Решение № 9826 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7447/2009 г.

Решение № 9826 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7447/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е образувано по жалба на Никола Ангелов Ангелов, в качеството му на Управител на "Елит 95" ООД със седалище и адрес на управление - село Дълбок Извор, Община Първомай, срещу Решение № 267 на Министерския съвет от 21.04.2009 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км: ч "на територията на община Садово, област Пловдив", обнародвано в ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в частта, с която е било определено обезщетение за отчуждените имоти УПИ III - Телеугоителен комплекс, масив 1 - завод за производство на фуражи, парцел 105-стопански двор, лаборатория и склад - 162 кв. м., за 2 130 лева; Телеугоителен комплекс, масив 1 - завод за производство на фуражи, парцел 111 - стопански двор, складова база- 1 354 кв. м., за 17 800 лева; Телеугоителен комплекс, масив 1 - завод за производство на фуражи, парцел 111,складова база - постройка от допълващо застрояване - 10 кв. м., за 870 лева и Телеугоителен комплекс, масив 3- други дейности, парцел 119, бетоновъзел - стопански двор /бетонвъзел/ - 1 617 кв. м., за 21260 лева. Ответникът по жалбата - Министерският съвет на Република България, и заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Национална агенция "Железопътна инфраструктура", Министерството на финансите и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията конституирани като такива на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС, оспорват същата, молят за нейното отхвърляне, а по доказателствата - молят съдът да не кредитира заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценителна експертиза. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 38 от ЗДС от надлежни страни - адресати на обжалвания индивидуален административен акт с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя неоснователна, като недоказана. С оспорения акт на Министерския съвет на Република България са били отчуждени описаните подробно по-горе недвижими имоти - собственост на търговското дружество - "Елит-95" ООД. Оценката на имота е била извършена от инж. Мая Петрова Дикльовска - Ковачева - лицензиран оценител на недвижими имоти. Възприетият от административния орган принцип на оценяване не противоречи на изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Този извод се налага с оглед нормативно и императивно определения в законодателната уредба принцип на оценяване на принудително отчуждени недвижими имоти, частна собственост - чл. 32 и сл. от ЗДС и § 1а от ДР на ЗДС. В нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС принципа за равностойно парично обезщетяване е развит чрез посочване на пазарната цена на имота, съпоставена с други имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В настоящия случай поради липса на изповядани сделки с имоти намиращи се в близост до отчуждавания сравнителния метод на оценяване, назначеният от съда експерт - инж. Милчев, в заключението си, след направен анализ на стойностите в оценката на независимия оценител - инж. Дикльовска - потвърждава изцяло тези стойности. С допълнителна молба от 8.02.2010 г.- дружеството е поискало да бъдат оценени и извършени подобрения в отчуждения имот, неоценени от административния орган, а именно - железобетонна ограда, с дължина 300 линейни метра; силозни съоръжения на бетонвъзела; обслужващ път 350 линейни метра и широчина 6 метра; две помощни складови бази. Експерт Милчев, сочи, че поради предприети действия - отчуждения терен е "заравнен" и липсват каквито и да било видими белези за наличие на сочените подобрения; липсват доказателства, че такива са били налице и към момента на отчуждаване и оценяване; а за двете помощни складови бази липсват документи за узаконяване; не са нанесени и в кадастралния план. Въпреки предоставената, в проведеното на 22 март 2010 г. съдебно заседание, възможност - жалбоподателят не ангажира доказателства че, видовете СМР по молбата му от 8.02.2009 г., са въз основа на одобрени проекти и разрешения за строеж, респективно, че са елемент от оценката при закупуване на имота по Търговския закон. По изложените съображения решението в обжалвана част относно оценката на частта от отчуждените имоти като постановено в съответствие със закона се преценява за законосъобразно. Жалбата следва да бъде отхвърлена като недоказана. С оглед изхода от спора и във връзка с направеното искане жалбоподателя следва да заплати на МФ сумата 150 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,