Решение № 5645 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2763/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. К., гражданин на Украйна, подадена чрез адвокат Я. Косарова. Жалбата е против решение 27459 от 17.12.2024г., постановено по адм. дело 9356/2024 г. по описа на Административен съд София - град. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът - контролиращ служител при ГКПП-Кардам от ГПУ-Генерал Тошево към РДГП-Русе при МВР, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Н. Николова, с представени по делото писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Моли тя да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски от касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на О. К., гражданин на Украйна, срещу отказ за влизане в Република България с рег. 0085724000050/14.08.202 г., издаден от контролиращ служител при ГД Гранична полиция- В. Борисова, ГКПП Кардам. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че оспорената заповед съответства на материалния закон и неговата цел. Изложил е мотиви, че а в акта е посочена разпоредбата на чл.21а от ЗЧРБ и е описано, че е отказано влизане в страната, тъй като лицето е вписано със забрана за влизане в страната в националния списък, като изрично е посочено от съда, че при издаване на отказ за влизане в страната административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като установяването на включването на лицето в списъка по чл.21а, ал.1 от ЗЧРБ (каквато е настоящата хипотеза) предпоставя постановяването на такъв отказ. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно. Административен съд София - град е постановил решението си след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, като направените от него изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Оспореният отказ за влизане в страната е издаден на основание чл.21а от ЗЧРБ, тъй като лицето О. К., гражданин на Украйна, е вписан със забрана за влизане в страната в националния списък, въз основа на докладна записка рег. 3282р-27389/11.10.2023г. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.14 от ЗЧРБ, се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл.21а, ал.1 от ЗЧРБ. Съгласно нормата на чл.21а, ал.1 от от ЗЧРБ министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция Национална сигурност или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл.10, ал.1 от ЗЧРБ. В случая се установяват условията на тези разпоредби, тъй като О. К. е бил включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл.21а, ал.1 от ЗЧРБ. По делото е приложена и карта за санкция на чужденец по ЗЧРБ, в която е отбелязано, че за О. К. има издаден отказ за забрана за влизане в страна със срок от 5 години /от 11.10.2023г. до 10.10.2028г./. Не е налице твърдяното от касатора неясно нормативно основание за отказ за влизане в страната. Действително в административния акт е посочена само разпоредбата на чл.21а от ЗЧРБ, но с оглед изясненото вече нейно съдържание, препращането, което тя прави към чл.10, ал.1 от ЗЧРБ и съдържанието на самия акт, не може да се направи извод, че непрецизното посочване на правното основание се отразило на волята на административния орган, както и на възможността на адресата на акта да я разбере. Правилно е прието от съда, че в хипотезата на чл.10, ал.1, т.14 от ЗЧРБ на компетентните органи не е предоставено право на преценка дали да откажат влизане в страната на чужденец. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че административният акт е издаден без органът да се съобрази, че по отношение на О. К. е предоставена временна закрила в страната. Установено е от доказателствата по делото, че временната закрила в страната по отношение на О. К. е предоставена на 13.02.2023г. и важи до 04.03.2024г., като няма данни същата да е продължавана. Следователно към дата на постановяване на процесния отказ за влизане в Република България 14.08.2024г., същата е изтекла и не е следвало да бъде взета предвид. По изложените съображения първоинстанционният съд не е допуснал твърдените нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,