Решение № 10772 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2012 г.

Решение № 10772 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 295/11.06.2012 г., постановено по адм. дело № 496/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Георги Басаров, действащ като ЕТ "Георги Басаров" против Ревизионен акт № 061003071/23.12.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 215/05.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново само в частта, в която му е отказаното право на приспадане на данъчен кредит по шест броя фактури, издадени от "Флора 2003" ЕООД в размер на 444.84 лева и в частта за определените задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО и ГВРС за данъчни периоди от 2005 г. до 2009 г. и е изменил Ревизионен акт № 061003071/23.12.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 215/05.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, само в частта относно определения за 2007 г. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, като определя същия в размер на 521.81 лева и лихви за него 172.65 лева, а в останалата му част е отменил ревизионния акт. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при оценката на събраните по делото доказателства съдът е игнорирал факти и доказателства от съществено значение за правилното решаване на делото, както и че неоснователно е приел, че спорните доставки не са извършени. Излага подробни съображения в тази връзка и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на ревизионния акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Георги Басаров", в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на АС - Велико Търново. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е валиден и допустим - издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта. Относно доначисления ДДС, съдът е установил, че от събраните доказателства не се установява наличието на предпоставките, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът не е споделил изводите на ревизиращия орган за укрити приходи от жалбоподателя и за нередовно от него счетоводство. Оттук е приел, че не са налице основание за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК. Съдът е изложил мотиви, че жалбоподателят е получател по фактури за доставки на стоки, но във фактурите липсва подпис на получател и същите не са били налични в неговото счетоводство, а са били представени от доставчиците като техни издатели. Приел е, че ответният административен орган не се е справил с доказателствената. тежест да установи положителния факт на реално осъществени доставки на стоки като предпоставка за доначисляване на косвения данък. Административният съд е приел, че претенцията за нарушение на изискването за текущо начисляване е неоснователна, тъй като задължението за жалбоподателя да осчетоводи процесните фактури би възникнало само ако същите са му редовно издадени - т. е. при наличието на законоустановените предпоставки за това. На фактуриране по ЗДДС подлежат само реално извършените доставки по смисъла на чл. 6 от същия закон. В конкретния случай, съдът е счел, че представените доказателства - фактурите на писмените обяснения на управителите на доставчиците, приложени към ПИНП на доставчиците, в допълнение с "редица други съпътстващи и счетоводни документи, които удостоверяват реалността на доставките", в това число: складови разписки, дубликати на фискални бонове от ЕКАФП, счетоводни извлечения (от някои от доставчиците), ценени ведно с останалите доказателства по делото, не са годни да удостоверят действителността на доставките. Съдът е отменил РА, в частта, в която установява задължения за ДОО и ЗО ведно с лихвите към тях с падеж до 31.12.2004 г., поради направеното възражение за изтекла погасителна давност. Така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е приел, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. За да се обоснове правилното или не прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, следва да бъде установено по категоричен начин, реалното осъществяване на спорните доставки, а именно относно приемането и предаването на стоките, предмет на същите, относно тяхното транспортиране, заприходяване и заплащане, както и относно начина на водене на счетоводството на ревизираното лице и на издателите на фактурите, за които данъчните органи са приели, че са получени от ЕТ "Георги Басаров". Не може да бъде споделена тезата на ревизиращия орган, че само с факта издаването на фактурите е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Анализът на съдебната практика показва, че в обратната ситуация, при претенция за данъчен кредит, самите органи по приходите приемат, че само фактът на издадена фактура не означава реалност на документираната в нея доставка и изискват представяне на допълнителни доказателства, установяващи реалност на доставката. В случая издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, не може да бъде разглеждано като данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 25 ЗДДС, което да подлежи на облагане по силата на този закон. Още повече, че в хода на съдебното производство предвид направеното от ревизираното лице оспорване на всички процесни фактури заедно с приложенията към тях (където са налични такива), истинността на последните остава недоказана. С оглед доказателствената тежест, носена от ответника в откритото по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК в производство, единствено са изискани на основание чл. 192, ал. 1 от ГПК от всички доставчици документите, с които разполагат във връзка с въпросните доставки. Част от събраните по този ред документи вече са били налични в ревизионната преписка, а друга не касае спора по делото. Никой от доставчиците не е представил документ подписан от ЕТ "Георги Басаров" - липсват каквито и да било документи за предаване на стоките, предмет на процесните фактури. Според заключението на назначената Съдебно-графологична експертиза представените фактури, не са подписани от Георги Басаров. Предпоставките за издаването на фактурите са напълно опровергани и от неоспорената от страните съдебно-счетоводната експертиза по делото. Според нея няма издавани други първични счетоводни документи освен процесните фактури от доставчиците, удостоверяващи предаването на стоките с изключение на "Арте" ООД и "Зизи-вл" ООД (които са представили складови разписки, истинността на които обаче е недоказана). Вещото лице е установило, че в по-голямата си част фактурите нямат положен подпис за издател, което изключва същите да се ценят като редовни счетоводни документи. Не може да се приеме, че доставките са реални само въз основа на твърдения на техните представляващи за извършено плащане по фактурите Като е преценил събраните доказателства съдът правилно е стигнал до извод за липса на реални доставки по процесните фактури. След като не се установява прехвърлянето на правото на собственост върху тези стоки, не следва да се проследява и тяхното отчуждаване от страна на ревизирания субект. Тъй като липсват както доказани разходи, така и приходи от тези стоки, които обективно да е могъл да реализира едноличният търговец при последващите им продажби, съдът правилно е стигнал до извод, че данъкът за внасяне по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ е незаконосъобразно определен от ревизията и е отменил РА и в тази част. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че съдът неправилно е отменил РА, в частта, в която са установени осигурителни задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО и ГВРС с падеж до 31.12.2004 г. г. Институтът на погасителната давност е материалноправен и е свързан с прилагане на материалноправни норми, намиращи се в процесуален закон, какъвто е ДПК (отм.), респ. ДОПК и тези норми действат към момента на възникване на съответното данъчно задължение. Съгласно чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) с изтичането на 10 години се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането и прекъсването на давността. Съобразно правилата на тази правна норма публичните вземания за ДОО, ЗО, ДЗПО И ГВРС за данъчни периоди от 2000 г. до 2004 г., установени с процесния РА, са погасени по давност поради изтичането на абсолютната погасителна давност, която е изтекла към момента на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд. Това означава, че установените в акта задължения не могат да се събират, защото длъжникът вече ясно и категорично е заявил, че не иска да заплати установените от ревизията задължения за пряк и косвен данък. Няма спор, че така определените задължения са погасени по давност, както и че е направено възражение от страна на задълженото лице. Поради изложеното РА следва да бъде отменен, но не защото при издаването му са допуснати нарушения, а защото правото за събиране на установените с този РА данъчни задължения е погасено поради изтичане на абсолютната давност. В този смисъл е и трайната съдебна практика. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение