Решение № 5284 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2084/2021 г.

Решение № 5284 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2084/2021 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) при Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу решение № 387 от 18.12.2020 г., постановено по административно дело № 222/2020 г. на Административен съд Смолян, с което е отменена негова заповед № 1983 к-915/01.07.2020 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимите материално правни норми се иска отмяната му. Изложени са подробни доводи за законосъобразност на отменената заповед. Ответникът по касационната жалба – А. Х. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е и правилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Смолян е била заповед № 1983 к-915/01.07.2020 г., издадена от Директора на ГДПБЗН, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8121 з-311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР (Наредбата) е прекратено служебно правоотношение на младши инспектор А. Х.. След извършената пълна проверка за законосъобразност първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели и до постановяване на заповедта в нарушение на материалния закон и неговата цел. С процесната заповед служебното правоотношение на Х. е прекратено по предложение на Директора на Регионална дирекция ПБЗН - Смолян поради това, че с Експертно решение (ЕР) на Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) при Медицински институт (МИ) на Министерство на вътрешните работи ( МВР) № 84/1/15.06.2020 г., с което е решено, че същият негоден за служба в МВР като старши пожарникар, като държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР. Правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена без на служителя да е предложено и същият да е отказал да заеме друга предложена му длъжност или ако няма подходяща длъжност за него, съобразно изискването на чл. 226, ал. 5 ЗМВР, при което и изводът му за постановяването й при допуснато съществено нарушение на предвидените административнопроизводствени правила, довело и до материалноправна незаконосъобразност на заповедта е правилен. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 8121 з-311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР. Предвид разпореденото с ЕР, в което е прието, че служителят е негоден да изпълнява заеманата от его длъжност, както и такива по чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР следва еднозначен извод, че същият може да заема длъжност по чл. 142, ал. 1, т. 2, с изключение на тези по ал. 3, както и длъжност и т. 3 на чл. 142, ал. 1 ЗМВР, при което категорично неизпълнението на предвидената процедура е в нарушение на предвидените производствени правила за постановяване на заповедта. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата Наредба, цитирана в касационната жалба. Обстоятелството, че ЕР на ЦЕЛК МИ-МВР не е оспорено от жалбодателя не води до обратен извод. Обосновани и правилни са изводите в обжалваното решение, че с оглед на така установените нарушения заповедта е постановена и при допуснати нарушения на принципите за истинност и служебно начало, като настоящият състав намира, че в случая е налице и нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатен от него хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение