Решение № 9422 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 610/2013 г.

Решение № 9422 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 610/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Имак" ООД, представлявано от управителя Деян Любомиров Симитчиев, против решение № 2621/28.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1738/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 261003587/21.03.2011 г. издаден от ТД на НАП - Пловдив, ИРМ- Хасково, потвърден с Решение № 461/30.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 374.21 лв. и са начислени лихви в размер на 6800.94 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез пълномощника си юрк. Бъчварова, оспорва касационната жалба в представена по делото писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2621/28.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1738/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на "Имак" ООД против ревизионен акт РА № 261003587/21.03.2011 г. издаден от ТД на НАП - Пловдив, ИРМ- Хасково, потвърден с Решение № 461/30.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 374.21 лв. и са начислени лихви в размер на 6800.94 лв. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК и осъществено в съответствие с правилата му. Първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, ревизиращите органи са достигнали до правилен извод, че спорните фактури не отразяват реални облагаеми доставки и следователно правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. АС- Пловдив е достигнал до извода, че ревизираното лице не е представило достатъчно убедителни доказателства, с които по безспорен начин да може да се установи, че спорните фактури отразяват реални облагаеми доставки на фактурираните стоки и услуги, от което следва, че данъкът по фактурите е начислен неправомерно и не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, а отчетените разходи не са документално обосновани поради невярно отразяване на стопанските операции. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Предмет на обжалване пред административния съд са потвърдените с Решение № 461/2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" определени задължения на "Имак" ООД в резултат на отказан данъчен кредит в размер на 32 374.21 лв. и начислена прилежаща лихва от 6 800.94 лв. в резултат на издадени фактури за доставка на строителни материали от "ВДФ Билд" ЕООД и "Филипов ойл" ЕООД, както и отказан данъчен кредит по фактура за юридическа консултация от "Мувърс" ЕООД и по 19 броя фактури, които не са свързани с дейността на ревизираното лице, а се отнасят до представителни мероприятия. Фактите, установени от ревизиращите органи в хода на ревизията, както и и твърденията и доводите на жалбоподателя, а така също и констатациите на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, са подробно описани и обсъдени в мотивите на обжалваното решение. Правните изводите на съда са също подробно аргументирани в решението, като според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното осъществяване на фактурираните услуги от доставчиците. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдебното решение е немотивирано, тъй като единствените изложени мотиви в съдебния акт за потвърждаване на РА са, че не са представени годни доказателства за транспортирането на стоките, както и принципно за придобиването на стоки от рода на процесните от страна на прекия доставчик, за да може същият да се разпореди впоследствие с тях в полза на ревизираното дружество. В този контекст следва да се посочи, че съдът е достигнал до обоснования извод, че за доставките от "ВДФ Билд" ЕООД не са представени доказателства за реално предаване и приемане на конкретните стоки по всяка една от фактурите- експедиционни бележки, товарителници или приемо- предавателни протоколи, подписани от двете страни по сделката, или складови разписки, с които жалбоподателят- касатор в настоящото производство, да е приел стоките в своя склад. Представени са пътни листове само за три от десетте фактури, но както основателно твърди ответника по касация, пътните листове са документи, които показват движението на едно транспортно средство, но не са доказателство за отделяне и предаване на дадена стока. По отношение на спорните доставки от "Филипов ойл" ЕООД, след като е съобразил, че предмет на същите са 20 бр. двукомпонентна хидроизолация, 20 бр. зидарска мистрия, 5 броя пердашка за шлайфане на итонг и транспорт до гр. Пловдив, съдът правилно е приел, че констатациите на съдебно- счетоводната експертиза касаят само счетоводното отразяване на доставките при получателя и оспорващия, но не осветляват основния спорен въпрос относно реалността на доставките, а именно този досежно начина на прехвърляне на собствеността от прекия доставчик. Още повече, че за последния е констатирана нередовност във воденото счетоводство, както и това, че дружеството не е осчетоводило продажбата на стоките (обстоятелство, установено и от вещото лице), а също и обстоятелството, че представената товарителница не е подписана от получателя. Не са налице каквито и да било доказателства, че ревизираното дружество действително е приело стоките. Установената съдебна практика по казуси, аналогични на процесния, приема, че доказателствата за реалното осъществяване доставките на стоки могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност да осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, доказателства за индивидуализиране на родово определените вещи (стокови или складови разписки и др.). Предвид събраните доказателства в частта на констатациите по ЗДДС ревизията е направила извода, че издадените фактури не документират реално извършени стопански операции, тъй като издателите им не са представили достатъчно доказателства за прякото й реализиране. Обоснован е изводът на първостепенния съд, че при липсата на безспорни доказателства за прехвърлянето на собствеността върху родово определени вещи, не може да се приеме, че е налице реално изпълнена доставка. Настоящият състав на Върховния административен съд намира доводите, изложени в касационната жалба относно наличието на РА на доставчиците, които свидетелстват за правилното осчетоводяване на спорните доставки за неоснователни. В тази връзка е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), намерила отражение в Решение от 31 януари 2013 г. по дело C-642/11, според което "... принципът на данъчен неутралитет допуска на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение че липсва облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от последния ДДС." В тази връзка следва да се приеме, че представените ревизионни актове на доставчиците не са достатъчно доказателство, от което може да се стигне до извода за реално изпълнение на фактурираните услуги. Противно на твърденията в касационната жалба, наличието при ревизирания субект на заприходени стоки и тяхната последваща реализация не е достатъчно доказателство за установяване реалното доставяне на стоките именно от фирмите, които са издали данъчните фактури - доставчиците "ВДФ Билд" ЕООД и "Филипов ойл" ЕООД. Наличността на определена стока при ревизирания субект и последващата й реализация не установява, че последната е именно в резултат на доставка по осчетоводени фактури, които са оспорени като отразяващи нереални доставки. За да са налице всички предпоставки на чл. 68 и 69 ЗДДС за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит преди всичко, следва да се докаже с безспорни доказателства реалното осъществяване на фактурираните доставки. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания ( освен изброяване на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК) против частта от съдебното решение относно непризнатия данъчен кредит по фактура, издадена от "Мувърс" ЕООД с предмет на доставката юридически консултации, както и относно непризнатия данъчен кредит по 19 броя фактури за закупени лекарства, нощувки и др., които не са свързани с дейността на ревизираното лице или се отнасят за представителни мероприятия. Касационната инстанция, в изпълнение на задълженията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, след извършената служебна проверка не констатира нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е направил извод за законосъобразността на РА и в тази му част. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основани е чл. 221, ал. 2 от АПК. Независимо от изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение