Решение № 145 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5515/2017 г.

Решение № 145 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5515/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от министъра на вътрешните работи чрез пълномощника му, юрк. Т. Ц., срещу решение № 4517 от 11.04.2017 г., постановено по адм. дело № 5427/2016 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение.

Касаторът твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като ВАС, петчленен състав на I колегия отхвърли изцяло предявените срещу параграфи 4, 6 и 7 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № I-181 от 2002 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица, издадена от министъра на вътрешните работи и обнародвана в ДВ бр. 30 от 15.04.2016 г., жалби като неоснователни.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, министърът на вътрешните работи, се представлява от юриск. Попов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно изложени в жалбата.

Ответникът, И. И. Д. - почетен консул на Р. К. в РБ, редовно призван, се явява лично и като процесуален представител на ответниците К. Т. М.- почетен консул на Израел в РБ, Б. Ц. Б. - почетен консул на Р. М. в РБ, М. М. Б. - почетен генерален консул на Р. С. в РБ, Х. Т. И. - почетен консул на Р. М. в РБ и Б. Е. Х.- почетен консул на Р. Е. в РБ, които, макар и редовно призовани, не се явяват лично. И. Д. прави възражение за недопустимост на касационната жалба поради последващото й оттегляне с нарочна писмена молба в този смисъл, подадена от П. У. в качеството му на министър на вътрешните работи и входирана в деловодството на ВАС на 02.05.2017 г. Моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 215, т. 5 от АПК, а производството по делото- прекратено поради невъзможност ефектът на оттеглянето на касационната жалба да бъде заличен с последващо оттегляне на оттеглянето от 29.05.2017 г. Евентуално оспорва касационната жалба като неоснователна и твърди правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити устно в хода по същество.

Ответникът, В. С. М.- почетен консул на К. Т. в РБ и ответникът И. Т. Т.- почетен консул на Антигуа и Барбуда в РБ, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. Д., която прави възражение за недопустимост на касационната жалба поради оттеглянето й с нарочно писмено волеизявление преди датата на първото по делото открито съдебно заседание, а при условията на евентуалност оспорва касационната жалба и твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно - в хода по същество.

О. Б. С. Сарандев - почетен консул на Демократична социалистическа република Ш. Л. в РБ, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът, З. А. К.- почетен консул на Р. Е. в РБ, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П., който поддържа направеното от адв. Д. и адв. Д. възражение за недопустимост на касационното производство поради оттегляне на касационната жалба, а евентуално оспорва същата и твърди правилност на атакувания с нея съдебен акт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Настоящият състав на ВАС, I колегия намира за неоснователно възражението на адв. Д., адв. Д. и адв. П. за недопустимост на касационното производство поради десезирането на ВАС с нарочно писмено изявление на министъра на вътрешните работи за оттегляне на предявената касационна жалба, извършено с молба, входирана в деловодството на ВАС на 02.05.2017 г.

В изпълнение на разпореждане от 16.05.2017 г. на заместник- председателя на ВАС и председател на Първа колегия, по делото е постъпила втора молба от министъра на вътрешните работи /входирана в деловодството на ВАС на 29.05.2017 г./, в която същият заявява, че не поддържа подаденото на 02.05.2017 г. оттегляне на касационната жалба срещу Решение № 4517/11.04.2017 г. по адм. д. № 5427/2016 г. по описа на ВАС, осмо отделение и поддържа касационната жалба срещу същото съдебно решение.

Макар оттеглянето на касационната жалба да съставлява разпореждане с правото на жалба от касационния жалбоподател, водещо до оставяне на касационната жалба без разглеждане и прекратяване на касационното производство, съответно - влизане в сила на първоинстанционното съдебно решение, това става не от деня на изявлението за оттегляне, а от деня на влизане в сила на определението на ВАС, петчленен състав, с което прекратява производството поради оттегляне на касационната жалба. Докато това определение не е влязло в сила, съдбата на производството пред ВАС още не е изяснена, за да може първоинстанционното решение да се смята за вече влязло в сила. От оттегляне на касационната жалба касаторът може да се откаже, докато делото не е прекратено.

Доколкото към настоящия момент въобще не е постановено определение за оставяне на касационната жалба без разглеждане поради оттеглянето й и за прекратяване на делото, то последващата молба от 29.05.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която същият заявява, че не поддържа оттеглянето на касационната жалба и поддържа касационната жалба срещу решението по адм. д. № 5427/2016 г. по описа на ВАС, осмо отделение, следва да се разглежда като валиден отказ от предходно изявление за оттегляне./ В т. см. § 109.Отклонения от типичното развитие на въззивното производство, стр. 507 във вр. с § 116. Отклонения от типичното развитие на касационното производство, стр. 533; проф. д-р Ж. С.," Българско гражданско процесуално право", Седмо допълнено и преработено издание, Издателска къща СИЕЛА, С. 2001 г./

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение, постановено в производство по чл. 185 и сл. АПК, тричленният състав на Върховния административен съд е отменил параграфи 4, 6 и 7 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № I - 181 от 2002 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица, обнародвана в ДВ бр. 30 от 15.04.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

С § 4 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № I-181 от 2002 г. в чл. 17, ал. 2 от Наредба № I-181 от 2002 г. се правят следните изменения и допълнения:

1. в т. 2 след думата "лица" се поставя запетая и се добавя " с изключение на почетни консулски длъжностни лица".

1. в т. 4 след думите "регистрирани в страната" се поставя запетая и се добавя " и за МПС, собственост на консулства, ръководени от почетни консулски длъжностни лица- граждани на друга държава, в Р. Б.".

С атакувания § 6 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № I -181 от 2002 г. в допълнителните разпоредби в § 1 думите " и консулства, ръководени от почетни консули" се заличават.

С атакувания § 7 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № I -181 от 2002 г. се приема нова преходна разпоредба със следното съдържание:

" Моторните превозни средства, собственост на консулства на други държави в Р. Б., ръководени от почетни консулски длъжностни лица, както и МПС, собственост на лица със статут на почетни консулски длъжностни лица на други държави в Р. Б. и притежаващи лична консулска карта, издадена от Министерството на външните работи, които към датата на влизане в сила на тази наредба са регистрирани с регистрационни номера с буквени означения "СС", в срок до 3 месеца от влизане в сила на тази наредба се представят за промяна на регистрацията в съответната служба по регистрация. "

За да отмени оспорените параграфи от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № I - 181 от 2002 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица, съдът е приел, че, макар издаден от компетентен орган, при съобразяване с изискуемата съгласувателна процедура по чл. 140, ал. 3 от ЗДвП и при спазване на изискването за форма и обнародване в Д. вестник, атакуваният подзаконов нормативен акт е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, всяко едно от които съставлява самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 3 от АПК.

Първоинстанционният съд е приел, че по отношение разпоредбата на § 4, т. 2 от оспорения подзаконов нормативен акт е нарушено императивното изискване на чл. 77 от АПК, тъй като текстът на § 4, т. 2 от публикувания за обсъждане проект за изменение на наредбата съществено се различава от приетия и обнародван текст на § 4, т. 2. Окончателно приетият текст значително стеснява кръга на правните субекти, за които остава привилегията на обозначителни регистрационни табели- обстоятелство, което не е било подложено на задължителното предварително обществено обсъждане по см. на чл. 77 от АПК.

Отделно от горното, тричленният състав на ВАС е заключил, че при приемане на атакувания нормативен административен акт е допуснато съществено нарушение и на чл. 26, ал. 1 от ЗНА / в приложимата редакция преди изменението с ДВ бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г. /. При приемане на оспореното изменение на наредбата са нарушени принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, прогласени в императивната разпоредба на цитирания по - горе законов текст, доколкото публикуваният за обсъждане текст на § 4, т. 2 от наредбата съществено се различава от окончателно приетия- от една страна, а от друга - останалите, атакувани в настоящото производство, параграфи на същия НАА са пряко свързани с § 4, поради което порокът спрямо текста на § 4 се отразява и на останалите оспорени текстове.

ВАС е приел, че при издаване на атакувания НАА са допуснати и съществени нарушения на чл. 28, ал. 2 от ЗНА - към административната преписка са изложени мотиви за оспореното изменение на наредбата, които обаче не отговарят на изискванията на този законов текст. Не е посочена реална причина за приемане на изменение на наредбата, доколкото единствената формулирана такава - необходимост от разграничаване на регистрационните табели, предоставени на МПС, собственост на дипломатически представителства от тези МПС, собственост на почетни консули, всъщност е постигната преди атакуваното изменение на Наредба № I-181/2002 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица /ДВ бр. 116 от 2002 г., изм. бр. 93 от 2006 г./

Отделно от това тричленният състав на ВАС е приел, че императивната разпоредба на чл. 28, ал. 2 от ЗНА е нарушена и поради липса в изложените мотиви към изменението на НАА на задължителните реквизити по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, а именно: в мотивите не са обсъдени цели, финансови средства за постигането им, анализ на съответствието на изменението на НАА с правото на Европейския съюз.

Съдебното решение е правилно.

Правилен е решаващият извод на ВАС, състав на осмо отделение, за незаконосъобразност на атакуваните текстове от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № I - 181 от 2002 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица, обнародвана в ДВ бр. 30 от 15.04.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи поради приемането им при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно императивното правило на чл. 26, ал. 2 от ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най- малко 14- дневен срок за предложения и становища по проекта. В случая проектът на наредбата за изменение и допълнение на вече приетата Наредба, макар публикуван на интернет страницата на МВР, е публикуван с мотиви, които до такава степен са несъответни на съдържанието на атакуваното изменение на Наредбата, че могат да бъдат приравнени на пълна липса на мотиви за това изменение. Правилни в този смисъл са изводите на първоинстанционния съд за това, че изложените в проекта за приемане на изменението на нормативния акт мотиви следва да бъдат приравнени на липса на адекватни мотиви по смисъла на закона. Мотивите към оспорения НАА се изчерпват със следното: изменението на наредбата е провокирано от ..." желанието и необходимостта от разграничаване на видовете регистрационни табели, които се предоставят при регистрация на моторни превозни средства, собственост на дипломатическите представителства и такива, собственост на консулства, ръководени от почетни консули в Р. Б.. " /л. 141 по първоинстанционното дело/. Като допълнение към горните основни мотиви е посочено / без достатъчна аргументация в тази посока /, че привилегиите, с които почетните консули се ползват до този момент съгласно Наредба I- 181/2002 г. не са необходими за осъществяване на техните функции и целите, за които са назначени. На първо място - посочената в мотивите към изменението на процесния нормативен акт причина за изменението - създаване на разграничение между регистрационните табели на МПС, собственост на дипломатическите представителства спрямо тези, собственост на почетните консули в РБ, всъщност вече е постигната с първоначалния текст на чл. 17 от Наредбата. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 1 от Наредбата /в редакцията й от ДВ, бр. 93/17.11.2006 г./ за МПС на дипломатическите и международни представителства се поставят табели с регистрационен номер, обозначени с буквата "С", а за МПС на консулски представителства / вкл. и почетни консули/ се поставят табели с регистрационен номер, обозначени с буквата "СС".

На следващо място- както допълнителните мотиви в проекта за изменение на наредбата / почетните консули не се нуждаели при осъществяване на правомощията си от привилегиите, гарантирани им с първоначалните текстове на Наредбата /, така и измененията и допълненията на текстовете от Наредба № I-181/2002 г., постигнати с атакуваните параграфи от Наредбата за изменение и допълнение на същата, противоречат на акт от по- висок ранг - Виенската конвенция за консулските отношения/ ратифицирана с Указ № 947 на ДС от 25.05.1989 г., ДВ бр. 42/02.06.1989 г., в сила за България от 10.08.1989 г. - в частност чл. 10, чл. 14, чл. 28 и чл. 34/, който не въвежда разлики в упражняване на правомощията, съответно - в предоставяне на привилегиите между консулските държавни представителства и консулствата, ръководени от почетни консули в Р България.

Оспореният подзаконов нормативен акт е издаден и в нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. По делото не са представени мотиви, съответно доклад към проекта за Наредбата за изменение и допълнение на подзаконовия нормативен акт, които да съдържат следните задължителни реквизити на цитираната норма- т. е. в тях да са отразени финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, да са отразени и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, да е направен анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Съгласно правилото на чл. 28, ал. 3 от ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. Независимо, че изложените мотиви са дотолкова несъстоятелни, че следва да се приравнят на фактическа липса на мотиви, а още по- малко съдържат изискуемите реквизити по чл. 28, ал. 2 от ЗНА/, проектът за изменение и допълнение на Наредба I- 181/2002 г. е приет от компетентния орган. Посоченото нарушение е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което атакуваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия