Решение № 3637 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4282/2016 г.

Решение № 3637 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4282/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 55 - 67 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от П. Г. П. - управител на "ВАНИТРАНС" ЕООД със седалище гр. Б., чрез процесуален представител адвокат Е. И. от САК срещу решение № 50 от 25.01.2016 г. на Административен съд С. област по адм. дело № 542/2008 г. С него се отхвърля оспорването по жалба от "Ванитранс" ЕООД срещу решение № 16/04.06.2008 г. на Директора на ТП на НОИ С. област, с което е оставено в сила разпореждане № 33/10.05.2008 г. на длъжностното лице при Районно управление "Социално осигуряване" при ТП на НОИ С. област. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ С. област не се преддставлява и не взема становище по жалбата. О. Ц. Д. Виткова, Д. К. В. и К. К. В., чрез процесуален представител адвокат Убенов вземат становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение. С него се оставя в сила разпореждане № 33/10.05.2008 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ С. област. Възраженията сабили за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. От фактическа страна е установено, че К. И. В. е бил командирован със заповед № 31/21.04.2008 г. от "Ванитранс" ЕООД от България до Гърция с товарен автомобил с рег. № СА 4474 ВТ и ремарке с рег. № С9208 ЕМ като е издаден пътен лист № 0026288 за 14.04.2008 г. На 23.04. 2008 г. около 09.45 часа в Аспропиргос, област А. Г. в помещения на фирма за търговия със стъкла "ALFA GLASS" К. В. е бил смъртоносно ранен, след като е бил затиснат от пакети със стъкла, намиращи се вътре в склада. Установено е също така, че злополуката е станала в момент когато Витков е изчаквал разтоварване на управлявания от него автомобил в склада където е бил командирован да извършва действия във връзка с дейността на фирмата работодател и в кръга на действия по длъжностна характеристика при разтоварване на стоката. При установеното от фактическа и правна страна и при обсъждане на материалните предпоставки по чл. 55 КСО съдът е приел, че те са налице и отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършвана работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. При разглеждане на материалните белези на определението на трудова злополука съдът е установил всяка от характеристиките към момента на причиняването на смъртта на пострадалия Витков. От фактическа страна в производството пред административния орган и съда не се установяват действия от страна на пострадалия Витков които да са насочени към умишлено самопричиняване причиняване на смъртта му, действия извън нормалното поведение при извършване на дейността по товарни разтоварни дейности, действия които са в разрез със задълженията му по длъжностна характеристика, действия които са били извън интереса на предприятието или действия, несвързани по някакавъ начин с основната му дейност по назначената командировка поради което да се приеме, че той по някакъв начин извън качеството му по трудовия договор или извън интереса на предприятието е получил наранявания от които и последвала смъртта му. При тези данни по делото съдът е извел обоснован извод за наличието на всички предпоставки от фактическа и правна страна, за да се приеме, че злополуката е трудова. Всички възражения на касатора, насочени за установяване на поведение несвързано с трудовата му функция и в разрез с нея извън интереса на предприятието правилно са приети за неоснователни. Установеното в съдебното наказателно производство по наказателно дело № 4684/2013 г. в решението на Апелативен съд гр. А. поведение на Витков изразяващо се в това, че същият се е насочил към метална поставка за подреждане кашони със стъклопакети и в опита му да вземе един ремък от цитираните кашони е бил затиснат от два кашона със стъклопакети" не разкрива поведение извън хипотезата на чл. 55, ал. 1 КСО. Оценката на тези факти в наказателно производство е различна от оценката им в хипотезите на чл. 55 КСО за преценката на злополуката като трудова. В тези производства има различни квалификации, свързани с вината, причинната връзка и психическото отношение на участниците в произшествието и отговорните длъжностни лица за охрана на труда, като в производството по определянето на злополуката като трудова по реда на чл. 55 и сл. КСО е от значение само доколко са налице материалните предпоставки по чл. 55, ал. 1 КСО. Тези предпоставки правилно са преценени от съда и е изведен верен правен извод за неоснователност на жалбата. Решението е постановено при отсъствие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторът дължи разноските на ответниците Ц. В., Д. В. и К. В. общо за тримата в размер на 1050 лева, или за всеки от тях по 350 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение