Решение № 5203 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5871/2012 г.

Решение № 5203 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5871/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Пламен Георгиев, в качеството му на процесуален представител на началника на митница Пловдив, срещу решение № 696 от 27.03.2012 г. по адм. дело № 12 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "СИБИЕС" ООД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административен съд - Пловдив е било решение № 1846 от 13.12.2011 г. на началника на митница Пловдив, с което на "СИБИЕС" ООД е отказано издаването на разрешение за търговия с тютюневи изделия по подадено от него заявление вх. № ЗАДС-3400 от 19.10.2011 г. по реда на чл. 90в от ЗАДС. При проверка на представените към заявлението документи е констатирано, че в представения от дружеството договор за наем е вписан обект "Хранителен магазин, Учебен корпус № 3, партер, Тракийски университет, Студентски град - гр. Стара Загора", което е в противоречие с изискването на чл. 90б, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, а именно търговският обект за продажба, съхранение и предлагане на тютюневи изделия да не бъде разположен на територията на училища и техните прилежащи площи. Тази констатация е мотивирала началника на митницата да издаде отказ, обективиран в обжалваното решение. Постановено е съдебно решение, в което е направена преценка за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, която настоящият съдебен състав споделя като направена в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 90б, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, за да бъде издадено удостоверение за търговия с тютюн и тютюневи изделия, е необходимо търговският обект да не е разположен на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения и на техните прилежащи площи. Видно е от текста на разпоредбата, че законодателят изчерпателно е изброил учрежденията, в които не би могло да бъде разположен такъв търговски обект. Безспорно по делото е установено, че обектът, за който е подадено заявлението се намира в сградата на университет. Направеното от първоинстанционния съд систематично тълкуване на цитираната разпоредба, заедно с разпоредбите на чл. 17, ал. 2 от Закона за висшето образование и чл. 22, ал. 2 от Закона за народната просвета се споделя напълно от настоящата инстанция, доколкото в Закона за акцизите и данъчните складове не е установена изрична забрана търговският обект за продажба на тютюневи изделия да се намира на територията на висше училище. Смисълът на забраната, съдържаща се в чл. 90б, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, е да бъде ограничено предлагането на тютюневи изделия в местата, където учат и живеят непълнолетни лица, с оглед ограничаване предпоставките за тютюнопушене от непълнолетни, каквито студентите по презумпция не са. Логичен е и допълнителният аргумент, изложен от съда, навеждащ към същия извод, а именно че в забранителния списък изрично фигурират общежитията за ученици, докато това не се отнася до студентските общежития. Решението на административния съд като правилно постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение