Решение № 10585 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6397/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Морско-рибарско сдружение Свети Яни, с. Синеморец, подадена чрез процесуалния представител адв. Стоянов, срещу Решение 1768 от 01.03.2024 г., постановено по адм. дело 1040/2023 г. по описа на Административен съд Бургас в частта, с която е отхвърлена жалбата му против отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. УТ-18-7-001/17.05.2023 г. на главния архитект на Община Царево в частта по отношение на лодкостоянка, находяща се в имот с идентификатор 66528.3.1, както и по частна жалба на Морско-рибарско сдружение Свети Яни, с. Синеморец, подадена чрез процесуалния представител адв. Стоянов, срещу Решение 1768 от 01.03.2024 г., постановено по адм. дело 1040/2023 г. по описа на Административен съд Бургас в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му против отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. УТ-18-7-001/17.05.2023 г. на главния архитект на Община Царево в частта по отношение на лодкостоянка, находяща се в имот с идентификатор 66528.32.17 и е прекратено производството по делото в тази му част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че липсата на съгласие на областната администрация за съществуването на обекта в терен държавна собственост изключва търпимостта. Според касатора неправилен е и извода на съда, че липсата на деклариране на обекта в сроковете по § 16, ал. 2 и ал. 3 от Преходните разпоредби /ПР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ изключва търпимостта, както и че липсват и останалите законови предпоставки за търпимост. Възразява се също така, че неправилно съдът приема, че тъй като теренът се намира извън населено място и за него няма действал/действащ подробен устройствен план /ПУП/, то обектът е недопустим. Претендира се отмяна на съдебното решение в тази му част и вместо него постановяване на друго, с което да се задължи административният орган да издаде исканото удостоверение за търпимост, а в условията на евентуалност да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в частта, имаща характер на определение. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че в имот с идентификатор 66528.32.17 липсва съществуваща лодкостоянка, като е основал изводите си единствено на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, за която се установява, че вещото лице е извършил оглед на друг имот, а не процесния. Претендира се отмяна на решението в тази му част. Ответникът главен архитект на Община Царево, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба и частната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба и частната жалба за допустими, като подадени от надлежна страна срещу неблагоприятни за нея съдебни актове и в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК. Разгледани по същество касационната жалба и частната жалба са неоснователни. Производството пред Административен съд Бургас град е образувано по жалба на Морско-рибарско сдружение Свети Яни срещу против отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. УТ-18-7-001/17.05.2023 г. на главния архитект на Община Царево. Отказът е постановен във връзка с подадено от С. Симеонов, представляващ Морско-рибарско сдружение Свети Яни, заявление вх. УТ-18-7/12.05.2023 г. за издаване на удостоверение за търпимост за лодкостоянки, находящи се в имоти с идентификатори 66528.32.17 и 66528.3.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Синеморец. В мотивите на отказа е посочено, че удостоверение за търпимост не може да бъде издадено, тъй като няма представено съгласие от собственика на поземлените имоти, както и че за строежа в имот с идентификатор 66528.3.1 е започнало производство по реда на чл. 225 от ЗУТ и поради това този обект не попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ. Въз основа на установените по делото факти съдът приема, че жалбата против оспореното писмо изх. УТ-18-7-001/17.05.2023г., издадено от главния архитект на Община Царево, в частта, с която е отказано издаване на удостоверение за търпимост за лодкостоянка, находяща се в имот с идентификатор 66528.32.17, е недопустима поради липса на правен интерес от оспорването, доколкото от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че лодкостоянка, изградена в този имот на място обективно не съществува. Позовавайки на чл. 142, ал. 2 от АПК и характера на удостоверението за търпимост, съдът приема, че установената липса на съществуващ на място строеж обуславя невъзможност за преценка за издаване на удостоверение за търпимост, а оттук предпоставя липсата на правен интерес от обжалване на постановения отказ, издаден от главния архитект на общината. За да отхвърли жалбата срещу оспорения отказ в останалата му част по отношение на лодкостоянката, намираща се в имот с идентификатор 66528.3.1, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган главен архитект на Община Царево, в съответствие с разпоредбите на чл. 144, ал. 3 и чл. 145 от ЗУТ, както и в предвидената форма макар и пестеливо органът е изложил релевантни спрямо фактите мотиви, както и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът приема, че процесната лодкостоянка е изградена в периода 30.06.1998 г. 31.01.2001 г., поради и което за да е търпим строеж следва да са налице предпоставките, регламентирани с нормата на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, които не се установява по делото да са налице. Според съда по делото няма доказателства, а и не се твърди, строежът, изграден в имот с идентификатор 66528.3.1 да е бил деклариран от жалбоподателя пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ /нито в срок до 31.12.1998г., ако бе приложима хипотезата на ал. 2 на §16 от ПР на ЗУТ/. Прието е от съда също така, че процесният строеж не попада в нито едно от предвидените изключения на чл. 6, т. 1, букви от а до г от Наредба 2/24.01.1995г. за правила и нормативи за териториалноустройствено планиране на черноморското крайбрежие /Наредба 2/1995 г./, доколкото се установява, че обектът няма за цел брегоукрепване и брегозащита, а представлява съоръжение за обслужване на плавателни съдове, не е лека преместваема постройка, както и не представлява и пристан за спортни и туристически нужди, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че лодкостоянката се състои от съоръжения за вадене и пускане на рибарски лодки, както и за тяхното акостиране с цел товарни, пътнически, ремонтни операции т. е. предназначението му не е нито за спортни, нито за туристически дейности. Според съда дори да се възприеме тезата на жалбоподателя за това, че процесният обект представлява пристан, чието строителство е разрешено в конкретната зона, следва да се държи сметка за това, че съгласно заключението на експертизата процесният имот е извън регулацията на населеното място и за него няма действащ ПУП. С оглед на това съдът е обосновал извод, че към момента на изграждането й лодкостоянката не е била допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването, доколкото за територията, в която е изградена не е имало действащ ПУП, като в този смисъл не следва да се преценява и съответствието й с правилата и нормативите, действали по време на извършването, тъй като изискването за съответствие с плана и правилата и нормите е кумулативно. Съдът приема също така, че процесният строеж не е допустим и по действащите разпоредби на ЗУТ, тъй като не е предвиден въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот съгласно нормите на чл. 59 и чл. 60 от ЗУТ, въвеждащи изисквания за застрояването в неурегулирани територии, а и е изграден в имот, който не е собствен на жалбоподателя и върху който същият не е имал право да строи по силата на специален закон. Съдът намира и за неправилно обосноваването на търпимост на обекта от страна на жалбоподателя, позовавайки се на одобрената от главния архитект на Община Царево ситуация, част архитектура, към обект Басейн и беседка в поземлен имот с идентификатор 66528.3.286, тъй като вещото лице е категорично, че тази ситуация е относима към обекти, изградени в друг поземлен имот, с друго предназначение /вилна сграда/, различни от процесния, който е с начин на трайно ползване скали. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесния отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Правилен е и извода на съда, че жалбата против оспорения отказ в частта му, с която се отказва издаване на удостоверение за търпимост за лодкостоянка, изградена в имот с идентификатор 66528.32.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Синеморец, е недопустима, поради липсата на правен интерес от оспорването, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият състав напълно споделя мотивите на административния съд в тази насока и не следва да преповтаря същите. В тази връзка следва да се има предвид, че заключението на вещото лице по допуснатата основна съдебно-техническа експертиза, което установява при извършен оглед на вещото лице на място на 22.11.2023 г. в присъствието на представляващия сдружението, че липсва лодкостоянка в имот с идентификатор 66528.32.17, не е било оспорено от жалбоподателя, чийто процесуален представител изрично заявява в откритото съдебно заседание на 06.12.2023 г., че Не възразява експертизата в този й вид да бъде приета .., поради и което правилно съдът е кредитирал експертизата в тази й част. В това съдебно заседание жалбоподателят не възразява за допусната фактическа грешка при извършения оглед от вещото лице, каквато сочи в частната си жалба, както и искането му за разпит на свидетел е с цел потвърждаване на заявеното в представена по делото нотариално заверена декларация, която касае лодкостоянката в имот с идентификатор 66528.3.1. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорения отказ в частта му по отношение на лодкостоянката, находяща се в имот с идентификатор 66528.3.1, в съответствие с приложимите материално-правни норми. От приетите по делото доказателства, в това число и от неоспорената от страните в тази й част основна съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесната лодкостоянка, находяща се в поземлен имот с идентификатор 66528.3.1, и представляваща хидротехническо съоръжение за акостиране на лодки, включващо хелинг и причал, е изградена през 2000 г. върху имот извън регулацията на населеното място, за който няма действащ ПУП. Видно от заключението на вещото лице процесният строеж е разположен на скали, представляващи морски бряг на Черно море при с. Синеморец, което е първа зона по Наредба 2/1995 г. /отм./, и по сведение на жалбоподателя е изграден през 2000 г., която година и вещото лице приема за година на строителството при съобразяване на материалите, от които е изграден строежа и тяхното стареене, както и отразяването му на ортофотокартата. Това заключение на вещото лице не е оспорено от жалбоподателя в открито съдебно заседание на 06.12.2023 г., а искането му за допускане на свидетел е целяло само да потвърди заявеното в нотариално заверената декларация по делото, което правилно е отхвърлено от съда, доколкото не е необходимо да се потвърждава посоченото в тази декларация. В тази връзка следва да се има предвид, че в приложените по делото нотариално заверени декларации не се сочи конкретна дата на изграждане на процесния строеж, а само се посочва, че той съществува от столетия и е бил ремонтиран в края на 90-те години. Независимо обаче от тези нотариално заверени декларации, доколкото жалбоподателят не е оспорил установената от вещото лице година на изграждане на процесния строеж и в тази част е изразил становище за приемане на заключението, то правилно административният съд е приел, че процесният строеж е извършен около 2000 г. С оглед на така установеното време на извършване на процесния строеж, първоинстанционният съд правилно приема също така, че преценката на основанията за търпимост следва да бъде съобразена с разпоредбата на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, като в тази връзка е неоснователно позоваването на касатора на нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, която в случая е неприложима, тъй като визираният в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно приложимата разпоредба на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период - започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, или съгласно ЗУТ, и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. В съответствие с цитираната разпоредба кумулативно с изискването за допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за съответния период или съгласно ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, за да се признае търпимостта на строежа, а именно строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи в срок до 02.07.2001 г. От приетите по делото писмени доказателства не се установява това изискване да е било изпълнено по отношение на процесния строеж. Няма данни по делото, а и не се твърди от касатора, да е деклариран от последния строежа пред надлежните одобряващи органи до пределния момент по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Само на това основание процесният строеж не може да се квалифицира като търпим, доколкото предпоставката е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост, независимо дали е допустим по подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или понастоящем. Това мотивира и крайният извод за законосъобразност на издадения от главния архитект на Община Царево отказ за издаване на удостоверение за търпимост. В тази връзка следва да се има предвид, че действително, каквито възражения се правят в касационната жалба, липсата на учредено право на строеж за изграждане на един строеж в чужд имот е относимо към узаконяването му, но не и към преценката за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ, но обратно приетото от съда не променя правилността на решаващия извод за законосъобразност на постановения отказ за издаване на удостоверение за търпимост. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза са обсъдени заедно с останалите приети по делото доказателства. Неоснователно в тази връзка е оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, поради отказа на съда да допусне исканите от жалбоподателя експертизи, включително и повторна допълнителна съдебно-техническа експертиза. Съгласно чл. 201 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът може да възложи повторно заключение когато първоначално изготвеното не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая правилно административният съд е приел изготвената допълнителна съдебно-техническа експертиза и е отхвърлил искането за допускане на повторна такава с друго вещо лице, доколкото не се установява заключението на вещото лице по тази експертиза да е необосновано и да поражда съмнения за неговата правилност. Обстоятелството, че жалбоподателят не е бил съгласен с констатациите на вещото лице не обосновава извод за необоснованост и неправилност на самото експертното заключение. Видно също така от протокола на проведеното открито съдебно заседание на 11.10.2023 г. съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза с въпроси, формулирани от жалбоподателя с молба от 09.10.2023 г., която експертиза не е била оспорена от жалбоподателя, който само е поискал да се допусне допълнителна съдебно-техническа експертиза, която следва да отговори на въпроса дали процесният обект попада в обхвата на представена в съдебното заседание ситуация за открит басейн, беседка и платформа за лодки, което и искане е било уважено от съда. Правилно съдът също така е отхвърлил като неоснователно искането на жалбоподателя за допускане до разпит на свидетел, който е следвало да потвърди посоченото от него в приложена по делото нотариално заверена декларация, доколкото не е било необходимо такова потвърждаване. Противно на изложеното в жалбите с този свидетел жалбоподателят не е посочил, че цели установява на други релевантни факти по делото. Неоснователно се явява и възражението на касатора, че съдът не е указал доказателствената му тежест с оглед на това, че единственият мотив в оспорения отказ сочи на липсата на съгласие от собственика на поземления имот. Видно от определение 1603/29.06.2023 г., с което административният съд е конституирал страните и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседение, последният е указал изрично на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите, посочени в жалбата, от които претендира за себе си благоприятни правни последици. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Бургас е правилно и не са налице сочените както в касационната, така и частната жалба основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,