Решение № 12134 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7401/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. И. от [населено място], общ. Белица, обл. Благоевград, срещу Решение 2065/25.04.2025г. постановено от Административен съд (АС) Благоевград по адм. дело 145/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. И. И. против Заповед ЗАП-62/15.01.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че Заповед ЗАП-62/15.01.2025 г. не съдържа съществени елементи от фактическия състав на материалноправното основание за издаването ѝ - чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д от Закона за горите (ЗГ). Твърденията са, че в заповедта липсва посочено мястото, от където е добита дървесината, временния склад от който са издадени превозните билети, както и временния склад, от който е следвало да се издадат превозните билети. Твърди още, че процесната заповед се основава на Наказателно постановление (НП) 2110200213/02.09.2022 г., с което И. е санкциониран за нарушение, което не се обхваща от хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д ЗГ. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отмени Заповед ЗАП-62/15.01.2025 г. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. А. Джамбазка. Ответникът по касация Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки и в съдебно заседание. По същество твърденията са, че А. И. е издал 8 броя превозни билети извън временните складове на подотдел 123 б на територията на ТП ДГС Елешница за което е наложена принудителната административна мярка по чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д ЗГ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова. Ответникът по касация се представлява от юрк. Василева. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол пред АС-Благоевград е била Заповед ЗАП-62/15.01.2025 г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която на основание чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д и чл. 240, ал. 2 ЗГ, А. И. И. е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 ЗГ и е обявено за невалидно издаденото му Удостоверение 11300/25.02.2015 г., ведно с всички права, произтичащи от него. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: А. И., като физическо лице, вписано в регистъра за лесовъдска практика. С НП 2110200213/02.09.2022 г. издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) Благоевград, на А. И. е наложено административно наказание глоба на основание чл. 257, ал 1, т. 2 ЗГ във вр. с установено нарушение на чл. 9а от Наредба 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, изразяващо се в това, че като лице, вписано в регистъра по чл. 235 ЗГ, на 05.03.2021 г., 08.03.2021 г., 12.03.2021 г., 13.03.2021 г. и 16.03.2021 г. е издал общо осем превозни билети с координати, които са извън временните складове на подотдел 123 б на територията на ТП ДГС Елешница . Наказателното постановление е влязло в сила. Съдът е установил, че въз основа на влязлото в сила наказателно постановление, директорът на РДГ Благоевград с писмо от 18.12.2024 г. е направил предложение до ответника за отписване на И. от регистъра по чл. 235 ЗГ във връзка с НП 2110200213/02.09.2022 г., така и с влязло в сила на 27.09.2024 г. НП 2210200411/11.01.2023 г., издадено от директора на РДГ Благоевград. Последно имало за предмет отново административно наказване на И., но за извършени нарушения в периода 03.11.2022 г. 18.11.2022 г. на правилата за контрол на маркирана за сеч дървесина в отдел 159 д на територията на ТП ДГС Белица . Със Заповед ЗАП-188/28.02.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ е назначена комисия по реда на чл. 231, ал. 2 ЗГ, която на заседание от 08.01.2025 г., обективирано в т. 4 от Протокол 1/08.01.2025 г., е предложила на изпълнителния директор на ИАГ да бъде отписан И. от регистъра по чл. 235 ЗГ във вр. с влезлите в сила наказателни постановления. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазени процесуални и материални разпоредби при издаването ѝ, като съответства на целта на закона. Позовавайки се на задължителната сила на влязлото в сила НП 2110200213/02.09.2022 г. е приел, че оспорената заповед е издадена при наличие на посоченото фактическо и правно основание по чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д ЗГ. Решението на АС Благоевград е неправилно. Предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д ЗГ са установено нарушение с влязъл в сила акт за издаден превозен билет от временен склад, непосочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина. Като такъв акт на компетентен орган е прието, че е НП 2110200213/02.09.2022 г. Правилно АС Благоевград приема, че установените в административнонаказателното производство факти не подлежат на ревизия, а с оглед настоящето изследване релевантният въпрос е дали актът е влязъл в сила или не. По делото не се спори, че НП 2110200213/02.09.2022 г. е влязло в сила. Неправилно обаче първоинстанционният съд интерпретира установеното в наказателното постановление във връзка с хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д ЗГ, поради което е достигнал до грешни изводи. Според НП 2110200213/02.09.2022 г. А. И., в качеството си на лице, вписано в регистъра по чл. 235 ЗГ, на 05.03.2021 г., 08.03.2021 г., 12.03.2021 г., 13.03.2021 г. и 16.03.2021 г. е издал общо осем превозни билети за транспорт на дървесина по см. на чл. 211, ал. 1 от ЗГ, които са издадени извън временните складове на територията на ТП ДГС Елешница , подотдел 123 Б , общинска територия, с подробно посочени GPS координати. На И. е ангажирана отговорността за неспазване на определеният със заповедта по чл. 9а от Наредба 1 от 30.01.2012 г. ред издаване на превозни билети извън временния склад. С акта за установяване на административно нарушение от 28.06.2021г. и издаденото в последствие наказателно постановление, е установено единствено, че превозните билети са издадени извън /на разстояние/ от временния склад в подотдел 123 б на територията на ТП ДГС Елешница с подробно посочени координати. Неправилно АС Благоевград приема, че с издадените осем превозни билети за транспорт на дървесина извън координатите на временен склад, обслужващ разрешения добив на дървесина в подотдел 123 б на територията на ТП ДГС Елешница се осъществява състава на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д ЗГ. В този смисъл основателно е оплакването на касатора за липса на установяване на съществени елементи от фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д от ЗГ. Материалноправните предпоставки за прилагането на нормата са превозният билет да е издаден от временен склад, непосочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина. Конкретно в случая от административния орган при издаване на оспорваната заповед е следвало да бъде обосновано (а в съдебното производство установено и доказано), че мястото на издаване на превозния билет е временен склад, непосочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина, както изисква нормата на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д . В същата изрично е посочено, че физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва, когато с влязъл в сила акт на компетентен орган е установено някое от следните нарушения на този закон или на подзаконовите актове по неговото прилагане, извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано: издаден е превозен билет от временен склад, непосочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина. Неоснователно е домогването на процесуалния представител на ответника да обоснове в хода по същество и в писмените бележки осъществяване на състава по чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д ЗГ, без всички елементи на същият да са подробно установени и отразени в оспорваната заповед. Не са равнозначни понятията извън временен склад , както е посочено във влязлото в сила НП и от временен склад, непосочен в регистрирания технологичен план , каквото е изискването чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д ЗГ, за да се приложи принудителната административна мярка, както и не съществува презумпция, че извън временният склад ще означава от временен склад, който не фигурира в регистрирания технологичен план . Посочването на фактическите основания за издаването на заповедта и подвеждането им по съответстващата им правна норма е задача на издателя на заповедта, а съдът при издадена заповед проверява дали посочените фактически основания са подведени под съответстващата им правна норма. Обосноваването едва в съдебното производство и то чрез привръзки между различни нормативни актове, защо е осъществен състава на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д ЗГ е недопустимо. Непонятно за настоящата инстанция е становището на процесуалния представител на ответника, че няма нужда да се изписва както е буквата на Закона за горите, защото има Наредба за сечите, където изрично е посочено, че в технологичния план се определят временните складове" (точен цитат). Нормата на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д ЗГ изисква издаването на превозен билет от временен склад, който обаче не е посочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина, а не издаването на превозен билет извън временен склад. При гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението на АС-Благоевград е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново решение, с което Заповед ЗАП-62/15.01.2025 г. на изпълнителния директор на ИАГ да бъде отменена. Предвид изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото общ размер 2070 лв., от които 2000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 04.11.2025 г., и 70 лв. държавна такса. Бланкетното възражение за прекомерност не се уважава, предвид характера на делото, неговата фактическа и правна сложност и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение