Решение № 6155 от 21.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2711/2021 г.

Решение № 6155 от 21.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2711/2021 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Консулското длъжностно лице при посолството на Република България в Делхи, Република Индия, подадена чрез упълномощения юрк. Е. В., против решение № 228/13.01.2021 г., постановено по адм. д. № 12777/2019 г. на Административен съд - София град, с което е отменен негов отказ, издаден на 09.09.2019 г. за издаване на виза "С" на А. А., гражданин на Бангладеш. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че отказът за издаване на виза е изготвен в законоустановената форма, съгласно Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим /НУРИВОВР/. Счита процесния отказ за мотивиран с обстоятелството, че заявената цел на пътуването не е доказана убедително, налице е миграционен риск, както и че канещото лице не пребивава в Република България. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на А. А. срещу издадения отказ за виза тип "С". Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът – А. А., гражданин на Бангладеш, в писмен отговор, чрез. адв. И. И., оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдебното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Посочва, че съдът е формирал правни изводи, които кореспондират с фактите по делото и не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. А., гражданин на Бангладеш, срещу отказ на завеждащ консулска служба при Посолството на България в Делхи, Република Индия, от 09.09.2019 г., за издаване на виза "С", постановен по негово заявление от същата дата. Възраженията са били за допуснати нарушения на административните правила и неправилно приложение на материалния закон: актът е издаден в противоречие с чл. 59, ал, 2, т. 4 АПК, тъй като липсват мотиви за основанието за отказ; целта на посещението е доказана, но органът в нарушение на принципите на АПК не е преценил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Първостепенният съд е отменил този отказ. Приел е, че чужденецът е поискал от посолството на Република България в Делхи да получи виза за краткосрочно пребиваване по чл. 9 а, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ, като към заявлението си е приложил: покана-декларация Приложение 3 към чл. 17, ал. 2 от НУРИВОВР от своя брат; банкова референция от Банка ДСК на канещия изх. № 128/31.07.2019 г.; паспорт на молителя; акт за раждане на молителя; британски паспорт на канещия; карта за продължително пребиваване №[номер] на канещия А. Ш., издадена на 02.08.2019 г. от МВР; удостоверения за раждане и за настъпила смърт на роднини на А. А.; документи за полети до София в превод на български език на А. А.; отвъдокеанска медицинска застраховка за служебно и лично пътуване в заверен превод на български език. С процесния акт апликантът е получил отказ за издаване на виза, като в основанието за отказа са посочени чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ с кратки мотиви: " Заявената цел на пътуване не е убедително доказана. Миграционен риск. Гражданинът на Великобритания реално не пребивава в Република България". В хода на съдебното производство административният орган е представил заповеди, с които се оправомощава завеждащия консулската служба в посолството да съставя, подписва и връчва уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд преценил, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, като в обжалваното решение е посочено, че отказът е издаден на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ, но липсват конкретни фактически и правни основания за неговото издаване, с което е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Преценил е, че представените в хода на административното производство доказателства са обосновавали извод, че целта на пътуването на чужденеца в Република България е посещение при роднини. Приел е това обстоятелство за доказано, с оглед представената декларация за адрес, копие на документ за продължително пребиваване на брата на жалбоподателя, банкова референция на канещия и останалите посочени по-горе доказателства. По тези съображения, съдът е отменил процесния отказ и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на дадените му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административният съд неправилно приел, че процесният отказ е издаден при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим (НУРИВОВР). В отказа са попълнени всички полета и са обосновани причините, относими към неговото постановяване. В акта за отказ за издаване на виза са посочени правните основания– чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ, както и кратко описание на мотивите - "Заявената цел на пътуване е неубедително доказана. Миграционен риск. Проверката е установила, че гражданинът на Великобритания реално не пребивава в Република България. " Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ, отказва се издаването на виза или влизане в страната на чужденец, когато същият не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит и когато са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване. От приетите по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е поканен от своя брат - А. Ш., гражданин на Великобритания, като са приложени покана - декларация по образец, договор за наем, документи удостоверяващи роднинска връзка и банкова референция. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, приета с ПМС № 198 от 11.07.2011 г., обн., ДВ, бр. 55 от 19.07.2011 г., към поканата-декларация, изготвена от физическо лице за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел частно посещение на чужденец в Република България, се изготвя по образец съгласно приложение № 3, заверена от нотариус и от службите за административен контрол на чужденците, при представяне на определени документи. Правилно административният орган е приел, че поетото задължение от страна на канещото лице за осигуряване условията за пребиваване на апликанта не е доказано по несъмнен начин. Този извод кореспондира с фактическата обстановка и събраните доказателства по делото. Сами по себе си фактите, че канещото лице е със статут на постоянно пребиваване, представило е декларация за адрес и притежава банкова сметка в Република България, не налагат извод за наличие на негова лична ангажираност. От съществено значение е и обстоятелството, че апликантът за виза не е доказал, че канещото лице реално пребивава на територията на Република България, поради което не е ясно как и по какъв начин той ще бъде издържан от него. В тази връзка, противно на приетото от съда, обоснован се явява мотивът на административния орган за опасения от миграционен риск. При тези данни, АССГ неправилно е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, приемайки, че административният органът не е изследвал представените документи. Доказателствата по преписката обосновават извод за липса на достоверно доказване на целта и условията на заявеното пребиваване, а формираните изводи в обратен смисъл не се споделят от настоящата инстанция. Неправилни са и изводите на съда и досежно второто посочено основание за издаване на отказа - чл. 10, ал. 1, т. 24 ЗЧРБ. Противно на приетото от първостепенния съд, настоящият състав намира изводите на административния орган за надлежно мотивирани. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази и да извърши проверка на представените доказателства в административната преписка, като ги сравни с тези, представени в хода на съдебното производство. Датата на подаване на поканата е 22.08.2019 г., като през този период А. Ш. не е бил в Република България, видно и от представената справка на Главна дирекция "Гранична полиция", в която е посочено, че е пребивавал единствено в периода от 29.02.2020 г. до 03.03.2020 г. Канещият е бил представляван от М. П., като видно и от самата покана - декларация, същата не е била подписана лично от него, поради което създава съмнение относно автентичността и истинността на съдържанието, респективно- за надеждността на направените от чужденеца изявления или за намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване съгласно чл. 10, ал. 1, т. 24. Неправилно административният съд е приел, че посочените съображения за издаване на административния акт са посочени едва в хода на неговото оспорване по съдебен ред, заради допълнителните приложени справки. Представените справки от Главна дирекция "Гранична полиция" са по молба на консулското длъжностно лице в посолството на Република България в Делхи, Република Индия на основание чл. 186 и чл. 192, ал. 1 от ГПК, в подкрепа на установените факти, на които основава своето твърдение. Предвид изложеното, като постановено в нарушение на приложимия материален закон - чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 ЗЧРБ, обжалваното решение следва да бъде отменено. Фактическата обстановка по делото е установена, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на А. А., гражданин на Бангладеш, срещу отказ за издаване на виза тип "С", издаден на 09.09.2019 г. от първи секретар на посолството на Република България в Делхи, Индия следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, на юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на отказа, следва да се присъдят разноски за настоящата инстанции в размер на 270 лв., представляващи по 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите, и разноски за държавна такса в размер на 70 лева за касационното производство. По аналогичен казус е и постановеното решение № 3098 от 09.03.2021 г. по адм. д. № 29/2021 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,