Решение № 7663 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10946/2024 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, против Решение 13123/29.07.2024г., постановено по адм. д. 608/2024 г. от Административния съд София град, в частта, в която е отменен отказа на председателя на ДАБ, да предостави хуманитарен статут на З. А. гражданин на Афганистан и преписката е върната на административния орган с указания. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване на решението на административния орган, в същата част. Ответникът З. А. не изразява становище по касационната жалба. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Производството пред административния съд е започнало по жалба на З. А. против Решение 22156/18.12.2023г. на председателя на ДАБ. С него е отказан бежански и хуманитарен статут на кандидата. Административният орган е приел, че от бежанската история на кандидата не се разкриват предпоставките за предоставяне на бежански статут. Административният орган е преценил бежанската история на кандидата като недостоверна, противоречива, непоследователна и измислена с цел, единствено получаване на международна закрила. Административният орган е преценил, че в Афганистан чужденецът не е бил изложен на реална опасност от изтезание или нечовешко, или унизително отнасяне. Спрямо него не била налице и заплаха поради безогледно насилие. Административният орган е кредитирал две справки от 25.10.23 г. и от 05.05.23 г. за ситуацията в Афганистан въз основа на които е приел, че насилието там не е безогледно и повсеместно на цялата територия. Административният съд е преценил отказа на бежански статут като законосъобразен. Констатирал е, че от административната преписка се установявало, че жалбоподателят два пъти, самоволно е напускал бежанските центрове, в които е бил настаняван в резултат на което производството за предоставяне на международна закрила на два пъти е прекратявано. След задържането му в Германия същият е върнат в България съгласно регламента Дъблин . Съдът е възпроизвел в решението си информацията, получена от интервюто на чужденеца. Той е влязъл в България през 2021г. от Турция, нелегално. В страната си на произход се е занимавал с тенекеджийство, след което отишъл в армията и бил военен, работил като шофьор. Не бил членувал в политическа партия, не е имал проблеми заради етнос и религия. Конкретният повод да напусне страната си, който сочи е, че е бил военен и след като паднала властта настанал ужасен хаус и не се знаело, кой какъв е. Съдът е констатирал наличието в административната преписка на молба и формуляр за подписване на договор с афганистанската полиция, молба за продължаване на договора и допитване до Военното ръководство, служебна карта от афганистанската национална полиция на Зафармал. Съдът е преценил, че оспореното решение е издадено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, установени в Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Преценил е като съответно на материалния закон решението на административния орган, в частта на отказа на бежански статут. Съдът е отменил решението в частта на отказа на хуманитарен статут, излагайки съображения, че неправилно административният орган е преценил като недостоверна бежанската история на чужденеца, без да събере допълнително информация по въпроса, който кандидатът е съобщил като мотивиращ го да напусне страната си на произход . Съдът е посочил, че в представените справки за ситуацията в Афганистан, не се съдържа информация за това, какво се случва в Афганистан, на лица, които са служили в армията преди вземане на властта от талибаните и какво е отношението към тях. Съдът е преценил, че в тази част решението е издадено при неизяснена фактическа обстановка и е необосновано. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението в обжалваната му част като неправилно. От разказа на чужденеца по време на интервюто му става ясно, че той не е ходил на училище. Това обстоятелство, съобщено от самия кандидат не съответства и не подкрепя твърдението му, че е бил военен и е работел като шофьор, които дейности изискват определена степен на образование и умения, както и съответен документ за правоспособност. Установява се от данните в административната преписка, че чужденецът два пъти е напускал самоволно центровете, в които е настаняван, като след напускането му първия път е задържан в Германия и е върнат оттам. Този факт кореспондира със съобщеното от кандидата по време на интервюто, че има двама братя в Германия, при които искал да отиде, за да живеят там заедно. Тази информация, получена от самия кандидат сочи, че истинското желание на чужденеца е било да достигне до Германия, при братята си, а не да получи международна закрила в РБългария. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че призовката, изпратена на чужденеца за датата на заседанието пред касационната инстанция се върна с отбелязване, че по сведения на деловодството на РПЦ, с адрес в гр. София, [адрес], чужденецът е напуснал самоволно центъра на 13.05. 2024 година. Документите, които първоинстанционния съд е констатирал, че се съдържат в преписката, а именно- "Национална полиция" / лист 23/, допитване / лист 26-27/, служебна карта на Афганистанска национална полиция / лист 29/ не става ясно, че касаят именно на жалбоподателя, тъй като няма съвпадение на имената на жалбоподателя с името на лицето, посочено в тях. По тези съображения, настоящият състав на касационната инстанция преценява като обоснован и верен извода на административния орган, за непоследователност на бежанската история на чужденеца и за липсата на предпоставките на чл.9 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил в тази част необосновано и неправилно решение, което следва да се отмени в същата част, а вместо това жалбата срещу отказа на хуманитарен статут се отхвърли. Воден от горното и на осн. чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд