от 13.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 387/2011 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Лидия Иванова Производството е образувано по молба на А. С. К. от [населено място], Б. област, подадена чрез процесуалния му представител адвокат И. П. от АК-Б. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение на Районен съд [населено място] № 1357/18.05.2010 г., постановено по гр. дело № 258/2009 г. /потвърдено от Благоевградския окръжен съд с решение № 397/28.09.2010 г. по в. гр. дело № 578/2010 г./, с което са отхвърлени предявените от молителя-ищец срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: по чл. 208 КЗ за сумата 6 000 лева - застрахователно обезщетение по доброволна имуществена застраховка и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 800 лева - мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница за периода до предявяване на иска, която претенция има акцесорен характер. В молбата за отмяна се правят оплаквания, че вследствие на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с връчване на съобщението за изготвеното въззивно решение на адвокат И. вместо на адвокат П., която е била процесуален представител на ищеца във въззивното производство или на самия ищец, който се е явил лично пред ОС-Благоевград в с. з., проведено на 16.09.2010 г. по въззивното дело. В резултат на неправилното връчване на съобщението ищецът-молител е пропуснал срока за подаване на касационна жалба срещу постановеното въззивно решение и по този начин е нарушено правото му на защита в процеса. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адвокат Г. С. от АК-Б. поддържа становище, че молбата за отмяна е неоснователна и не следва да бъде уважена. Претендира заплащане на направените от него съдебни разноски за настоящото производство в размер на 391,50 лева - изплатено възнаграждение на адвокат по представения договор за правна защита и съдействие от 14.03.2011 г. Върховният касационен съд, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, но разгледани по същество направените в нея оплаквания са неоснователни, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Видно от данните по делото и съдържанието на молбата, отмяната е поискана на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Цитираният текст групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе лично или чрез надлежен представител участие във воденето на делото. Изложените в правната норма хипотези се градят на зачитане важността на личната защита, която страната не е могла да осъществи поради лишаването й от възможност да участвува в процеса вследствие нарушаването на съответни правила, обезпечаващи правото й на защита и участие. Тъй като производството по чл. 303, ал. 1 ГПК представлява извънредно средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, отменителните основания са изчерпателно изброени в закона и нарушаването на други правила не представлява основание за отмяна. В случая по делото липсват данни, че са нарушени съдопроизводствените правила, обезпечаващи правото на защита и участие на ищеца в процеса. Въззивната жалба е изготвена от надлежно упълномощените от него адвокати И. П. и В. И., по отношение на която липсват данни, че е оттеглено пълномощното, дадено й от ищеца на 14.12.2009 г., да го представлява по делото до окончателното му приключване във всички инстанции, както и в производства за отмяна. За съдебното заседание пред въззивния съд, проведено на 16.09.2010 г., ищецът е бил редовно призован и е участвувал лично, като е дал съгласие делото да бъде гледано в отсъствието на процесуалните му представители. Безспорно е, че връчването на съобщението за постановеното въззивно решение е извършено лично на адвокат И. на 5.10.2010 г. срещу подпис в приложената по делото разписка. По делото липсват данни, че ищецът е оттеглил пълномощното си по отношение на адвокат И. и е уведомил съда за евентуално оттеглените от него пълномощия - факт, който не се отрича от него в молбата за отмяна. Видно от съдържанието на молбата за отмяна, в случая оплакването на което се позовава молителя е за неправилно връчване на съобщението за постановеното въззивно решение на един от упълномощените от него адвокати, като счита, че при всички случаи е следвало да бъде уведомен и другия му пълномощник - адвокат П., подписала въззивната жалба. Посоченото оплакване, обаче, не представлява основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не е свързано непосредствено с участието и правото на защита на страната при постановяване на атакуваното решение, чиято отмяна се иска. Действително, съобщението се връчва по правилата за връчване на призовките, но предназначението му е да се уведоми страната за постановеното решение, за да може евентуално да упражни правото на обжалване, а не да се осигури участието й при разглеждане на делото. В случая данните сочат, че ищецът е участвувал лично в производството пред въззивния съд, не е поискал отлагане на делото и е дал съгласие делото да се гледа в отсъствие на упълномощените от него адвокати. Както вече беше посочено, отмяната на влязло в сила решение е допустима само при нарушаване на съответните правила в изрично посочените от закона случаи и нормата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК не може да бъде тълкувана разширително или прилагана по аналогия при други процесуални нарушения. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС - р. по гр. дело № 8904/1959 г. на I г. о.; р. по гр. дело № 249/2004 г. - ТК-II т. о.; р. по гр. дело № 2003 г., ТК-II т. о.; р. по т. дело № 185/2011 г. на ТК-II т. о. и др. Независимо от изложеното съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на пълномощника. Не съществува задължение да се връчва съобщение едновременно и на страната или на друг пълномощник, ако пълномощниците са повече от един. По изложените съображения, тъй като въпросът относно съобщаване на решението не попада в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и не обосновава основание за отмяна на постановеното решение, молбата за отмяна не следва да бъде уважена, като в полза на ответника [фирма] следва да се присъдят направените и поискани от него разноски в настоящото производство в размер на сумата 391,50 лева - изплатено възнаграждение на адвокат съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 14.03.2011 г. Водим от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд