Решение № 6276 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3850/2011 г.

Решение № 6276 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3850/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Виолетка Иванова Михова от гр. Варна, срещу решение № 65 от 17.01.2011 г., постановено по адм. дело № 3605/2010 г. от Административен съд Варна. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Община Варна, район "Вл. Варненчик", чрез пълномощника си юрк. Михайлов, дава становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящия състав на ВАС, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Виолетка Иванова Михова от гр. Варна срещу заповед № 276 от 13.09.2010 г. на кмета на район "Вл. Варненчик" при община Варна, като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с влязла в сила заповед № 111 от 15.05.2010 г. кметът е прекратил сключения между страните договор за наем, съгласно който Михова и семейството й ползват недвижим имот - частна общинска собственост, а именно апартамент № 51, ет. 2, вх. 3 от бл. 406, актуван с АЧОбС № 1934 от 17.11.2000 г. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в изискуемата от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон. В касационната жалба основателно се твърдят нарушения на процесуалните правила, по-конкретно на правото на защита на жалбоподателката, поради което решението на съда като неправилно, ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при следните съображения: С молба, вх. № 24937 от 10.12.2010 г. Виолетка Михова е депозирала пред първоинстанционния съд искане да й бъде предоставена правна помощ с оглед "адекватната" защита на нейните права и интереси. В подкрепа на искането си е представила декларация за семейно и имотно състояние и копие от заповед № 335 от 12.11.2010 г. на "КАРГОЕКСПРЕС ХЪШОВЕ" ООД, с която е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 12.11.2010 г. С определение № 6649 от 13.12.2010 г. съдът е оставил без уважение това искане с мотивите, че от една страна Законът за правната помощ не предвижда по административните дела задължително процесуално представителство на жалбоподателите, от друга - конкретният правен спор не е сложен от фактическа и правна страна, и от трета - налице е задължение на съда да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и да съдейства на страните "за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.". Целта на предоставянето на правна помощ от адвокати, съгласно чл. 3 от Закона за правната помощ е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ, както по наказателни, така и по граждански, така и по административни дела, независимо от факта, че някои от тях не представляват фактическа или правна сложност. Неоснователно съдът приема, че по административните дела не е задължително процесуалното представителство. Това е така, но с изключенията, визирани от законодателя в нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП. Тя разпорежда системата за правна помощ да обхваща и случаите, когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В случая са налице достатъчно доказателства, от които е видно, че страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, а желае да има такъв. Искането е обосновано с обстоятелството, че оспорваният административен акт засяга жизнено важни интереси не само на жалбоподателката, а и на семейството й, а самата тя не е юридически компетентна да се защитава. От друга страна - интересите на правосъдието налагат да се спазва стриктно правото на защита на страните в процеса, тъй като съдът е само арбитър в спора. В случая правото на защита е засегнато съществено. Ето защо, като не е удовлетворил молбата на Михова да й назначи процесуален представител, съдът е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на оспорвания акт, без произнасяне по съществото на жалбата. При новото гледане на делото съдът ще следва да конституира страните в съответствие с правилата на чл. 153, ал. 1 от АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, трето отделение,