Решение № 365 от 10.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2011 г.

ВКСIV гражданско отделение10.10.2012 г.докладчик Бойка Стоилова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решението на Пловдивския окръжен съд, Х-ти гр. състав, № 454/29.III.2011 г. по гр. д № 2770/2010 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 365 от 10.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. С. като процесуален представител на Е. Д. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 29.III.2011 г. по в. гр. д. № 2770/2010 г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 573/14.V.2012 г. с оглед вероятността то да е недопустимо. Ответниците по касационната жалба [община], [община] и В. к. п. не са заявили становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С решение № 644/12.Х.2010 г. по гр. д. № 1269/2009 г. ВКС на РБ, състав на IV ГО, е обезсилил решението на ПОС от 10.VI.2009 г. по гр. д. № 859/2009 г. и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав след отстраняване нередовността на молбата за допускане на исканата промяна на името на молителя. Нередовността на молбата е отстранена с молба вх. № 36227/25.ХI.2010 г., с която пълномощникът на молителя заявява искане за промяна на собственото и бащиното му имена "Е. Д." на "Е. Д." поради известността му с последните в обществото. С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на Пловдивския РС от 10.II.2009 г. по гр. д. № 1626/2008 г., с което е оставена без уважение молбата на Е. Д. К. за промяна в данните за гражданското му състояние в съставения му от К. НС Акт за раждане № 153/19.ХI.1962 г., като вместо със собственото име "Е." и бащино име "Д." бъде записан със собствено и бащино имена "Е. Д.". При тези обстоятелства се налага извод, че така постановеното въззивно решение е недопустимо. С него въззивният съд се е произнесъл по претенция, каквато молителят не е заявил, а не се е произнесъл по искането за допускане на промяна на собственото и бащиното му имена Е. Д., каквито са те по последната отбелязана през 1992 г. в акта му за раждане промяна, на Е. Д.. Ето защо решението следва да бъде обезсилено и делото - върнато на въззивния съд за произнасяне по заявеното искане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Цитирани разпоредби

2