Определение № 4 от 18.04.1996 г. на КС по к. д. № 6/1996 г.
Конституционен съд18.04.1996 г.докладчик Станислав Димитров
Диспозитив
Отклонява като недопустимо искането на 49 народни представители от 37-о Народно събрание за констатиране на недействителност на постановеното от Конституционния съд Решение № 2 от 6.II.1996 г. по конституционно дело № 26 от 1995 г. (ДВ, бр. 16 от 1996 г.), както и за ново разглеждане на същото дело и за установяване на противоконституционност на чл. 4, ал. 1, т. 6 в края "и гражданските летища", чл. 4, ал. 1, т. 8 и 12 и чл. 5, т. 3 от Закона за концесиите (ДВ, бр. 92 от 1995 г.). Прекратява производството по конституционно дело № 6 от 1996 г. Връща искането на подателите му. Председател: Асен Манов
Мотиви
Делото е образувано на 10 април 1996 г. по искане на 49 народни представители от 37-о Народно събрание. От Конституционния съд се иска, след като констатира, че влязлото в сила Решение № 2 от 6.II.1996 г. по конституционно дело № 26 от 1995 г. (ДВ, бр. 16 от 1996 г.) е недействително и не е породило правни последици в частта му, за която са гласували само петима съдии (има се предвид т. 3 на решението без чл. 23, ал. 2, т. 3 от Закона за концесиите), да допусне ново разглеждане на делото и да уважи искането за установяване противоконституционността на чл. 4, ал. 1, т. 6 в края "и гражданските летища", чл. 4, ал. 1, т. 8 и 12 и чл. 5, т. 3 от Закона за концесиите (ДВ, бр. 92 от 1995 г.). В обстоятелствената част на искането си групата народни представители поддържат, че посоченото решение на Конституционния съд в отхвърлителната част (без чл. 23, ал. 2, т. 3) е недействително, тъй като е взето, без да е формирано изискуемото мнозинство съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от Конституцията. Решението като недействително не поражда никакви правни последици и няма пречки искането за установяване противоконституционността на норми от Закона за концесиите да бъде повторно разгледано. Искането е недопустимо. То е направено от повече от 1/5 от народните представители съобразно изискването на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, но Конституционният съд е сезиран с искане извън неговата компетентност. Конституционното решение, предмет на искането, е обявено, обнародвано в "Държавен вестник" и влязло в сила. Актовете на Конституционния съд са окончателни (чл. 14, ал. 5 ЗКС). Решенията му са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл. 14, ал. 6 ЗКС), включително и за Конституционния съд. Съдът не може да отменя, изменя или да обявява за недействителни собствените си решения. Такива правомощия Конституционният съд няма и не може наново да поставя на разглеждане и да пререшава по същество решени дела. Никой не може да се позовава на недействителност на влезли в сила решения на Конституционния съд. Искането трябва да бъде отклонено като недопустимо, а делото - прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 19 ЗКС и чл. 26, ал. 1 ПОДКС Конституционният съд
Цитирани разпоредби
10- чл. 23, ал. 2, т. 3
- чл. 14, ал. 6 ЗКС
- чл. 14, ал. 5 ЗКС
- чл. 19 ЗКС
- чл. 26, ал. 1 ПОДКС
- чл. 150, ал. 1
- чл. 151, ал. 1
- чл. 4, ал. 1, т. 6
- чл. 4, ал. 1, т. 8
- чл. 5, т. 3