Решение № 2689 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15765/2014 г.

Решение № 2689 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15765/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Валерий Киров Димитров в качеството му на ЕТ "ХАЛЕР - ВАЛЕРИЙ ДИМИТРОВ" срещу решение № 1750 от 28.10.2014 г., постановено по адм. д. № 1403/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас /АС/, с което е отхвърлена жалбата му против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 4 от 27.02.2014 г. на началник Митница Бургас и е осъден да заплати в полза на Митница Бургас разноски по делото в размер на 300 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество да бъде отменено ППСПДВ № 4 от 27.02.2014 г. на началник Митница Бургас. Иска присъждане на разноски по делото. Ответникът по жалбата - началник Митница Бургас, не взема становище по жалбата. Заинтересовата страна ТД на НАП - гр. Бургас не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било ППСПДВ № 4 от 27.02.2014 г. на Началник Митница Бургас, потвърдено с Решение № 200/8.05.2014 г. на заместник директора на Агенция "Митници", с което Валерий Киров Димитров в качеството му на ЕТ "ХАЛЕР - ВАЛЕРИЙ ДИМИТРОВ" е задължен да заплати 676,09 лв. мито и 135,22 лв. ДДС, ведно със законна лихва върху тях, считано от датата на възникване на задължението до окончателното му погасяване. За да постанови обжалваното решение за безспорно съдът е приел, че с решение № 6600-998-М/1.10.2010 г. на началника на Митница Бургас са определени дължими митни сборове и други публични държавни вземания: 1. ЕАД № 09BG001000H0040463/20090831 - мито 166,08 лв. и ДДС 33,22 лв.; 2. ЕАД № 09BG001000H0040455/20090831 - мито 204,78 лв. и ДДС 40,96 лв.; 3. ЕАД № 09 BG001000H0040447/20090831 - мито 153,18 лв. и ДДС 30,63 лв. и 4. ЕАД № 09BG001000H0016196/20090410 - мито 152,05 лв. и ДДС 30,41 лв. За длъжник е определен ЕТ "ХАЛЕР - ВАЛЕРИЙ ДИМИТРОВ", гр. Ахелой и е определен десетдневен срок за заплащане на задължението, считано от датата на уведомяване на длъжника за задълженията. Определените митнически задължения и дължимите публични държавни вземания са взети под отчет по реда на чл. 217 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 на Съвета видно от уведомления за вземане под отчет № 1000/4229-1.09.2009 г., № 1000/4228-1.09.2009 г., № 1000/1690-10.04.2009 г. и № 1000/4227/1.09.2009 г. Решението на началника на Митница Бургас е обжалвано пред директора на Агенция "Митници", който с решение 1017/8.11.2010 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил същото. Решение № 6600-998-М/1.10.2010 г. на началника на Митница Бургас е обжалвано по съдебен ред и с решение № 1153/19.08.2011 г. постановено по адм. дело № 2446/2010 г. по описа на Административен съд гр. Бургас жалбата е отхвърлена. Това съдебно решение е обжалвано и с решение № 3687/14.03.2012 г. по адм. дело № 12913/2011 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила. Административният съд е констатирал, че определените с решението митни сборове и други публични държавни вземания дължими от ЕТ "ХАЛЕР - ВАЛЕРИЙ ДИМИТРОВ" не са заплатени в определения срок за доброволно плащане, поради което за дължимите вземания е издадено ППСПДВ № 4/2014 от 27.02.2014 г. на началника на Митница Бургас. С постановлението на основание чл. 232, ал. 1 от МК и чл. 211, чл. 211а и чл. 212, ал. 2 от ЗМ ЕТ "ХАЛЕР - ВАЛЕРИЙ ДИМИТРОВ" е задължен да заплати възникнали митнически задължения по четири ЕАД: № 09BG001000H0040463/20090831, № 09BG001000H0040455/20090831, № 09BG001000H0040447/20090831 и № 09BG001000H0016196/20090410, в общ размер на 811,31 лева, представляващи мито 676,09 лева и ДДС 135,22 лева, ведно с дължимата законна лихва от датата на възникване на задължението - 31.08.2009 г. до окончателното му погасяване. ППСПДВ е обжалвано по административен ред и е потвърдено изцяло с решение № 200/8.05.2014 г. заместник-директорът на Агенция "Митници". Решението е връчено на 23.05.2014 г., видно от приложеното известие за доставяне и постановлението е обжалвано по съдебен ред с жалба вх. № 32-57268/5.06.2014 г. Първоинстанционният съд е приел, че наличието на публични задължения, установени с влязло в сила решение на началника на Митница Бургас, както и липсата на доброволно плащане на тези задължения от страна на търговеца в указания срок, са фактическите основания, обусловили издаването на оспореното постановление. С оглед на това административният съд е приел, че са налице предпоставките, установени в хипотезата на чл. 211а, ал. 1 от ЗМ за издаване на оспореното постановление, а именно: възникнало, установено по надлежния ред и неплатено в определения от митнически орган срок, митническо задължение и други публични държавни вземания. С оглед на това съдът е приел, че оспореното постановление за принудително събиране на публични държавни вземания е законосъобразно, като издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на закона, а подадената срещу него жалба, като неоснователна е отхвърлена. Решението е частично неправилно. I. Решението е правилно в частта, с която е потвърдено ППСПДВ № 4/2014 от 27.02.2014 г. на началника на Митница Бургас, с което на основание чл. 232, ал. 1 от МК и чл. 211, чл. 211а и чл. 212, ал. 2 от ЗМ ЕТ "ХАЛЕР - ВАЛЕРИЙ ДИМИТРОВ" е задължен да заплати възникнали митнически задължения по четири ЕАД: № 09BG001000H0040463/20090831, № 09BG001000H0040455/20090831, № 09BG001000H0040447/20090831 и № 09BG001000H0016196/20090410, в общ размер на 811,31 лева, представляващи мито 676,09 лева и ДДС 135,22 лева. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че с решение № 6600-998-М/1.10.2010 г. на началника на Митница Бургас са определени дължими митни сборове и други публични държавни вземания: 1. ЕАД № 09BG001000H0040463/20090831 - мито 166,08 лв. и ДДС 33,22 лв.; 2. ЕАД № 09BG001000H0040455/20090831 - мито 204,78 лв. и ДДС 40,96 лв.; 3. ЕАД № 09 BG001000H0040447/20090831 - мито 153,18 лв. и ДДС 30,63 лв. и 4. ЕАД № 09BG001000H0016196/20090410 - мито 152,05 лв. и ДДС 30,41 лв. и това решение е влязло в законна сила в тази му част и подлежи на принудително изпълнение. С оглед осигуряване на заплащането на така определените митни сборове с решението, впоследствие е издадено процесното Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, поради което изводът на съда, че същото е законосъобразно в тази му част, като издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на закона е правилен, а доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Практиката на ВАС е последователна, че ППСПДВ, издавани от митническите органи са изпълнителни основания за принудително събиране на установени публични вземания. Постановленията се издават при липсващо доброволно изпълнение на публични задължения, установени с предходни актове на митническите органи. Въпросът относно законосъобразността на определените публични задължения се решава при обжалването на тези предходни актове на митническите органи, с които задълженията се установяват, а не в производството по обжалване на постановленията. В конкретния случай, съдът правилно е взел предвид факта на установените с влязлото в сила решение публични задължения, във връзка с което е издадено постановлението. След като актът, установяващ публичните задължения за мито и ДДС е влязъл в сила, постановлението за принудителното събиране на същите тези задължения се явява издадено на правно основание и правилно е потвърдено от административния съд. С постановлението не се определят за първи път размерът на митните сборове и не с тази цел законодателят свързва издаването му. Това следва и от систематичното място на чл. 211 от ЗМ, който се намира след разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ, регламентираща вземането под отчет на дължимите митни сборове и чл. 206, ал. 1 от ЗМ, уреждаща уведомяването на заинтересованото лице за размера на взетите под отчет митни сборове. Следователно, при обжалване на постановлението неотносими са възраженията на жалбоподателя относно основанието и размера на определените митни сборове, а относими към законосъобразността му е наличието на предпоставките за издаването му - уведомления за вземане под отчет на дължимите суми (л. 60 и сл.), уведомяване на длъжника за тях и липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника, което в конкретния случай е доказано. В тази смисъл са Решение № 15170/2012 г., по адм. д. № 900/2012 г., I отд. на ВАС, Решение № 1034/2013 г. по адм. д. № 6594/2012 г., I отд. на ВАС и Решение № 6073/2014 г. по адм. д. № 10733/2013 г., VIII отд. на ВАС. Предвид на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение в тази му част, което следва да бъде оставено в сила. II. Решението е неправилно в частта, с която е потвърдено ППСПДВ № 4/2014 от 27.02.2014 г. на началника на Митница Бургас в частта на определените лихви от датата на възникване на задължението за заплащане до датата на плащане на дължимата сума. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че с решение № 6600-998-М/1.10.2010 г. на началника на Митница Бургас са определени лихвите върху дължимите митни сборове и други публични държавни вземания по 1. ЕАД № 09BG001000H0040463/20090831, 2. ЕАД № 09BG001000H0040455/20090831; 3. ЕАД № 09 BG001000H0040447/20090831 и 4. ЕАД № 09BG001000H0016196/20090410 и това решение е влязло в законна сила в тази му част и подлежи на принудително изпълнение. Видно от решение № 6600-998-М/1.10.2010 г. на началника на Митница Бургас, както и потвърждаващите го решение 1017/8.11.2010 г. на директора на Агенция "Митници"; решение № 1153/19.08.2011 г., постановено по адм. дело № 2446/2010 г. по описа на Административен съд гр. Бургас и решение № 3687/14.03.2012 г. по адм. дело № 12913/2011 г. по описа на Върховния административен съд, е посочено, че лихвата следва да се определи от датата на възникване на задължението за заплащане като не е посочена конкретна датата или момент, от който да се определи тази дата. С оглед на това настоящата инстанция намира, че решение № 6600-998-М/1.10.2010 г. на началника на Митница Бургас не е влязло в сила в тази му част, тъй като не е ясен началния момент на начислената лихва. Неправилно в обжалваното ППСПДВ № 4/2014 от 27.02.2014 г. на началника на Митница Бургас, са посочени началните дати, от които започва да тече лихвата за забава за ЕАД № 09BG001000H0040463/20090831, ЕАД № 09BG001000H0040455/20090831 и ЕАД № 09 BG001000H0040447/20090831 - 31.08.2009 г., а за ЕАД № 09BG001000H0016196/20090410 - 10.04.2009 г. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Съгласно чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217, § 1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на осн. чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Съгласно чл. 222, § 1, б. "а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1, "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221 § 1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202, 205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23)." Безспорно е между страните, че уведомления за вземане под отчет № 1000/4229-1.09.2009 г., № 1000/4228-1.09.2009 г., № 1000/1690-10.04.2009 г. и № 1000/4227/1.09.2009 г. са получени от Валерий Киров Димитров в качеството му на ЕТ "ХАЛЕР - ВАЛЕРИЙ ДИМИТРОВ" на 4.10.2010 г. и със същите е определен срок за плащане 10 дни от датата на получаване на уведомленията, т. е. 14.10.2010 г. С оглед на това неправилно с ППСПДВ № 4/2014 от 27.02.2014 г. на началника на Митница Бургас са определени лихви от датата на възникване на задължението за заплащане до датата на плащане на дължимата сума, поради което същото следва да се отмени в тази му част. Дължимите лихви от Валерий Киров Димитров в качеството му на ЕТ "ХАЛЕР - ВАЛЕРИЙ ДИМИТРОВ" върху митническите задължения по четирите ЕАД: № 09BG001000H0040463/20090831, № 09BG001000H0040455/20090831, № 09BG001000H0040447/20090831 и № 09BG001000H0016196/20090410, в общ размер на 811,31 лева, представляващи мито 676,09 лева и ДДС 135,22 лева, следва да бъдат изчислени от датата след изтичането на срока за плащане на митническото задължение - 14.10.2010 г. до датата на плащане на дължимата сума. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение