Решение № 9687 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 440/2018 г.

Решение № 9687 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 440/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "НВ 014" ЕООД, представлявано от Н. В. В.-управител, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. П., ..№..., срещу решение № 1741/26.10.2017 г., постановено по адм. д. № 57 по описа на Административен съд гр. Б. за 2017 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт № Р-02000216002661-091-001 от 28.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Б., потвърдено с решение № 285/14.12.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б., с който на дружеството е определен допълнително ДДС, в размер на главница: 1 008 736.61 лв. и лихви 166 064.76 лв., тъй като не е прието осъществяването на вътреобщностна доставка. В касационната жалба се поддържа, че решението на съда е постановено при противоречиви и необосновани констатации, както и в противоречие на принципа на правната сигурност и принципа за пропорционалност. Касаторът твърди, че ревизионният акт, е в противоречие с нормите на ДОПК, материално-правните разпоредби на ЗДДС, на Директива 112/2006/ЕО, практиката на СЕС и практиката на ВАС, като възразява срещу изводите на АС-Б., че в представените по делото ЧМР-та липсват задължителни реквизити съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенцията. При постановяване на съдебното решение не е отчетено наличието на проформа фактура, фактура с подробна индивидуализация на предмета и международна фактура за всяка доставка. Получените плащания стойностно отговарят на представените фактури. Установен е механизмът на сключване на сделките. Представени са по делото подписани и надлежно оформени ЧМР, освен това има изготвени и писмени потвърждения. Съдът макар, че е посочил, че кредитира ССчЕ не е изложил доводи, които да се основават на нея. Представени са всички необходими доказателства, които установяват, че стоките са напуснали фактически страната. Въз основа на горното касаторът, намира че са налице всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на територията страната. Данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства. Пред настоящата инстанция се иска отмяна на решението, като се претендира и присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б., намира касационната жалба за неоснователна, а съдебният акт за обоснован и правилен, поради което се иска да бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 072 лв. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и съответства на установената съдебна практика по относимата материя. Не са установени предпоставките за осъществена необлагаема доставка. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Б. е бил ревизионен акт № Р-02000216002661-091-001/28.09.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с решение № 285/14.12.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-Б., с който на "НВ 04" ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС произтичащи от непризнати вътреобщностни доставки. Размерът на дължимият ДДС е определен на 1 008 736 лв. главница и лихви в размер на 166 064.76 лв. Съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е валиден, като издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на съдопроизводствените правила. При разглеждане на делото по същество е намерил издаденият акт за съответен на материално правните разпоредби. Според мотивите на обжалваното решение за да се признае една доставка за вътреобщностна е необходимо да са налице следните условия: документ удостоверяващ прехвърлянето на правото на собственост, транспортиране на стоките от едната до другата държава членка, както и регистрация на доставчика и получателя по ДДС в съответните държави-членки на общността. За да отхвърли жалбата решаващият състав на АС-Б. е възприел установената от приходните органи фактическа обстановка и е споделил направените въз основа на нея изводи. Прието е, че липсва документ удостоверяващ прехвърлянето на правото на собственост и транспортиране на стоката от Р. Б. до Р. И.. Представените по делото документи, не съдържат достоверни данни, като са изготвени за целите на избягване на данъчното облагане. Изводите за това се основават на факта, че представения по делото договор за покупко-продажба, е без установен предмет, който се явява нищожен и съставен за целите на реализираната данъчна измама. Освен това липсват доказателства относно извършено плащане, което не е установено дори от изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза. Според мотивите на съдебното решение със свидетелските показания се цели да бъде установен механизмът на осъществяване на доставките, но въпреки това остава неизяснен въпросът защо е било необходимо стоката да се закупи от Р. Италия, да бъде превозена до Р. България, да бъде разтоварена в склада на ревизираното лице и след това да бъде отново натоварена и обратно върната в Р. Италия. По този начин са направени разходи за транспорт, които биха се спестили, ако доставката бе осъществена само на територията на Р. Италия. Недоказано е останало и твърдението на ревизираното лице, че стоката е напуснала територията на страната. Транспортът е за сметка на получателя на стоките по процесните доставки и това е италианската фирма. По делото са представени и двата вида документи, които са необходими относно установяването на този транспорт-международни товарителници и писмени потвърждения. От съдържанието им обаче, според решаващият състав не може да се установи италианското дружество да е получило стоката в другата държава членка. Във представените товарителници липсва точният адрес на получаване на стоката, това е мястото на получаване на стоката и следва да бъде попълнено коректно. От представените ЧМР и писмени потвърждения е видно, че стоката е получена от шофьора на камиона на територията на Р. България. Не е посочено мястото, на което в Р. Италия са доставени стоките. При анализа на представените ЧМР, съдът е констатирал, че е представен екземпляр № 1, който остава у доставчика, поради което неговата колонка 24, не следва да е попълнена. Поставеният подпис и печат в тази колонка не установява вътреобщностна доставка, а се приема като доказателство, че документът е подписан и заверяван при натоварването на стоката. Прието е също така, че представените ЧМР, нямат доказателствена стойност, поради липсващи задължителни реквизити от тяхното съдържание. Не са посочени в товарителниците и данни за превозвачите, като това препятства проверката на спорните обстоятелства и твърдения. Въз основа на горното съдът е приел, че е останало недоказано обстоятелството, че стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставчика по ВОД, поради което правилно и законосъобразно са му били определени допълнителни задължения по ЗДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и обосновано. Изводите на решаващият състав кореспондират с доказателствата по делото и същите са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДД, С в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС ( т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Условията, които са предвидени от националното законодателство са посочени в чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Р. препраща към чл. 45 от ППЗДДС, който посочва документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка. Документите са два вида, такива обосновали доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. Според чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС, документ за доставката представлява фактурата, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. Нормата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. От тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. знаел е или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и Решението на СЕС по дело С - 273/11. В разглеждания казус в представените транспортни документи /ЧМР/ към фактурите са с печати на превозвач, но без подписи. Представените потвърждения са подписани от шофьорите на транспортната фирма, като е посочено, че те са представители и на получателя по доставките. Правилно съдът е приел, че този факт не е установен с представени пълномощни или други доказателства от които да е видно, че действат от името и за сметка на италианското дружество. Споделя се изводът, че не е установено от ревизираното лице, че стоката е напуснала територията на Р. България, като доказателствената тежест за това обстоятелство е била негова. За да се приеме, че твърдените ВОД наистина са осъществени, при наличие на съмнение за това, в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, каквито не са представени. Няма категорични доказателства за осъществен превоз - пътни листове, имена на шофьори, заплатени такси при преминаване на границата, документи за паркинг на превозните средства или нощувки на шофьорите, тахографски шайби и други документи, от които да се приеме осъществяването на транспорта. Задължение на доставчика е да докаже, че е действал добросъвестно, като е взел всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама /т. 65 - 66 от решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 48 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K./. Само за един от товарните автомобили, а именно № ST 088 BM и ремарке ST 834 BC са регистрирани преминавания през ГКПП на Р. България в процесния период, но превозваната стока е строителни материали. Вярно е, че справките от А. М. за регистрираните преминавания, сами по себе си не са основание да се приеме липсата на осъществен транспорт, но преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото подкрепят направения от съда извод. О. А. съд - гр. Б. не е ценил представените международни товарителници и потвърждения, поради наличието на достатъчно доказателства, оборващи твърдението за извършен международен превоз. Ревизираното лице носи доказателствената тежест, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K./. По делото са представени доказателства за предаването на стоката, но липсват такива, от които да се направи извод, че същата е напуснала територията на Р. България. В случая правилно и обосновано административният съд е приел, че жалбоподателят не се е справил с тази доказателствена тежест. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че оспореното решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Във връзка с искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, същото следва да бъде уважено. В полза на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 429.85 лв. определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,