Решение № 9797 от 17.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7350/2023 г.

ВАСТрето отделение17.09.2024 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ изцяло Решение 680 от 17.05.2023 г., постановено по адм. дело 1512 по описа на Административния съд Варна за 2022 година. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА Членове: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА /п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на К. Д. К. с адрес в София, [жк], [адрес] и Т. И. К. с адрес в гр. Варна, [улица], вх. Б, срещу Решение 680 от 17.05.2023 г., постановено по адм. дело 1512 по описа на Административния съд Варна за 2022 г. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от касационните жалбоподатели, те и ищци в първоинстанционното производство, иск против Община Аксаково за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 152 554, 74 лв. (от която сума ¼ в полза на ищеца и ¾ в полза на ищцата), изразяващи се в струпване на отпадъци, считано от 21.06.2019 г. в техен собствен поземлен имот с идентификатор 32278.25.20 от КККР Варна, находящ се в землището на местността Мъзгите , гр. Игнатиево, Община Аксаково, Област Варна и причинени им в резултат на бездействието на кмета на Община Аксаково и на началника на Отдел Опазване на околната среда при Община Аксаково да изпълнят задълженията си по чл. 19, ал. 1, ал. 2, ал. 3, чл. 22 и чл. 54 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), както и по чл. 14 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Аксаково, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. Отхвърлен е и предявения от ищците в условията на евентуалност иск срещу същия ответник за осъждането му да им заплати сумата от 142 775, 59 лв. (от която ¼ в полза на ищеца и ¾ в полза на ищцата), ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от предявяване на иска до окончателното му изплащане. Наред с това ищците са осъдени да заплатят на ответника 740, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател К. К. твърди недопустимост и неправилност на обжалваното решение касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Недопустимостта обосновава с факта, че първоинстанционното производство не е спряно до разрешаване на спора по адм. дело 1064/2022 г. по описа на Административния съд Варна. Неправилността аргументира с твърдения за неуважени доказателствени искания за допускане на относими за правилното разрешаване на спора доказателства; необосновано некредитиране на заключението от назначената и извършена по делото съдебна техническа-икономическа експертиза в частта й относно пазарната цена на замърсения с отпадъци имот; неправилно кредитиране на неотносимото към предмета на спора заключение от назначената и извършена по делото съдебно-оценителна експертиза; събиране на ненужни и неотносими доказателства; формиране на правни изводи в противоречие с материалния закон. Поддържа, че по делото е доказано кумулативното наличие на изискуемите се предпоставки за ангажиране на отговорността на Община Аксаково за имуществени вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, по съществото на спора, с който предявения от него и Т. К. иск за имуществена обезвреда бъде уважен в цялост. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът Община Аксаково с адрес в гр. Аксаково, ул. Г. Петлешев 58 б, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение, надвишаващо минималния размер на адвокатските възнаграждения за административни дела с материален интерес, определен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касационната жалбоподателка Т. К. оспорва първоинстанционното решение, като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че по делото е доказано незаконосъобразното бездействие на кмета на Община Аксаково и на общинската администрация да организират управлението на битовите и строителни отпадъци на територията, в която попада нейния собствен недвижим имот, вследствие на което върху този имот се е образувало незаконно сметище, причинило обезценяването му и невъзможността същият да бъде използван или продаден. Иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което предявената от нея и К. К. искова претенция бъде изцяло уважена. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по втората касационна жалба Община Аксаково, я оспорва с доводи за неоснователността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба. Представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност, ако касационната жалбоподателка претендира адвокатско възнаграждение, надвишаващо минималния размер на адвокатските възнаграждения за административни дела с материален интерес, определен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ по делото дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата по делото, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от същия кодекс и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими. По основателността им приема следното: Обжалваният съдебен резултат е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е приел, че е сезиран от К. Д. К. (син) и Т. И. К. (майка) с искова молба, предявена против Община Аксаково, за осъждането й, да им заплати обезщетение за имуществени вреди от 152 554, 74 лв. (от които ¼ в полза на ищеца и ¾ в полза на ищцата), която сума се равнява на пазарната цена на техен собствен поземлен имот с идентификатор 32278.25.20 от КККР Варна, находящ се в землището на местността Мъзгите , гр. Игнатиево, Община Аксаково, Област Варна и които вреди се изразяват в струпване, считано от 21.06.2019 г., на отпадъци (земни маси и строителни отпадъци) в този поземлен имот, в резултат на бездействието на кмета на Община Аксаково и на началника на Отдел Опазване на околната среда при тази община да изпълнят задълженията си по чл. 19, ал. 1, ал. 2, ал. 3, чл. 22 и чл. 54 ЗУО, както и по чл. 14 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Аксаково, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане, както и с иск, предявен в условия на евентуалност, срещу същия ответник и на същите фактически и правни основания, за осъждането му да им заплати обезщетение за имуществени вреди от 142 775, 59 лв., която сума е разпределена между ищците при същите квоти и представлява разликата между пазарната цена на поземлен имот с идентификатор 32278.25.20, находящ се в землището на местността Мъзгите , гр. Игнатиево и цената на този имот в състоянието му към датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. Административният съд е установил следното от фактическа страна: Ищците са съсобственици по наследство на поземлен имот 32278.25.20, с площ от 7 825 кв.м., находящ се в местност Мъзгите гр. Игнатиево, Община Аксаково, придобит от наследодателя им Д. Ж. К., съгласно [нотариален акт], [заличен текст] по описа на Административния съд Варна). Имотът е с трайно предназначение на земята земеделска и начин на трайно ползване нива, съгласно одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър със Заповед РД-18-908/13.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК (л. 64, пак там). На 14.12.2021 г. служители на Община Аксаково, съвместно с представители на Министерство на вътрешните работи Варна и Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Варна, извършили оглед на местността Мъзгите в землището на гр. Игнатиево, при който установили, че върху голяма площ между обект на Форест 2000 ООД и главен път Варна-Девня са изхвърлени големи количества земни маси, строителни, битови отпадъци и други. За горните действия е съставен Констативен протокол (КП) от същата дата (л. 104-105, пак там). С писмо, изх. 2600-1096/1/20.12.2021 г. (л. 106) от заместник-кмета на Община Аксаково, управителя на Геоакст Димитър Димитров ЕООД е поканен да извърши заедно с представители на Общината съвместен оглед в землището на гр. Игнатиево, местността Мъзгите относно натрупаните земни маси и отпадъци с цел установяване на засегнатите имоти и техните собственици, както и да предложи оферта за геодезическо заснемане. Такова заснемане е изготвено, като е установено незаконно сметище в местността, засягащо площ от 84 658 кв. м и разположено върху множество имоти в кв. 25, включително процесния имот с идентификатор 32278.25.20 собственост на ищците (л. 107-117). Относно този имот е извършено и допълнително геодезическо заснемане, като е направено трасиране и е изготвена комбинирана скица от същия изпълнител (л. 118-123). На 26.01.2022 г. е съставен нов КП, който установил идентична фактическа обстановка, с тази от 14.12.2021 г. (л.125-126). С писмо, изх. 9400-413/1/30.03.2022 г. ищците са уведомени за извършената на 26.01.2022 г. проверка и са поканени да се явят на 08.04.2022 г. в сградата на Община Аксаково, за да представят документи, удостоверяващи цел на извършеното деяние и получени разрешения за това по съответния ред, евентуално да им бъде съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) л. 124. На 08.04.2022 г. срещу ищцата е съставен АУАН 132/08.04.2022 г. за това, че е допуснато извозване и депониране на земни маси и отпадъци, без документ, разрешаващ такъв вид дейност в имот 32278.25.20 (л. 92-93). На същата дата е съставен КП (л. 94-95), в който е обективирана проверка на представени от Калудова документи копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и копие на скица. В заключителната част на протокола са дадени задължителни предписания за почистване на имота. С Решение 1685/14.12.2022 г. по адм. дело 1064/2022 г. на Административния съд Варна (л. 341-342 от том II на първоинстанционното дело) КП от 08.04.2022 г. е отменен. Решението е оспорено пред Върховния административен съд. Образувано е адм. дело 2081/2023 г. по описа на този съд. На 08.04.2022 г. ищците подали писмен сигнал до кмета на Община Аксаково, в който заявили, че са научили от връчения им КП и писмото на заместник-кмета (изх. 9400-413/1/30.03.2022 г.), че някой е увредил имотите в местността Мъзгите , вероятно и техния собствен, като го е замърсил в нарушение на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и ЗУО. Посочили, че по техни данни имотът им е заобиколен от отпадъци, но в него не са депонирани такива. Отправили молба, ако такива са установени от компетентните проверяващи органи, да бъде извършена проверка за установяване на вида на отпадъците и на извършителя, като му се потърси отговорност за стореното (л. 127-128, пак там). На 28.06.2022 г. срещу ищцата Т. К. е издадено Наказателно постановление АНП-16-1 за нарушаване на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба за обществения ред на територията на Община Аксаково като й е наложено административно наказание глоба в размер на 800, 00 лв. (л. 88-91, пак там). По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. И. К., началник на Отдел Опазване на околната среда при Община Аксаково и Д. Д. Д., началник на Отдел Пожарна безопасност и защита на населението и опазване на обществения ред и контрол при Община Аксаково. За установяване на фактите по делото, е назначена съдебна техническо-икономическа експертиза, извършена от вещи лица В. Д. В. (магистър със специалност хидрология и инженерна геология) и Д. Г. П. (лицензиран оценител), и кредитирана частично от съда. Назначена е също повторна съдебно-оценителна експертиза за определяне на пазарната стойност на съсобствения на ищците имот, извършена от вещо лице Н. Н. А., чието заключение решаващият състав на административния съд е кредитирал като обективно, компетентно изготвено и обосновано. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, от правна страна, че предявеният от Красимир и Т. К. главен иск с цена 152 554, 74 лв. и акцесорният иск за лихви са процесуално допустими, а по същество са неоснователни. Счел е, че ищците не са се справили с доказателствената тежест да установят кумулативното наличие на предпоставките от фактическия състав на безвиновната отговорност за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Преценил е, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на органи и длъжностни лица на Община Аксаково. Обсъдил е правните норми, за които ищците твърдят, че са нарушени от ответника по иска. Приел е, че съдържанието на същите не вменява пряко задължение на кмета на Община Аксаково и на началника на Отдел Опазване на околната среда при тази община да следят за изхвърляне на отпадъци в частен имот. Посочил е, че такова задължение не е вменено на кмета на Община Аксаково и по силата на чл. 44, ал. 1, т. 1-19 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Като разгледал длъжностната характеристика на началник Отдел Опазване на околната среда при Община Аксаково (л. 330-333 от том II на пъвроинстанционното дело), е установил, че лицето, заемащо тази длъжност, няма преки задължения по опазване на частни имоти от изхвърляне на отпадъци в тях. Преценил е, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО и на чл. 3, ал. 3, т. 13 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Аксаково не формират за органите на общинската администрация задължение за фактическо действие, пряко произтичащо от нормативен акт. Мотивирал се е, че тези норми съдържат общи и принципни положения, а не преки, достатъчно конкретизирани и императивно разписани задължения, чието неизпълнение да уврежда пряко ищците. Подчертал е, че ЗУО не изброява изчерпателно какви са действията, които кметът на съответната община следва да предприеме, за да предотврати изхвърлянето на отпадъци на неразрешени места и за тяхното почистване. Обсъдил е легалната дефиниция на предотвратяване по т. 28 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО. Приел е, че преценката дали кметът на съответната община е взел мерки, посредством които да предотврати създаването на нерегламентирани сметища, се извършва за всеки отделен случай. Счел е, че в конкретния случай кметът на Община Аксаково или началника на Отдел Опазване на околната среда при Община Аксаково не са бездействали, поради което не може да се заключи, че не са положили дължимата грижа, за да се минимизира възможността за изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани за това места на територията на Община Аксаково. Административният съд е анализирал събраните по делото доказателства за: място за депониране на битови и строителни отпадъци на територията на Община Аксаково Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Варна, Аксаково и Белослав; сключени договори с изпълнители за експлоатация на това депо; сключени от Община Аксаково договори с фирми, които да събират строителни и едрогабаритни отпадъци чрез натоварване от населени места на територията на Общината и транспортирането им до депото; извършени в периода 14.12.2021 г. 31.12.2022 г. проверки в местността Мъзгите в землището на гр. Игнатиево. Кредитирал е свидетелските показания. Формирал е извод, че, от началото на 2020 г. Община Аксаково е осъществявала контрол по управление на отпадъците в района, в който попада имотът на ищците. Посочил е, че от органите на Община Аксаково са предприети предвидените в закона мерки, за да се предотврати изхвърлянето на отпадъци извън обособените за това места, за да се преустанови нерегламентираното изхвърляне на отпадъци в местността Мъзгите , както и да се извърши почистване на процесния имот с идентификатор 32278.25.20 от вече натрупаните отпадъци. Подчертал е, че ищците не са предприели каквито и да било действия по почистване на собствения им имот. Допълнил е, че, съгласно чл. 3 ЗОЗЗ, собствениците на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества. Аргументирал се е, че собственикът на имота има задължение да го поддържа и да го пази от посегателства. Счел е, че, освен мерки за почистване на процесния имот, ищците не са предприели и действия по осигуряване на друг вид защита на имота, като например предоставянето му под аренда. Съобразявайки посоченото в сигнал на ищците до кмета на Община Аксаково от 08.04.2022 г., съдът е преценил, че дори когато са им представени данни за наличието на отпадъци в собствения им имот, те не са направили усилие да установят на място какво се случва в него. Посочил е ,също така, и липсата на данни по делото Калудови да са подавали сигнали преди този от 08.04.2022 година. Формирал е решаващия извод, че ответната по иска и по касация страна няма законоустановено задължение да полага грижи за чужд недвижим имот, представляващ земеделска земя. На следващо място съдът е обсъдил твърденията на ищците за настъпване на имуществена вреда, изразяваща се в невъзможност за продажба на имота. Приел е, че замърсяването на имота не е равнозначно на неговото погиване, вследствие на което той да бъде изключен от гражданския оборот. Счел е, че щом недвижимият имот продължава да има самостоятелно съществуване, той продължава да е обект на правото на собственост. Кредитирал е заключението на вещите лица по съдебната техническо-икономическа експертиза в частта му по т. I, т. II и т. III. Посочил е, че насипването на имота със строителни отпадъци от вида на установените в него не може да увреди плодородността на почвения слой и няма добавени химични и биологични замърсители, които да влошават качеството на почвения слой. Допълнил е, че след премахването на насипите е възможно теренът да се ползва по предназначението му. Приел е, че реализирането на доходи от продажбата на имота е свързано с обективна възможност и субективно намерение на ищците да предприемат всички необходими действия за продажбата му. Подчертал е, че вероятната възможност за изпълнение на намеренията им за продажба не е достатъчно условие, за да се приеме наличието на причинна връзка между твърдяното бездействие и претендираните пропуснати ползи. Отчитайки липсата на ангажирани и приобщени към делото доказателства за сключени предварителни договори за продажба през исковия период и за размера на уговорената в тях цена, съответно на данни за получено/върнато капаро, съдът е определил претендираните вреди като условни и хипотетични. По аргумент от нормата на чл. 214, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, не се е произнесъл с доводи относно уточнение, направено от процесуалния представител на ищцата в последното съдебно заседание, че във вредите се включват и необходимите разходи за почистване на имота. За да не се произнесе, се е аргументирал, че няма изрично изявление за изменение на предявения иск. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно. Необоснован и неправилен е изводът на съда за липсата на първата предпоставка от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ. В случай, че съдът бе направил съвкупна преценка на установените данни от доказателствата по делото, той би стигнал до различен извод. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, както следва: Постановление за възлагане на проверка от 13.02.2020г. от прокурор при Районна Прокуратура Варна, Заповед 122/25.02.2020г. от кмета на Община Аксаково, констативен протокол от 10.03.20г., съставен от длъжностни лица в Община Аксаково, График за установените микросметища в общински имоти на територията на Община Аксаково от 18.03.20г., Актуализиран график от 22.05.20г. и Обобщен доклад за изпълнение на Постановление за възлагане на проверка 2166/13.02.20г. от 19.03.20г., изготвен от И. К., началник отдел ООС на Община Аксаково следва като установено, че проблемът с незаконни сметища на територията на гр. Игнатиево, община Аксаково съществува към 2020 година, като по това време те са били установени като разположени в имот с идентификатор 32278.10.27 /общинска публична собственост/ и в имот с идентификатор 32278.5.57 /частна собственост/. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че вещото лице е проследило състоянието на терена на имота на ищците във времето, чрез функцията исторически изображения на приложението Гугъл Земя . Въз основа на това изследване дава следните заключения : през м.10.2018г. имотът е обработваема земя, чист е и незасипан, през м.03.2019г. насипването на терена е започнало и той е почти изцяло засипан, през м.02.20г. насипването продължава на следващ табан-старият насип е изравнен и върху него се насипва нов, като това можело да се проследи и в други периоди, последният период, в който се виждат сравнително нови насипи е м.06.2022 г., през м.12.22г. се вижда, че части от насипа са обрасли със зеленина-храстна растителност, вещото лице е приело, че насипването е преустановено около средата на 2022г. Изводът, който следва от посочените данни е, че нерегламентираното сметище в имота на ищците е било факт към момента, в който е поискана прокурорската проверка за съществуващите нерегламентирани сметища на територията на Община Аксаково, но то не е посочено от кмета на Община Аксаково в обобщения доклад, изпратен на Районна прокуратура Варна. От данните в същото заключение се установява, че в процесния имот са установени депонирани строителни отпадъци в приблизително 80% от площта на имота, като дебелината им варира от 0 до над 4 м. Строителните отпадъци са предимно изкопни материали мергели, глини, пясъци и чакъли и по-рядко късове бетон и други строителни отпадъци. Другият извод, който се налага от данните в това заключение е, че изхвърлянето и депонирането на строителни отпадъци в имота на ищците не е било еднократно, а системно, в периода от м.3.2019г. до м.06.2022г. / в продължение на 3 години/, насипването е на табани, т.е. чрез обработването им с тежка техника и е видно и установимо с човешко око. От представените по делото Констативен протокол от 14.12.21г., съставен от началник отдел ООС при Община Аксаково, писмо от зам.кмета на Община Аксаково изх. 2600-1096/20.12.21г., геодезическо заснемане на незаконно сметище, изпълнено от Геокаст Д. Д. ЕООД / лист104-117 от делото на АС-Варна/ се установява, че от служители на Община Аксаково е установено през м.12.21г.нерегламентирано сметище, разположено на голяма площ в м. Мъзгите в резултат на което е възложено геодезическото заснемане, което установява, че засегнатите имоти с в общ размер от от 84658 кв.м. и в тях влизат повечето частни имоти, измежду които и ищцовият, но и общински имот. По делото е представено НП/30.07.21г. издадено от зам. кмет на Община Аксаково за наложена глоба на физическо лице, заради това, че при проверка на поземлен имот в м. Мъзгите на 28.05.21г., е установено, че той е превърнат в нерегламентирано сметище за отпадъци и изкопните земни маси депонирани в него се изравнявали с багер от наказаното лице. От НП /27.10.21г. издадено от зам. Кмет на Община Акасково се установява, че при проверка на друг имот през 18.08.21г. е установено превръщането му в нераглементирано място за отпадъци и собственикът му е санкциониран. С НП -ия от 15.11.21г. от зам. кмет на Община Аксаково други физически лица са санкционирани, заради това, че на 18.11.21г. с притежавани от тях МПС, едно от тях е изхвърляло строителни отпадъци в горски терен, а другото е транспортирало строителни отпадъци със собствено МПС, без да притежава издадено от от Община Аксаково направление за транспортиране на строителни отпадъци. С НП от 20.12.21г. друго ФЛ е санкционирано, заради това, че на 14.12.21г. ,управлявайки товарен автомобил изхвърля изкопни земни маси в поземлен имот. С НП от 31.01.22г. зам .кметът на Община Аксаково е наложил глоба на физическо лице, заради това, че на 06.01.22. превозва с товарен автомобил строителни отпадъци и изкопни земни маси през територията на Община Аксаково, без да представи направление за транспортирането им, издадено от община Аксаково. С НК от 31.01.22г. е санкционирано физическо лице, заради това, че на 06.01.22г. в м. Мъзгите превозва с товарен автомобил строителни отпадъци на територията на общината, без документ за това От съвкупната преценка на горепосочените писмени документи се установява, че след прокурорската проверка през 2020г. и установените във връзка с нея резултати за съществуващи нерегламентирани сметища в землището на гр. Игнатиево, този проблем не е отстранен и съществува и през 2021 г., за което органите на Община Аксаково са знаели, тъй като в резултат на извършвани проверки и установявани нарушения са предприемали действия по ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителите. От Заповед 1023/30.12.21г. на кмета на Община Аксаково / лист 148 от първоинстанционното дело/ се установява, че във връзка с констатирано нерегламентирано изхвърляне на земни маси, строителни отпадъци, битови отпадъци и други в м. Мъзгите / в която се намира и имотът на ищците/ , землище Игнатиево, с цел предотвратяване на по - нататъшно изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това местна и /или създаването на незаконни сметища, в изпълнение на чл.19, ал.3 ,т.15 от Закона за управление на отпадъците и чл.44, ал.2 ЗМСМА, кметът на общината е създал работна група от служители в общината, н акоято е възложил извършването на засилени проверки в м. Мъзгите , землище гр.Игнатиево, за осъществяване на стриктен контрол по спазването на разпоредбите на изброени в заповедта нормативни актове, свързани с управление на отпадъците, чрез осъществяване на регулярни проверки, не по-малко веднъж седмично, от екип поне от 2 души, за резултатите от които да се съставят констативни протоколи, при установени нарушения да се съставят актове за установяване на административни нарушения. По делото пред административния съд са представени констативни протоколи / лист 150 -182 от първоинстанционното дело/, изготвени от длъжностни лица на Община Аксаково в изпълнение на горепосочената заповед, които са с дати, както следва 11.01.22г.,18.01.22г., 26.01.22г.,09.02.22г.,17.02.22г.,04.03.22г.,17.03.22г.,30.03.22г.,01.04.22г.,07.04.22г.11.04.22г.,19.04.22г.,04.05.22г.18.05.22г.,06.06.22г.,17.06.22г.,24.06.22г.,08.07.22г.,19.07.22г.,28.07.22г.,01.08.22г.,10.08.22г.,13.09.22г.,28.09.22г.,13.10.22г.,18.10.22г., 25.10.22г.10.11.22г. и 18.11.22г. Протоколите са с аналогично съдържание - че при извършена проверка в м. Мъзгите , землище на гр. Игнатиево, в близост до обект фабрика Форест е установено наличие на големи количества земни маси, строителни и други отпадъци, които заемат площ над 80 дка, в по-голямата си част са подравнени и уплътнени, към момента на проверката няма товарни автомобили или друга техника, както и че липсва видима промяна от предходната проверка почистване или нови натрупвания в замърсената площ. Тези протоколи установяват формално изпълнение на заповедта на кмета на Община Аксаково, с която е разпоредил ежеседмични проверки. В заключение, въз основа на всички посочени по-горе писмени доказателства, касационният състав приема, че проблемът със съществуването на незаконни сметища и в частност в имота на ищците, датира от 2019 година и за него длъжностните лица на Община Аксаково са знаели и въпреки издадените НП на отделни физически лица, проблемът не е решен, а сметищата продължават съществуването си. Това заключение води логично до извода, че кметът на Община Аксаково не е изпълнил задължението си по чл.15, ал.3 , т.15 от Закона за управление на отпадъците, да предприеме ефективни мерки за разрешаване на този дългогодишния и системен проблем и за предотвратяване на възникването му отново. Тоест, налице е бездействие на компетентния административен орган да предприеме ефективни мерки и действия за постигане на законовата цел / чл.15, ал.3, т.15 ЗУО/ да не се допуска на местно ниво съществуването на незаконни сметища. Дейността на кмета на общината по предотвратяване на възникването и съществуването на незаконни сметища на територията на общината е административна дейност. Тя е изпълнителна дейност, извършвана на местно ниво по изпълнение на мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве, чрез предотвратяване или намаляване на образуването на отпадъци и ограничаване на вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Та е дейност и по опазване на обществения ред, доколкото здравословната околна среда е елемент от него. Тоест, противно на приетото от първоинстанционния съд, касационната инстанция преценява, че в конкретния случай е налице незаконосъобразна административна дейност от кмета на Община Аксаково, изразяваща се в бездействие за предприемане на ефективни мерки и действия за изпълнение на законовото си задължение по чл.15, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците. Относно наличието на вреда, касационната инстанция приема следното: Видно от исковата молба е, че ищците искат Община Аксаково да им заплати обезщетение за имуществени вреди , представляващо пазарната стойност на имота в размер на 78 000 евро, ..ако той и районът около него не беше безвъзвратно замърсен , а при условията на евентуалност ищците искат осъждане на Община Аксаково за намалената стойност на имота 73 000 евро / намален с разликата в размер на 5 000 лева между пазарната цена на имота и цената му в състоянието с натрупаните отпадъци в него/. Тоест, претенцията на ищците е за обезщетяване на вреда, представляваща претърпяна загуба, поради пълното обезценяване на имота им до степен, че не може да бъде част от имуществото им, което да използват или да се разпореждат с него. Административният съд вместо да изложи съображения в тази посока налице ли е пълна загуба /погиване/ на имота, поради замърсяването му с отпадъци до степен, че го прави неизползваем и невъзможен за продажба, е изложил правно ирелевантни съображения налице ли е пропусната полза, каквато нито е твърдяна, нито обезщетението е претендирано във връзка с такава. Липсата на мотиви по съществени за спора правнорелевантни обстоятелства е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което само по себе си е основание за отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Относно причинната връзка, каквато не е установена от административния съд следва да се посочи следното: След като не е установено натрупаните отпадъци в процесния имот, да е в резултат на активни действия на ищците, то бездействието им да го предпазят от тази нерегламентирана дейност по отношение на него, може да е основание за преценка, доколко не е налице съпричиняване на вредата от тяхна страна, но не е основание за тяхната изключителна отговорност за тази вреда, тъй като не върху тях тежи задължението по чл. 15, ал.3, т.15 ЗУО. По тези съображения, решението на административния съд следва да се отмени като неправилно, а вместо това, на осн. чл.222, ал.2, т.1 и т.2 АПК, делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд - Варна, при спазване на задължителните указания по приложението на материалния закон, дадени от касационната инстанция в настоящото решение. Воден от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд