Решение № 7697 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3407/2020 г.

Решение № 7697 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3407/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 2189 от 17.12.2019 г., постановено по адм. д. № 2932/2018 г. Административен съд - Бургас, 10-ти състав, е отменил ревизионен акт № Р- 02000217008917-091-001/10.07.2018 г. издаден от началник сектор - възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 214/28.09.2018 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас в частта в която на "Призма МП" ООД е ЕИК *********, са установени следните задължения по закона за данък върху добавената стойност:

• За данъчен период 01.05.2013 г. - 31.05.2013 г. в размер на главницата 20, 84 лв. и лихва 10, 74 лв.

• За данъчен период 01.06.2013 г. - 30.06.2013 г. в размер на главницата 23, 82 лв. и лихва 12, 07 лв.

• За данъчен период 01.07.2013 г. - 31.07.2013 г. в размер на главницата 17, 43 лв. и лихва 8, 68 лв.

• За данъчен период 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г. в размер на главницата 12, 59 лв. и лихва 6, 16 лв.

• За данъчен период 01.09.2013 г. - 30.09.2013 г. в размер на главницата 336, 78 лв. и лихва 162, 02 лв.

• За данъчен период 01.11.2013 г. - 30.11.2013 г. в размер на главницата 15, 31 лв. и лихва 7, 10 лв.

• За данъчен период 01.06.2014 г. - 30.06.2014 г. в размер на главницата 72, 50 лв. и лихва 29, 37 лв.

• За данъчен период 01.09.2014 г. - 30.09.2014 г. в размер на главницата 605, ЗЗ лв. и лихва 229, 70 лв.

• За данъчен период 01.10.2014 г. - 31.10.2014 г. в размер на главницата 7 150, 88 лв. и лихва 2 651, 71 лв.

• За данъчен период 01.11.2014 г. - 30.11.2014 г. в размер на главницата 5 145, 61 лв. и лихва 1 865, 11 лв.

• За данъчен период 01.12.2014 г. - 31.12.2014 г. в размер на главницата 350, 40 лв. и лихва 123, 98 лв.

• За данъчен период 01.01.2015 г. - 31.01.2015 г. в размер на главницата 24, 81 лв. и лихва 8, 56 лв.

• За данъчен период 01.05.2015 г. - 31.05.2015 г. в размер на главницата 2009, 19 лв. и лихва 626, 55 лв.

• За данъчен период 01.06.2015 г. - 30.06.2015 г. в размер на главницата 3 485, 20 лв. и лихва 1 057, 75 лв.

• За данъчен период 01.07.2015 г. - 31.07.2015 г. в размер на главницата 3 133, 60 лв. лв. и лихва 924, 00 лв.

• За данъчен период 01.08.2015 г. - 31.08.2015 г. в размер на главницата 2 663, 84 лв. и лихва 762, 50 лв.

• За данъчен период 01.09.2015 г. - 30.09.2015 г. в размер на главницата 2 412, 52 лв. и лихва 670, 42 лв.

• За данъчен период 01.10.2015 г. - 31.10.2015 г. в размер на главницата 2 794, 20 лв. и лихва 752, 39 лв.

• За данъчен период 01.11.2015 г. - 30.11.2015 г. в размер на главницата 2 867, 81 лв. и лихва 748, 36 лв.

• За данъчен период 01.12.2015 г. - 31.12.2015 г. в размер на главницата 2 835, 64 лв. и лихва 715, 41 лв.

• За данъчен период 01.01.2016 г. - 31.01.2016 г. в размер на главницата 2 223, 59 лв. и лихва 541, 83 лв.

• За данъчен период 01.02.2016 г. - 29.02.2016 г. в размер на главницата 2 603, 71 лв. и лихва 613, 45 лв.

• За данъчен период 01.03.2016 г. - 31.03.2016 г. в размер на главницата 915, 51 лв. и лихва 207, 81 лв.

• За данъчен период 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г. в размер на главницата 3 108, 11 лв. и лихва 679, 57 лв.

• За данъчен период 01.05.2016 г. - 31.05.2016 г. в размер на главницата 3 329, 51 лв. и лихва 699, 27 лв.

• За данъчен период 01.06.2016 г. - 30.06.2016 г. в размер на главницата 3 447, 55 лв. и лихва 695, 31 лв.

• За данъчен период 01.07.2016 г. - 31.07.2016 г. в размер на главницата 2 298, 49 лв. и лихва 443, 77 лв.

• За данъчен период 01.08.2016 г. - 31.08.2016 г. в размер на главницата 2 344, 52 лв. и лихва 432, 47 лв.

• За данъчен период 01.09.2016 г. - 30.09.2016 г. в размер на главницата 2 070, 06 лв. и лихва 364, 59 лв.

• За данъчен период 01.10.2016 г. - 31.10.2016 г. в размер на главницата 1 900, 41 лв. и лихва 318, 34 лв.

• За данъчен период 01.11.2016 г. - 30.11.2016 г. в размер на главницата 1 547, 37 лв. и лихва 246, 31 лв.

• За данъчен период 01.12.2016 г. - 31.12.2016 г. в размер на главницата 2 844, 74 лв. и лихва 428, ЗЗ лв.

• За данъчен период 01.01.2017 г. - 31.01.2017 г. в размер на главницата 1 587, 04 лв. и 225, 29 лихва лв.

• За данъчен период 01.02.2017 г. - 28.02.2017 г. в размер на главницата 1 421, 37 лв. и лихва 190, 72 лв.

• За данъчен период 01.03.2017 г. - 31.03.2017 г. в размер на главницата 2 122, 64 лв. и лихва 266, 53 лв.

• За данъчен период 01.04.2017 г. - 30.04.2017 г. в размер на главницата 2 459, 24 лв. и лихва 288, 30 лв.

• За данъчен период 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г. в размер на главницата 2 757, 71 лв. и лихва 299, 54 лв.

• За данъчен период 01.06.2017 г. - 30.06.2017 г. в размер на главницата 2 940, 25 лв. и лихва 294, 87 лв.

• За данъчен период 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г. в размер на главницата 2 501, 03 лв. и лихва 229, 28 лв.

• За данъчен период 01.08.2017 г. - 31.08.2017 г. в размер на главницата 2 639, 62 лв. и лихва 219, 25 лв.

• За данъчен период 01.09.2017 г. - 30.09.2017 г. в размер на главницата 2 480, 65 лв. и лихва 185, 37 лв.

• За данъчен период 01.10.2017 г. - 31.10.2017 г. в размер на главницата 3 141, 96 лв. и лихва 207, 73 лв.

Със същото решение съдът е изменил ревизионен акт № Р-02000217008917-091-001/10.07.2018 г. издаден от началник сектор - възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител ка ревизията, потвърден с решение № 214/28.09.2018 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас в частта в която на "Призма МП" ООД с ЕИК *********, са установени следните задължения:

• за данъчен период 01.10.2013 г. - 31.10.2013 г. по ЗДДС в размер на главница 169, 40 лв. и лихва 80, 04 лв., като е определил задължение в размер на главница 138, 70 лв. и лихва 65, ЗЗ лв.

• за данъчен период 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. по ЗКПО в размер на главница 125, 04 лв. и лихва 54, 30 лв., като е определил задължение в размер на главница 69, 35 лв. и лихва 30, 12 лв.

• за данъчен период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. по ЗКПО в размер на главница 1 805, 52 лв. и лихва 600, 69 лв., като е определил задължение в размер на главница 946, 45 лв. и лихва 314, 88 лв.

• за данъчен период 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. по ЗКПО в размер на главница 2 027, 834 лв. и лихва 468, 18 лв., като е определил задължение в размер на главница 27, 39 лв. и лихва 6, 32 лв.

• за данъчен период 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. по ЗКПО в размер на главница 2 278, 67 лв. и лихва 294, 99 лв., като е определил задължение в размер на главница 576, 43 лв. и лихва 74, 62 лв.

• за данъчен период 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. по ЗКПО в размер на главница 2 021, 81 лв. и лихва 56, 73 лв., като е определил задължение в размер на главница 380, 81 лв. и лихва 10, 68 лв.

С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Призма МП" ООД с ЕИК *********, срещу ревизионен акт № Р-02000217008917-091 -001/10.07.2018 г. издаден от началник сектор - възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 214/28.09.2018 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас, в частта в която са установени задължения по ЗДДС за данъчен период 01.07.2014 г. - 31.07.2014 г. в размер на главницата 695, 94 лева и лихва 275, 91 лева.

С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.

Срещу така постановеното решение в изменителната и отменителната част е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас чрез пълномощника му юрк. Е. Тодорова. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни доводи в тази насока. Моли Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Бургас в отменителната и изменителната част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество "Призма МП" ООД гр. Приморско, ул. "Трети март" № 80 А, ЕИК *********, представлявано от управителя М. Павлова, чрез своя процесуален представител адв. Г. Найденова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението Административен съд Бургас е отменил ревизионен акт № Р - 02000217008917-091-001/10.07.2018 г. издаден от началник сектор - възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 214/28.09.2018 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас в частта в която на "Призма МП" ООД е ЕИК *********, са установени следните задължения по закона за данък върху добавената стойност:

• За данъчен период 01.05.2013 г. - 31.05.2013 г. в размер на главницата 20, 84 лв. и лихва 10, 74 лв.

• За данъчен период 01.06.2013 г. - 30.06.2013 г. в размер на главницата 23, 82 лв. и лихва 12, 07 лв.

• За данъчен период 01.07.2013 г. - 31.07.2013 г. в размер на главницата 17, 43 лв. и лихва 8, 68 лв.

• За данъчен период 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г. в размер на главницата 12, 59 лв. и лихва 6, 16 лв.

• За данъчен период 01.09.2013 г. - 30.09.2013 г. в размер на главницата 336, 78 лв. и лихва 162, 02 лв.

• За данъчен период 01.11.2013 г. - 30.11.2013 г. в размер на главницата 15, 31 лв. и лихва 7, 10 лв.

• За данъчен период 01.06.2014 г. - 30.06.2014 г. в размер на главницата 72, 50 лв. и лихва 29, 37 лв.

• За данъчен период 01.09.2014 г. - 30.09.2014 г. в размер на главницата 605, ЗЗ лв. и лихва 229, 70 лв.

• За данъчен период 01.10.2014 г. - 31.10.2014 г. в размер на главницата 7 150, 88 лв. и лихва 2 651, 71 лв.

• За данъчен период 01.11.2014 г. - 30.11.2014 г. в размер на главницата 5 145, 61 лв. и лихва 1 865, 11 лв.

• За данъчен период 01.12.2014 г. - 31.12.2014 г. в размер на главницата 350, 40 лв. и лихва 123, 98 лв.

• За данъчен период 01.01.2015 г. - 31.01.2015 г. в размер на главницата 24, 81 лв. и лихва 8, 56 лв.

• За данъчен период 01.05.2015 г. - 31.05.2015 г. в размер на главницата 2009, 19 лв. и лихва 626, 55 лв.

• За данъчен период 01.06.2015 г. - 30.06.2015 г. в размер на главницата 3 485, 20 лв. и лихва 1 057, 75 лв.

• За данъчен период 01.07.2015 г. - 31.07.2015 г. в размер на главницата 3 133, 60 лв. лв. и лихва 924, 00 лв.

• За данъчен период 01.08.2015 г. - 31.08.2015 г. в размер на главницата 2 663, 84 лв. и лихва 762, 50 лв.

• За данъчен период 01.09.2015 г. - 30.09.2015 г. в размер на главницата 2 412, 52 лв. и лихва 670, 42 лв.

• За данъчен период 01.10.2015 г. - 31.10.2015 г. в размер на главницата 2 794, 20 лв. и лихва 752, 39 лв.

• За данъчен период 01.11.2015 г. - 30.11.2015 г. в размер на главницата 2 867, 81 лв. и лихва 748, 36 лв.

• За данъчен период 01.12.2015 г. - 31.12.2015 г. в размер на главницата 2 835, 64 лв. и лихва 715, 41 лв.

• За данъчен период 01.01.2016 г. - 31.01.2016 г. в размер на главницата 2 223, 59 лв. и лихва 541, 83 лв.

• За данъчен период 01.02.2016 г. - 29.02.2016 г. в размер на главницата 2 603, 71 лв. и лихва 613, 45 лв.

• За данъчен период 01.03.2016 г. - 31.03.2016 г. в размер на главницата 915, 51 лв. и лихва 207, 81 лв.

• За данъчен период 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г. в размер на главницата 3 108, 11 лв. и лихва 679, 57 лв.

• За данъчен период 01.05.2016 г. - 31.05.2016 г. в размер на главницата 3 329, 51 лв. и лихва 699, 27 лв.

• За данъчен период 01.06.2016 г. - 30.06.2016 г. в размер на главницата 3 447, 55 лв. и лихва 695, 31 лв.

• За данъчен период 01.07.2016 г. - 31.07.2016 г. в размер на главницата 2 298, 49 лв. и лихва 443, 77 лв.

• За данъчен период 01.08.2016 г. - 31.08.2016 г. в размер на главницата 2 344, 52 лв. и лихва 432, 47 лв.

• За данъчен период 01.09.2016 г. - 30.09.2016 г. в размер на главницата 2 070, 06 лв. и лихва 364, 59 лв.

• За данъчен период 01.10.2016 г. - 31.10.2016 г. в размер на главницата 1 900, 41 лв. и лихва 318, 34 лв.

• За данъчен период 01.11.2016 г. - 30.11.2016 г. в размер на главницата 1 547, 37 лв. и лихва 246, 31 лв.

• За данъчен период 01.12.2016 г. - 31.12.2016 г. в размер на главницата 2 844, 74 лв. и лихва 428, ЗЗ лв.

• За данъчен период 01.01.2017 г. - 31.01.2017 г. в размер на главницата 1 587, 04 лв. и 225, 29 лихва лв.

• За данъчен период 01.02.2017 г. - 28.02.2017 г. в размер на главницата 1 421, 37 лв. и лихва 190, 72 лв.

• За данъчен период 01.03.2017 г. - 31.03.2017 г. в размер на главницата 2 122, 64 лв. и лихва 266, 53 лв.

• За данъчен период 01.04.2017 г. - 30.04.2017 г. в размер на главницата 2 459, 24 лв. и лихва 288, 30 лв.

• За данъчен период 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г. в размер на главницата 2 757, 71 лв. и лихва 299, 54 лв.

• За данъчен период 01.06.2017 г. - 30.06.2017 г. в размер на главницата 2 940, 25 лв. и лихва 294, 87 лв.

• За данъчен период 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г. в размер на главницата 2 501, 03 лв. и лихва 229, 28 лв.

• За данъчен период 01.08.2017 г. - 31.08.2017 г. в размер на главницата 2 639, 62 лв. и лихва 219, 25 лв.

• За данъчен период 01.09.2017 г. - 30.09.2017 г. в размер на главницата 2 480, 65 лв. и лихва 185, 37 лв.

• За данъчен период 01.10.2017 г. - 31.10.2017 г. в размер на главницата 3 141, 96 лв. и лихва 207, 73 лв.

Със същото решение съдът е изменил ревизионен акт № Р-02000217008917-091-001/10.07.2018 г. издаден от началник сектор - възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител ка ревизията, потвърден с решение № 214/28.09.2018 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас в частта в която на "Призма МП" ООД с ЕИК 102222730, са установени следните задължения:

• за данъчен период 01.10.2013 г. - 31.10.2013 г. по ЗДДС в размер на главница 169, 40 лв. и лихва 80, 04 лв., като е определил задължение в размер на главница 138, 70 лв. и лихва 65, ЗЗ лв.

• за данъчен период 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. по ЗКПО в размер на главница 125, 04 лв. и лихва 54, 30 лв., като е определил задължение в размер на главница 69, 35 лв. и лихва 30, 12 лв.

• за данъчен период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. по ЗКПО в размер на главница 1 805, 52 лв. и лихва 600, 69 лв., като е определил задължение в размер на главница 946, 45 лв. и лихва 314, 88 лв.

• за данъчен период 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. по ЗКПО в размер на главница 2 027, 834 лв. и лихва 468, 18 лв., като е определил задължение в размер на главница 27, 39 лв. и лихва 6, 32 лв.

• за данъчен период 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. по ЗКПО в размер на главница 2 278, 67 лв. и лихва 294, 99 лв., като е определил задължение в размер на главница 576, 43 лв. и лихва 74, 62 лв.

• за данъчен период 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. по ЗКПО в размер на главница 2 021, 81 лв. и лихва 56, 73 лв., като е определил задължение в размер на главница 380, 81 лв. и лихва 10, 68 лв.

С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Призма МП" ООД с ЕИК *********, срещу ревизионен акт № Р-02000217008917-091 -001/10.07.2018 г. издаден от началник сектор - възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 214/28.09.2018 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас, в частта в която са установени задължения по ЗДДС за данъчен период 01.07.2014 г. - 31.07.2014 г. в размер на главницата 695, 94 лева и лихва 275, 91 лева. По отношение на последните задължения като необжалвано, решението на административния съд е влязло в законна сила.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание и при липса на допуснати нарушения на административно- производствените правила.

Решаващият съд е възпроизвел много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите на органа за приходите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 8 ДОПК, дали основание за провеждане на ревизията по особения ред, начина на определяне на данъчната основа и размера на задълженията за ДДС и корпоративен данък. На стр. 2 - 4 от решението е описана фактическата обстановка за данъчен период 2013 г., ; на стр. 4 - 7 тази за 2014 г.; на стр. 7 - 8 - тази за 2015 г.; на стр. 8 - 9 - за 2016 г. и на стр. 9 - 11 - тази за 2017 г.

След това първоинстанционният съд е пристъпил към обсъждане на въпроса за материалната законосъобразност на оспорения акт предвид възраженията на жалбоподателя /сега ответник по касация/. Като отправна гледна точка е дадено тълкуване на нормата на чл. 122 ДОПК - хипотезите, при които се провежда ревизия по особения ред, процесуалните правила, доказателствената сила на ревизионния акт и прочие обстоятелства, свързани с този правен институт. Отбелязано е, че констатациите на органа на приходите за наличие на неотчетени продажби е изградена на база на данни от компютрите използвани от задълженото лице, съответно възражението на последното, че използваният програмен продукт няма характеристики на ИАСУТД, а представлява база данни от отворен тип и използването му в търговските обекти е според спецификата на същите - в случая малки населени места с възрастно население, поради което при покупките често се допускат грешки при въвеждането на информация. На стр. 12 и сл. от решението, л. 601 и сл. от първоинстанционното дело, административният съд е изложил своите мотиви защо приема за основателни възраженията на жалбоподателя, че предоставената информация, ведно с останалите събрани доказателства по делото не установява констатациите на ревизиращия екип за извършени, но не отчетени продажби. Мотивите в тази насока са твърде обстойни, като систематизирани за целите на настоящето изложение могат да бъдат сведени до следното: 1. За да се приеме, че са извършени продажби според програмния продукт, следва да бъде установена цялостната дейност на дружеството, да се извършат проверки на доставчиците, да се направи инвентаризация в търговските обекти, да се изясни механизма на работа от завеждане на стоките до изписването им чрез продажба. 2. Посочено е, че информацията в програмния продукт не се потвърждава от останалите доказателства по делото. За констатациите, че за някои от ревизираните периоди има съставени актове за установяване на административни нарушения, свързани с неиздаване на касови бонове или разминавания в касовата наличност, е прието, че тя не намира подкрепа от доказателства по административната преписка. 3. За констатациите, че през ревизираните периоди са налице невключени фактури, издадени от доставчици за традиционни за търговската дейност на субекта стоки, е прието, че за тях липсва конкретика - колко фактури, от кого за издадени, за какви стоки и прочие. Решаващият съд е приел, че липсата на индивидуализация на въпросните фактури нарушава правото на защита на задълженото лице, съответно поставя съдът в невъзможност да извърши преценка действително ли са налице фактури, издадени на името на ревизираното лице и не отчетени от него. 4. Прието е, че в хода на ревизионното производство не е извършен анализ и липсват констатации дружеството да е разполагало с по-голямо количество стоки от заприходените, които да бъдат предмет на неосчетоводени продажби. В допълнение в тази връзка е дадено тълкуване на понятието доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, съответно данъчно събитие, от което е изведен извод, че от събраните по делото доказателства не се установява дружеството да е разполагало с необходимата материално-техническа обезпеченост за да извърши въпросните доставки. 5. На отделен ред първоинстанционният съд е изложил мотиви защо приема, че извършването на процесните доставки не се установява и въз основа на данните от програмния продукт /стр. 13 и сл. от решението/. В тази връзка съдът се е позовал на заключението на вещото лице /основно и допълнително/ по назначената специализирана техническа експертиза. Направен е анализ на допълнително изложените мотиви в решението на директора на Д"ОДОП" - Бургас относно база- данните въз основа на които са направени констатациите за укрити продажби, като е прието, че този анализ се опровергава от заключението на експерта относно характеристиките на използваните таблици. Изграден е извод, че констатациите за наличие на неотчетени продажби по същество се гради на предположения, а не на база на анализ на конкретни данни и доказателства. 6. На отделен ред е дадено тълкуване на нормата на чл.124, ал. 2 ДОПК относно доказателствената сила на ревизионния акт при ревизията, проведена по особения ред, като е посочено, че в случая констатациите на приходния орган за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1 ДОПК не намират подкрепа в събраните по делото доказателства. 7. По изложените до тук обстоятелства, решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е неправилен като издаден в противоречие с материалния закон относно установени задължения по ЗДДС за съответни данъчни периоди /стр. 15 от решението/. 8. На отделен ред /стр. 15 - 16 от мотивите/ административният съд е обсъдил констатациите за установени допълнителни задължения на дружеството за ДДС във връзка с данъчно-кредитни известия, издадени от негови доставчици, които не са отразени в дневниците за покупки и с тях не е намален ползвания данъчен кредит. Прието е, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част, тъй като въпросните кредитни известия не са приложени като доказателства по делото. 9. Решаващият съд е изложил на стр. 16 от решението мотиви защо приема, че ревизионният акт е законосъобразен в частта му за извършени корекции за двукратно ползван данъчен кредит по една и съща данъчна фактура. 10. От стр. 17 и следващите от решението са изложени мотивите на административния съд относно установените задължения на дружеството по ЗКПО през отделните данъчни периоди. Систематизирано, прието е, че ревизионният акт е незаконосъобразен в частта му, в която финансовият резултат на дружеството е преобразуван със суми по фактури, които не са били осчетоводени от дружеството, съответно ревизионният акт е законосъобразен относно останалите преобразувания на финансовите резултати, свързани с дублираната фактура и неправомерно начислени амортизации за дълготрайни материални активи.

Решението на Административен съд - гр. Бургас в оспорената му изменителна и отменителна част е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната отменителна и изменителна част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че макар да е обсъдил факти и обстоятелства, свързани към определените с ревизионния акт задължения, както и събрани в хода на делото писмени доказателства, решаващият съд не е ценил събрания доказателствен материал в неговата съвкупност, неправилно и извън контекста на поставените задачи е интерпретирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, в резултат на което неправилно е приложил материалния закон и е постановил един необоснован съдебен акт. Излагат се конкретни оплаквания по основните решаващи доводи на първоинстанционния съд.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема следното:

По делото е видно, че процесната ревизия има за предмет приложението на ЗКПО за данъчни периоди 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. и по ЗДДС за данъчни периоди от 01.05.2013 г. до 30.11.2017. Установено, че през него периоди ревизираното дружество "Призма МП" – ООД има следните обекти – бистро и магазин за хранителни продукти в гр. Приморско, магазини за хранителни продукти в селата ново Паничарево, Ясна Поляна и Писменово, склад на едро в гр. Приморско, като за обектите се използва програма за управление на търговската дейност "Микроинвест Склад Про". Информацията / една част свалена на място от ревизиращите органи, а друга част предоставена от дружеството/ е анализирана от приходния орган, като при анализа е установено /констатациите в тази част са описани подробно на стр. 4 от касационната жалба, л. 5 от делото/ различия между данните в програмния продукт и отчетените по ЕКАФП обороти, представени в РД в табличен вид. На основание на това са изградени констатации, че са налице недекларирани продажби за четири обекта на дружеството общо в размер на 436 298, 57 лв. без ДДС. Направени са и констатации, че за ревизирания период не са отразени фактури от доставчици на стоки, от които дружеството обичайно закупува търгувани от него стоки. На основание изложеното органите по приходите са приели наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, даващи основание за провеждане на ревизията по особения ред. По отношение на облагането по ЗКПО е установено, че през ревизираните периоди дружеството е давело като дълготрайни материални активи пет апартамента, за които е начислявало амортизации, без да са налице доказателства същите да отговарят на законовите изисквания за данъчен амортизируем актив. По изложените констатации финансовия резултат на дружеството е преобразуван както със суми по неотчетени продажби, така и с неправилно начислени амортизации и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ангажираните от страната доказателства опровергават констатациите за наличие на укрити продажби и ревизионния акт е отменен и изменен в съответните части.

Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон.

Наведените в касационната жалба доводи в известна част по същество съставляват повторение на констатациите на ревизионния акт. Следва да бъде посочено, че мотивите на първоинстанционното решение налагат извод, че съдът е възприел безкритично заключенията на двамата експерти, съответно не е обсъдил детайлно и обстойно всички събрани по делото доказателства, каквито оплаквания са поддържат в касационната жалба. Напротив, събраните както в хода на ревизията, така и при съдебното оспорване доказателства са възприети от съда при условията на чл. 172 ГПК /за свидетелските показания/ и чл. 202 ГПК за заключенията на експертите/, т. е. съобразявайки ги с останалите събрани по делото доказателства и становищата и обясненията на страните.

Предвид спецификата на спора съдът се е занимал детайлно със същността на въпросния програмен продукт. Тъй като отговорът на този въпрос предполага тясно специализирани познания в областта на съответните компютърни програми, по делото правилно е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Заключението на експерта /основно и допълнително/ не е възприето като извадено от контекста на съдържанието, каквито аргументи са развити в жалбата, а всестранно, съобразявайки го в цялост и останалите доказателства по делото. Изводите в тази насока са логически обосновани и се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. По същество много от доводите в касационната жалба съставляват оспорване на заключението на вещото лице, което оспорване е следвало да бъде извършено в първоинстанционното производство, а не пред настоящата съдебна инстанция. Изложеното в заключенията на експерта по съдебно-техническата експертиза/основно и допълнително/ по същество не потвърждава констатациите на ревизионния акт, каквито доводи са развити в касационната жалба, обстоятелство което е видно и от разпита на експерта в проведените съдебни заседания.

Решаващият съд е изложил мотиви, че установяването на укрити продажби и приходи изисква не само анализ на програмния продукт, използван от задълженото лице, а и анализ на цялостната дейност на задължено лице – насрещни проверки на доставчици, инвентаризации на стоки, начин на заприходяване и изписване на стоките и прочие обстоятелства, какъвто анализ не е бил извършен в хода на ревизията. Този извод по същество се споделя от касационния жалбоподател, но се прави възражение, че такъв анализ е бил извършен от ревизиращия екип. Настоящата инстанция намира така направеното възражение за неоснователно. По същество констатациите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 8 ДОПК са обосновани на база на анализ на снета информация от компютрите на дружеството, наличие на неосчетоводени фактури и данъчно-кредитни известия, както и съставени наказателни постановления за неиздаден касов бон или несъответствие на касовата наличност. По същество анализ на изложените факти и обстоятелства от първоинстанционния съд не е правен в хода на ревизията, поради което настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че липсата на такъв анализ води до недоказаност на констатациите за наличие на укрити продажби и приходи.

Част от констатации в ревизионния акт за наличие на за укрити приходи са обосновани с това, че в хода на ревизията е установено, че са налице фактури, издадени от регулярните /обичайните доставчици на задълженото лице, по отношение на стоки, с които задълженото лице търгува по занятия. Първоинстанционният съд е приел, че доказателства в тази насока не са ангажирани по делото, поради което тази констатации на приходния орган остава недоказана. В касационната жалба по отношение на тези изводи на административния съд се правят оплаквания, че в ревизионния доклад действително няма направено подробно описание на въпросните фактури, но се твърди, че те са посочени в приложение № 18 към ревизионния доклад, поради което задълженото лице е имало възможност да се запознае със същите. В първоначално подадената касационна жалба до административния съд са поддържани оплаквания, че във връчен по електронен път ревизионен доклад няма такова приложение, поради което е направено искане фактурите да бъдат изискани и приложени по делото, като се открие производство по тяхното оспорване. От протокола от първото по делото заседание от 12.11.2018 г. /л. 493 – 494 от първоинстанционното дело/ е видно, че съдът е приел, че ще се произнесе по оспорването на доказателствата когато същите бъдат представени по делото от ответната страна. В проведените следващи четири заседание производство по оспорване не е открито, съответно доказателства/фактури на доставчици/ не са представени от приходната администрация. Предвид на това, съобразявайки разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, първоинстанционният съд правилно е приел, че въпросната констатации не намира подкрепа в събраните по делото доказателства.

По идентичен начин стои въпросът и с кредитните известия, за които в ревизионния акт се съдържат констатации, че са били издадени от доставчиците на задълженото лице, но не са били отразени от него в счетоводството и дневниците за покупки.

Като доказателства с касационната жалба са представени и писмени доказателства. Едното от тези доказателства /л. 12 от делото/ е акт за установяване на административно нарушение № F234914 от 22.08.3016 г., според който при извършена проверка в търговски обект на "Призма МП" ООД на 14.08.2016 г. не е издаден касов бон от работещо в обекта фискално устройство на стойност 10, 20 лв. Въз основа на него акт е издадено наказателно постановление № 2387 от 21.09.2016 г. /л. 11 от делото/, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Другата група доказателства са акт за установяване на административно нарушение № F324030 от 28.08.2017 г. /л. 14 от делото/, според който при извършена проверка в търговски обект на дружеството на 21.08.2017 г. е установено разлика между фактическата касовата наличност и въведената такава, въз основа на който акт е издадено наказателно постановление № 2080 от 07.09.2017 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкции в размер на 500 лв. Въпросните доказателства са приложени с оглед изводите на административния съд, че констатациите на органа по приходите за наличие на укрити приходи, обосновани именно с въпросните наказателни постановление, не са доказани, тъй като самите постановление не са приложени по административната преписка. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд. За представените наказателни постановления няма ангажирани доказателства дали същите са влезли в сила /било като необжалвани, било като потвърдени от съда при обжалване/. От друга страна, само от простия факт на неиздаване на касов бон за една покупка от 10 лв., съответно липса на касова наличност/друг би бил въпроса, ако ставаше въпрос за положителна касова наличност/, не може да бъде обоснован извод, за наличие на укрити продажби в рамките на близо 500 хиляди лева в рамките на ревизирания период.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Бургас в обжалваната му отменителна и изменителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Бургас и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Национална агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 3800 лв., съгласно приложения на л. 28 от настоящето дело списък с разноски и доказателства за тяхното извършване.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение,