Решение № 12108 от 3.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2018 г.

Решение № 12108 от 3.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Духалов, против решение № 4340 от 26.06.2018 г., постановено по адм. дело № 555/2018 г. на Административен съд – София- град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 5364 з-2481/28.12.2017 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна – Директорът на Дирекция "Миграция" - МВР чрез процесуалния си представител адв. Чорбаджийски, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд – София- град е отхвърлил жалбата на М. Духалов срещу заповед № 5364 з-2481/28.12.2017 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Установено е по делото, че М. Духалов е държавен служител, заемащ длъжността полицейски инспектор I степен в Сектор "Изпълнение на принудителни административни мерки и трансфери" към отдел " Противодействие на незаконната миграция " на дирекция "Миграция". Като нарушение на служебната дисциплина в заповедта е посочено следното: М. Духалов - полицейски инспектор I степен в Сектор "Изпълнение на принудителни административни мерки и трансфери" към отдел " Противодействие на незаконната миграция " на дирекция "Миграция" е изготвил предложение УРИ5364 р-14125/10.08.2017 г., като в същото не е отразил установения факт от него, че лицето е с предоставен статут на бежанец. Пренебрегвайки разпоредбите на Закона за убежището и бежанците и установеният факт, че лицето е със статут на бежанец е изготвил цитираното предложение за налагането на принудителни административни мерки на Х. Манан, [дата на раждане], [гражданство], по чл. 42, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 42з, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България – "експулсиране" и "забрана за влизане в Република България". Не отразявайки установения факт, че лицето е със статут на бежанец, с действията си инсп. Духалов е възпрепятствал компетентния административен орган – директора на ДМ – МВР да упражни правомощията си по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, в резултат на което е подписал незаконосъобразна заповед № 5364 з-1661/10.08.2017 г. за налагане на ПАМ. На същата дата 9.08.2017 г., инсп. Духалов е изготвил и предложение УРИ5364 р-14126/10.08.2017 г. за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденец с наложена принудителна административна мярка по ЗЧРБ в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" – МВР, на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ, като в изготвеното предложение отново не е установен факта от служителя, че Х. Манан е със статут на бежанец, което прави невъзможно неговото настаняване до отнемането на статута му на бежанец. В резултат на което е подписана незаконосъобразна заповед № 5364 р-1662/10.08.2017 г. от директора на ДМ - МВР. С оглед установеното, деянието на инсп. Духалов, представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР – "т. 1 – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители" и т. 4 – "неспазване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители и МВР". При така приетите за установени факти, Административен съд – София- град е обосновал правни изводи, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилно в мотивите на оспореното решение е прието че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗМВР орган. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е постановена и при спазване на изискванията за форма - същата е писмена, посочено е правното основание за налагане на наказанието и нарушените разпоредби и правила за поведение, а фактическите основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя са изложени подробно и в становището на комисията извършила проверката рег. № УРИ 5364 р-19248/31.10.2017 г., цитирана в заповедта, както и в предхождащата справка с рег. № УРИ-5364 р-18440/18.10.2017 г. В съотвествие с константната съдебна практика, съдът е посочил, че съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт ил ида бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателя е преследвал с изискването за мотивиране. Поради това аргументирано е преценено, че изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР са изпълнени и заповедта съдържа изброените в текста реквизити, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Твърденията, които се правят от жалбоподателя, в насока, че налагането на дисциплинарното наказание е извън сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като не съответства на представените към административната преписка писмени доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно-наказващия орган с всички събрани доказателства към административната преписка, установяващи извършеното нарушение, неговия автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това е станало на 31.10.2017 г., когато материалите от проверката са постъпили при дисциплинарно-наказващия орган, а заповедта е издадена на 28.12.2017 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. В случая заповедта за наложено дисциплинарно наказание е издадена в двумесечен срок от представянето на резултатите от проведеното дисциплинарно производство и едногодишният срок от извършване на нарушението. Неоснователни са доводите, че необосновано съдът е приел, че заповедта не страда съществен и неотстраним порок във формата, тъй като не съдържа фактически и правни основания. В оспорения административен акт са посочени както фактите, въз основа на които дисциплинарнонаказващият орган е обосновал извод за извършено дисциплинарно нарушение, така и правните норми, които са нарушени. В съответствие с константната съдебна практика съдът е посочил, че съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. В случая такива подробни мотиви за налагане на дисциплинарното наказание са изложени и в становището на комисията от 31.10.2017 г., както и в справката от 18.10.2017 г., с които жалбоподателят е запознат и към които заповедта изрично препраща. Касационната инстанция не споделя и доводите, че дисциплинарнонаказващият орган е направил извод и е приобщил към доказателствения материал документ, който е издаден след приключване на дисциплинарната проверка и с който Духалов не е бил запознат. Дори да се приеме, че това е така, не може да се направи извод за допуснато нарушение от органа, тъй като в оспорената заповед изрично е посочено, че с доклада на дирекция "Инспекторат" - МВР от 12.10.2017 г. до министъра на вътрешните работи се потвърждават констатациите от извършената проверка в дирекция "Миграция" - МВР, т. е. не са въведени нови обстоятелства, които да са основания за издаване на процесната заповед. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на М. Духалов срещу заповед № 5364 з-2481/28.12.2017 г. на директора на Дирекция "Миграция"- МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, Административен съд – София- град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва М. Духалов да бъде осъден да заплати на Дирекция "Миграция" – МВР, сумата от 100 (сто) лева, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,