Решение № 15096 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14453/2016 г.

Решение № 15096 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14453/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Председател на Комисия по чл. 18, ал. 4 от НУРУЖНННОЖ (отм.); против Решение № 227/14.11.2016 г. по административно дело № 237/2016 г., по описа на Административен съд Кюстендил. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е формулирал извод, че оспореното пред него решение е индивидуален административен акт, тъй като то представлявало единствено и само становище за наличие на нормативни основания да бъде прекратено наемно правоотношение между жалбоподателят Ц. Я. и Община Кюстендил. От съда се иска да отмени атакуваното решение изцяло. В съдебно заседание юрисконсулт на Община Кюстендил счита, че решението следва да се обезсили, тъй като съдът се е произнесъл по една недопустима по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК жалба. Ответната по жалбата страна, чрез процесуален представител, моли решението да бъде оставено в сила. Излага доводи по същество. Моли да бъдат присъдени разноските направени пред настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че решението следва да бъде обезсилено на основания сходни с изтъкнатите от жалбоподателя. Твърди, че първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по делото, а не да се произнася по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Ц. Й. Я. срещу решение по т. 54 по Протокол № 2 от 22.05.2014 г. на Комисията по чл. 18, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища (отм.); , потвърдено от Кмет на Община Кюстендил с писмо изх. № 94-Ц-ЗЗ/2.02.2015 г. В хода на съдебното дирене е установено, че Я. е настанен със семейството си в жилище, предназначено за отдаване под наем на правоимащи лица, със Заповед № 1545/21.12.1998 г. на Кмета на Община Кюстендил. Въз основа на тази заповед между община Кюстендил и жалбоподателя в първоинстанционното производство е сключен договор с № Д-00-694/20.10.2010 г. за отдаване под наем на жилището за срок от 5 години, като към същия има сключен Анекс № 1/25.09.2010 г. със заявление № 94-Ц-ЗЗ/17.03.2014 г. Я. е представил документи за преценка на обстоятелствата по чл. 14 от Наредбата, включващи: декларация по чл. 18, ал. 2 от същата; удостоверение за декларирани данни от отдел "Местни приходи" за всички пълнолетни членове; удостоверение от Службата по вписвания за прехвърлителни сделки за недвижими имоти за 10 години назад от датата на подаване на заявлението за всички пълнолетни членове; служебни бележки за нетни договори за 12 месеца назад за всички пълнолетни членове на семейството си; копия от документи за последен платен наем, ел. енергия и вода и копие от актуални медицински документи от ТЕЛК И ЕЛКК. Представените от лицето документи били разгледани на заседание на Комисията, проведено на 22.05.2014 г., и резултатът е обективиран в Протокол № 2 от същата дата. Формулиран е извод за среден месечен доход на член от семейството на Я. в размер на 435, 80 лв., който надвишавал една минимална работна заплата на член на семейството, която към момента е била в размер на 340 лв., поради което и е формулирано решение за прекратяване на договора за наем на Ц. Й. Я. на основание чл. 27, т. 7 във вр. с чл. 14, т. 7 от Наредбата. С жалба от 17.06.2014 г. с № 94-Ц-ЗЗ Я. е оспорил решението на Комисията, представяйки допълнително споразумение към трудовия си договор с № 107/1.01.2014 г., в който е описано, че основното му месечно възнаграждение е 340 лв. с добавка в размер на 22 % за придобит трудов стаж и професионален опит. Кметът на общината не се е произнесъл. Налице е произнасяне на Комисията с решение по Протокол № 4/29.07.2014 г., с което се прави отказ на жалбата е се потвърждава решението от 22.05.2014 г. С Решение № 193/23.12.2014 г. по дам. дело № 252/2014 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, влязло в законна сила на 19.01.1015 г., съдът е обявил за нищожно решението на Комисията по Протокол № 4/29.07.2014 г., прекратил е производството по жалба на лицето срещу решението на същата по Протокол № 2/22.05.2014 г. и е изпратил жалбата на Кмета на Община Кюстендил за произнасяне в качеството му на висшестоящ административен орган. С писмо изх. № 94-Ц-ЗЗ/02.02.2015 г. Кметът на Община Кюстендил е уведомил Я., че отхвърля жалбата му, тъй като са отпаднали условията за настаняване на лицето в общинско жилище под наем по чл. 31, т. 7 вр. чл. 4, ал. 1, т. 7 от НУРУЖНННОЖ (отм.);. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формулирал извод за основателност на депозираната пред него жалба. Приел е, че оспореното решение на Комисията по чл. 18, ал. 4 от Наредбата по т. 54 от Протокол № 2/22.05.2014 г. е нищожен административен акт. приел е, че е налице липса на материална компетентност на издателя на акт, което пряко и непосредствено влия отрицателно върху валидността на същия. Съдът е приел, че органът издател на акта е формулирал и обективирал воля за прекратяване на договора за наем, а не както се твърди е изразил единствено и само становище. Развити са доводи свързани с възможността за настаняване на жалбоподателя в общинско жилище по реда на цитираната Наредба. Предвид описаното първоинстанционния съдът е обявил за нищожно решение по т. 54, по Протокол № 2/22.05.2014 г. на Комисията по чл. 18, ал. 4 от Наредбата и е изпратил преписката на Кмета на Община Кюстендил за произнасяне в съответствие с изложените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Община Кюстендил е осъдена да заплати на Я. разноски, направени по делото. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес в описаните в чл. 211 от АПК срокове и срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е проявил изискуемата по закона активност за установяване на релевантните за производството факти и обстоятелства. Обсъдил е естеството на издадените в хода на производството актове от Комисията, от Кмета на Община Кюстендил, както и от произнасянето на сезираните във връзка с обжалвания съдебни инстанции и отношенията им към настоящото производство. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка са формулирани незаконосъобразни правни изводи за основателност на депозираната пред него жалба. При внимателния прочит на атакуваното пред настоящата инстанция решение по т. 54 по Протокол № 2/22.05.2014 г. се установява, че комисията е взела "решение да бъде прекратен договорът за наем на Ц. Й. Я................... ". Формулираното по този начин решение, към момента на издаването му не влияе по какъвто и да е начин пряко и непосредствено върху правната сфера на жалбоподателя Я.. В резултата на същото лицето не е лишено от възможността да използва предоставеното му под наем по реда на Наредбата общинско жилище. Комисията, в качеството си на помощен орган на компетентния да издаде акта за прекратяване на наемно правоотношение, е извършила проверка на наличната документация и е формулирала становището си за липсата на основания за използване на имота от страна на наемателя, тъй като към момента на проверката не е отговарял /според формулираните в решението изводи/ на условията, въведени с нарочната за целта наредба. Предвид описаното е възможен едиствено извод, че същата не се е произнесла извън дадените й по закон правомощия изземвайки тези, предоставени изрично на лицето сключило договор за наем – кметът на общината. Единствено и само в правомощия на последния е да прекрати сключения с Я. договор, като е безспорно, че Комисията има право и задължение да извърши проверка на представените доказателства и да формулира ясна и точна преценка дали лицето отговаря или неотговаря на изискванията на приложимите законови и подзаконови норми за ползване под наем на общинско жилище. С оспореното решение органа е взел становище, че следва да се прекрати договора за наем, а не че прекратява същия. Поради описаното, доводите на жалбоподателя за изначална липса на акт, годен за обжалване следва да се сподели изцяло. Оспореното пред първоинстанционния съд решение по т. 54 по Протокол № 2/22.05.2014 г. няма характеристиките на индивидуален административен акт, а има характер на волеизявление, представляващо част от производството по издаване на акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и не подлежи на съдебен контрол. Като не е взел предвид горните обстоятелства и не е прекратил воденото пред него производство, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили. С оглед изхода на производството, претенцията за присъждане на направени по делото разноски от Я. е неоснователна и не следва да се уважава. От страна на жалбоподателя претенция за присъждане на разноски не е формулирана. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховен административен съд, трето отделение