Решение № 2727 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8292/2012 г.

Решение № 2727 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8292/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на БАЛКАНКАР - ЗП. "Т. ПЕТРОВ" АД, с адрес гр. София, чрез пълномощника си адв. Стоян Жеков, срещу Решение № 2619/15.05.2012 г. на Административен съд гр. София /АССГ/, 3-ти състав по административно дело № 7254/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2000906681/31.03.2010 г. издаден от Евгени Миленов Нанков -инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1264/26.08.2010 г. на Директор Дирекция ОУИ гр. София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът не е кредитирал заключението на тройната СТЕ. Моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА с присъждане на направените по делото разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата-Директор Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 2000906681/31.01.2010 г., издаден от Евгени Нанков старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София в частта, с която е определен допълнителен данък по ЗКПО в размер на 36 863.99 лв. и лихви в размер на 5 934.60 лв., потвърден с решение № 1264/68.08.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ" гр. София. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От фактическа страна АССГ е приел, че предмета на дейност на ревизираното дружество до 2007 г. е бил производство, сервиз, ремонт, търговия със зъбни колела. Поради липса на реализация на продукцията, дружеството продава материални запаси, ДМА и започва отдаване под наем на складови и производствени площи като през ревизирания период прихода е формиран основно от отдаване на помещения под наем и продажба на ДМА. Поради това са предприети и текущи ремонти за превеждане на сградите в състояние, което позволява отдаването им под наем. С жалбата по административен ред от дружеството са представени три броя докладни от Заместник Директор "Производство" на жалбоподателя от 23.06.2006 г., 21.11.2007 г., 9.06.2008 г., както и писма от управители на други търговски дружества от 2007 г. и 2008 г., в които се съобщава за течове по покривите на помещения, които са наели. При така очертаната фактическа обстановка съдът е приел, че основният спорен момент е представляват ли необходими, текущи ремонти, за да може да се използват по предназначение - отдаване под наем, извършените разходи за ремонт на покрива, състоящ се в демонтаж на корозирала ламарина, демонтаж на повреден изолационен покрив и доставка и монтаж на покривни покрития в общ размер на 368 640 лв. или представляват подобрение свързано със заместване на основен компонент на ДМА със значително подобрен нов компонент. За да приеме, че не представлява текущ ремонт, съдът се е позовал на заключението на единичната, а не на тройната техническа експертиза. В следствие на това е приел за установено, че извършените ремонти на покрива на сградата не следва да се отчитат като разходи за текущ ремонт, а разходи за придобиване на актив, който следва да се заведе като нов самостоятелен данъчен амортизируем актив. Подмяната на покривната конструкция е основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ЗУТ, но в настоящия случай, съдът е приел, че правно релевантно не е дали ремонта е основен, а дали разходите по извършването му водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива по отношение на който са направени, а оттам дали да се признаят за данъчни цели или не, съответно дали ремонта е наложителен с оглед запазване на бъдещите икономически ползи. В тази насока съдът е приел, че дружеството е направило разходи с цел увеличаване на икономическите ползи, защото икономическа изгода е възможността да се постигне увеличение на приходите от съответния ДМА и/или да се намалят разходите. Съдът е приел, че е налице основание да се коригира балансовата му стойност, тъй като се очакват икономически изгоди над тези, които са получавани от имота в състоянието, в което е бил. Полезния срок на годност на сградите, чиято покривна конструкция е подменена се увеличава, спрямо случаите, в които се подменят или заздравяват само някои от елементите, които я изграждат. В тази насока съдът се е позовал на НСС16, т. 6.2, буква "А" /понастоящем отменен/, Относно вторият спорен момент, досежно извършеното прихващане с оскъдни мотиви, съдът е приел, че правилно са приложени и правилата за прихващане на публичното задължение. Прихващането е извършено с РА, приложение намират правилата на чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и др. вземания във връзка с чл. 175, чл. 128 и сл. от ДОПК. Датата, на която е извършено прихващането се счита за дата на плащане на задължението за корпоративен данък. Решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че през 2008 г. ревизираното дружество е извършило ремонт на покрива на активи, ведно с останали ремонти извършени в предприятието. Това са разходите за демонтаж на корозирала ламарина, за демонтаж на повреден изолационен покрив и за доставка и монтаж на покривни покрития в общ размер на 368 640 лева. Спорният момент е как следва да се осчетоводят същите разходи за целите на ЗКПО, т. е. дали представляват текущи разходи така както са отразени от касатора или следва да бъдат заведени като самостоятелен данъчен амортизируем актив. 3а да отхвърли жалбата ни АССГ е приел, че следва да се кредитира заключението на единичната техническа експертиза, а не на тройната техническа експертиза, поради което е приел за установено, че извършените ремонти на покрива на сградата не следва да се отчитат като разходи за текущ ремонт. Съдът е приел, че до процесния период 2008 г. имотите на дружеството са се използвали за производствени цели, а след извършения през 2008 г. ремонт започнали да се отдават под наем, поради което е достигнал до извода, че чрез извършения ремонт се увеличава икономическата изгода от имотите. Този извод е необоснован. На първо място, видно от събраните по делото доказателства се установява, че имотът вече е бил отдаван под наем, когато са извършени ремонтите през 2008 г. Липсват констатации в РА, че след извършване на ремонта размерът на наемите се е повишил. Необоснован е и изводът на съда, че с ремонта се променя предназначението на имота - от производствен обект в складов. Установено е от писмените доказателства, както и от приетата по делото тройна СТЕ, че имотът се е използвал за склад и преди и след ремонта на покрива. Предназначението му не е променено, нито икономическата изгода от него. Неправилно съдът е приел, че заключението на тройната експертиза не следва да се кредитира, тъй като не съдържа фактически констатации по технически въпроси. В заключението на тройната СТЕ са анализирани извършените ремонти, като са съобразени приложимите технически правила. Тройната СТЕ е направила констатации, определящи характера на извършените ремонти, а оттам и на разходите. Видно от заключението на тройната СТЕ сградата се използва като склад - преди и след ремонта на покрива. Установено е, че поради течове и нарушени условия на работа е променено покривното покритие, което е необходимо за използване на сградата по предназначение. Установено е също, че с извършения ремонт е променено "само покривното покритие, като старата "ЛТ" ламарина е заменена с метални покривни панели". Установено е още, че "В случая конструкцията на сградата не е променена, което не предполага удължаване на срока на годност". Тройната СТЕ е дала категорично заключение, без противоречия и особени мнения, че конструкцията не е променена, а само покритието. Това е определящо за дефиниране и на извършените работи като текущи ремонти, а не като основни. Неизвършването на ремонта би довело до неизползваемост на сградата, а не до увеличаване на икономическата изгода от същата. Извършени са необходими текущи ремонти на сградата, за да може същата да се използва по предназначението си, поради което не може да се приеме, че представляват подобрение на актива. С оглед на изложеното и предвид заключението на тройната СТЕ се налага извода, че извършваните през 2008 г. ремонти на покрива имат характер на неотложни работи, необходими за запазването на сградата от разрушение и за нормалното й функциониране, а не е увеличена очакваната икономическа изгода спрямо първоначалната ефективност на съществуващи активи. С оглед на изложеното и като е достигнал до други правни изводи АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част. С оглед на така приетото се налага извода и за незаконосъобрзаност на РА в частта, с която е извършено прихващане с определения допълнително данък по ЗКПО и лихви за просрочие с дължими на дружеството суми за възстановяване за м. 02.2009 г. Предвид крайният съдебен акт и изричната претенция на касатора за присъждане на разноски, същата е основателна до размера на 875 лева. Разноски за адвокатско възнаграждение не се присъждат поради липса на доказателства за заплащането му. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение