Решение № 15142 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6268/2011 г.

Решение № 15142 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6268/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е образувано по касационна жалба на Гинка Маринова Николова от гр. София, действаща чрез пълномощника си адв. Илков, против решението от 10.01.2011 г. по административно дело № 223/2006 г. на Софийски градски съд (СГС), административно отделение, III "г" състав, с което първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата й срещу експертно решение № 0433/16.08.2005 г. на НЕЛК по психични болести. В жалбата и в съдебно заседание повереникът на касаторката навежда доводи за необоснованост, като твърди, че оспореното съдебно решение е постановено при игнориране на заключението на експертизата, поради което моли за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касация Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветанка Иванова писмено възразява срещу касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на СГС да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Столично управление "Социално осигуряване" не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение и неоснователност на касационната жалба, като предлага отхвърлянето й. Върховният административен съд, шесто отделение, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението на СГС за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо, и постановено при съобразяване на приложимия за казуса материален закон. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяния от касаторката порок, които би обусловил неговата необоснованост. С обжалваното пред първоинстанционния съд експертно решение на НЕЛК по психични болести е отменено по оценка на работоспособността експертно решение № 1002/25.03.2005 г. на Обща ТЕЛК - София II МБАЛ, с което на жалбоподателката са определени 92 % загубена работоспособност без чужда помощ, по водеща диагноза епилепсия. След преглед на Николова съставът на НЕЛК е дал 44 % ТНР по НЕР/2000 г. и 22 % ТНР по НМЕР/2005 г., при същата водеща диагноза. За да не уважи оспорването градският съд е приел, че атакуваното пред него експертно решение е издадено от компетентен колективен орган, в рамките на неговите правомощия, спазена е формата и изискуемите реквизити, и е материално законосъобразно. Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото и трябва да бъде споделен. Решаващият съдебен състав е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал и след извършване на дължимата преценка на обжалвания административен акт с оглед критериите по чл. 41, ал. 3 от Закона за административното производство (отм.), Софийският градски съд обосновано е приел в мотивите на проверяваното решение, че оспореното пред експертно решение е законосъобразно. Правилно са тълкувани относимите в случая норми на Наредбата за експертиза на работоспособността (обн. ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г., отм. ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г.), Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (обн. ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г., отм. ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г.) и Закона за административното производство, (обн. ДВ, бр. 90 от 13.11.1979 г., отм. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г.). В хода на първоинстанционното производство са назначени две съдебно-медицинска експертизи, извършени от д-р Любомир Кайтазки, специалист по нервни болести и клинична неврофизиология (т. е. в съответната област), компетентно изготвените заключения на когото досежно здравословното състояние на освидетелстваната потвърждават констатациите на НЕЛК относно установените заболявания. Противно на касаторовото твърдение за игнориране от решаващия съдебен състав на заключението на експертизата, съдът изцяло се съобразил с установеното от вещото лице, посочения от което краен процент 22 % ТНР според НМЕР/2005 г. съответства на изчисления от НЕЛК. Настоящият съдебен състав също счита, че процентите ТНР в процесното ЕР на НЕЛК са определени правилно и разликата идва от различните методики на определянето им по НЕР/2000 г. и НМЕР/2005 г. Този извод се подкрепя и от приложените в медицинското експертно досие на Гинка Маринова Николова документи, ползвани при освидетелстването й, установяващи медицинската симптоматика така, както е възприета и отразена в ЕР на НЕЛК. Последното е издадено от специализиран състав, като в работата си НЕЛК не е допуснал нарушение на преценката на медицинската документация и съпоставянето й със здравословното състояние на жалбоподателката. Определеният процент 44 % ТНР по НЕР/2000 г. е посочен при съобразяване със следващия се 30 % ТНР за заболяването епилепсия - клонично-тонични пристъпи с много рядка честота, 10 % ТНР за пирамидни болки вдясно при посттравматична енцефалопатия и 10 % за увреда на доминантен горен крайник, които са заболяванията на жалбоподателката към момента на ЕР. Предвид изложеното и като не е уважил подадената до него жалба, Софийският градски съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касаторовия повереник за присъждане на направените разноски в полза на доверителката му се явява неоснователна, а искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация НЕЛК за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касаторката), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,