Решение № 6706 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2018 г.

Решение № 6706 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2018 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ф. М." ЕООД със седалище и адрес на управление: град С., ул. А. С.", бл. ..., представлявано от управителя Б. М. Б., подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Г., срещу решение № 191 от 15 ноември 2017 г., постановено по адм. дело № 172/2017 г. по описа на Административен съд С.. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 32-95608/06 април 2017 г. на началника на М. Б. и "Ф. М." ЕООД е осъдено да заплати на М. Б. сума в размер на 200.00 (двеста) лева, представляваща разноски по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на М. Б., чрез пълномощника му юрк. К. Т., в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. е образувано по жалба на "Ф. М." ЕООД срещу решение № 32-95608/06 април 2017 г. на началника на М. Б., с което във връзка с митническа декларация (МД) 14BG001009Н0009514/20 юни 2014 г. и след извършването на последващ контрол на "Ф. М." ЕООД административният орган е разпоредил промяна в тарифното класиране в кл. 33, първо и второ подразделение за стоката, поставена по режим допускане за свободно обращение - код ТАРИК 2005 99 80 99; преизчислил е размера на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания и е определил дължимите суми за доплащане: мито (А00) в размер на 422,17 лева и ДДС (В00) в размер на 84,43 лева. За да извърши претарифиране на стоката, митническият орган се е позовал на доклад № BG001000/1/2 от 29 март 2017 г., с който е завършила възложената на дружеството проверка. Съгласно цитираният доклад административният орган е направил извод, че в митническата декларация внесената стока - печена леблебия не се класира в декларирания от дружеството код 2008 19 99 80, тъй като представлява печен нахут, който в изсушен вид се класира в позиция 0713 от Комбинираната номенклатура (КН) и съгласно забележки 1а и 3 от Г. 20 на КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) следва да се класира с код по ТАРИК 2005 99 80 99, а не както е декларирано от дружеството с код 2008 19 99 80. С обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу решението на началника на митница Б.. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения административен акт са направени въз основа на доказателствата по делото. Инстанцията по същество изчерпателно е обсъдила всички събрани по делото доказателства, включително и приетите заключения на вещите лица по назначените съдебно-икономическа и съдебна агротехническа експертизи, както и направените от страните доводи и при правилно прилагане и тълкуване на относимите правни норми е достигнала до извод за липсата на отменително основание по отношение на обжалваното решение на началника на М. Б.. Н. се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд е изложил задълбочени и изчерпателно обосновани съображения спрямо заключението на вещото лице Константинова относно информацията, за която са били необходими специални знания, като изцяло в съответствие с приложимите разпоредби е направил правните си изводи. Фактическите констатации и правните изводи на съда изцяло съответстват на събраните доказателства. От данните по делото е установено, че с митническа декларация № 14BG001009Н0009514/20 юни 2014 г. "Ф. М." ЕООД е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение в клетка 31, под № 1 печена леблебия със ставка 12.80 %, мито в размер на 1125,79 лева и ДДС върху основа от 9921,03 лева - в размер на 1984,21 лева. След извършена последваща проверка, завършила с доклад № BG001000/1/2 от 29 март 2017 г., изготвен от митнически инспектори, е установено, че стоката с описание печена леблебия представлява печен нахут, който в изсушен вид се класира в позиция 0713 от КН и на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, както и забележка 1а и 3 от Г. 20 на КН, стоката следва да се класира в позиция 2005 като преработен или консервиран продукт от Г. 7, по метод, различен от изброените в забележка 1а на Г. 20 от КН. Въз основа на така даденото в доклада становище, административният орган с решението си приел, че към датата на деклариране тарифното класиране на стоката печена леблебия е с код по КН 2005 99 80/код по ТАРИК 2005 99 80 99, които кодове не съответстват на декларираните от "Ф. М." ЕООД и съответно - приложимата тарифна ставка на митото по отношение на трети страни за този код е 17,60 %. Тази ставка се явява по-висока от приложената от 12,80 % и по отношение на стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение от митническия орган са определени нови държавни вземания, които след вземане под отчет са заплащане на мито в размер на 422,17 лева и ДДС в размер на 84,43 лева. При тези данни, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че с решението на началника на М. Б. в съответствие с приложимите материални норми са определени нов тарифен код и нова тарифна ставка за мито за стоката - печена леблебия. По делото няма, че печената леблебия представлява обработен чрез технологията печене нахут. В глава 7 от КН са класирани зеленчуци, растения, корени и грудки, годни за консумация, като нахута изрично е посочен като попадащ в позиция 0713 20 00. Със забележка 3 от глава 20 е отбелязано, че позиции № 2001, 2004 и 2005 включват според случая само продуктите от глава 7, преработени или консервирани по методи, различни от тези, които са упоменати в забележка 1а от същата глава. В забележка 1а е посочено, че в глава 20 не се включват зеленчуците и плодовете, преработени или консервирани по методи, посочени в глави 7,8 и 11. Методите за преработване и консервиране, посочени в последните глави са: охлаждане, сушене, варене във вода или на пара, замразяване, с добавка на захар или подсладители, временно консервиране (посредством серен диоксид или във вода - солена, сулфорирана или с прибавка на други вещества, но негодни за директна консумация), нарязване на парчета или резени, агломериране под форма на гранули, раздробяване на зърната до "брашна", "грис" или "прахове". Видно от така изброените методи на преработка и консервиране, че термичната обработка "печене" не е включена сред тях, поради което правилно е приетото от съда, че този метод е различен от упоменатите в забележка 1а, посочени в глави 7, 8 и 11 от КН методи. Това налага извода, че леблебията, като изрично посочен в глава 7 продукт - печен нахут, преработен по метод, различен от тези по забележка 1а, следва да се класира в позиция 2005, съответно за него да бъде определен код по КН 2005 99 80 и код по ТАРИК 2005 99 80 99, а не декларираният от дружеството - ТАРИК 2008 19 99 80. Както обосновано е приел и административният съд при така извършената от страна на административния орган промяна в тарифното класиране на стоката, различно от декларираното от дружеството, митническият орган правилно е определил и новата митническа ставка, която съгласно КН за 2014 г. е 17,60 % мито, както нова данъчна основа за стоката, а дължимите от дружеството суми за доплащане са съответно мито в размер на 422,17 лева и ДДС в размер на 84,43 лева. Ето защо, като е приел, че оспореният административен акт на началника на М. Б. е постановен в съответствието с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и целта на закона, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, относно издаването на административния акт от некомпетентен орган. Решение № 32-95608/06 април 2017 г. е издадено от началника на М. Б. при условията на заместване. Съгласно заповед № ЗМ-1000-265 от 05 април 2017 г., началникът на М. Б. е възложил на Б. Г. - заместник- началник на М. Б. за периода от 06 април 2017 г. до 07 април 2017 г. да изпълнява в пълен обем функциите на началник М. Б., в които правомощия е и да издава решения със съдържание като оспореното от дружеството. Заповедта за заместване е представена по делото в заверен от редовно упълномощения процесуален представител на органа препис и същата отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 183 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ето защо представеното копие от заповедта за заместване е кредитирано правилно от съда, а решението на митническия орган е валидно, като издадено от материално и териториално компетентен орган. Неоснователно е и оплакването на касатора, относно допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в некредитирането на заключението на вещото лице по назначената и приета съдебна агротехническата експертиза. На първо място следва да се посочи, че съдът е кредитирал и приел заключението на вещото лице Костадинова, като в съдебното решение подробно и задълбочено е обсъдил същото, наред с останалите доказателства по делото. Действително, решаващият извод на съда за законосъобразност на административния акт е направен в противоречие с приетото заключение на съдебната агротехническата експертиза, но съдът е изложил убедителни и правно обосновани аргументи за становището си, които, както се посочи по-горе, се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция като кореспондиращи на приложимите правни норми. В тази връзка неоснователно е твърдението в касационната жалба, че след като не притежава специални знания, съдът е следвало да възприеме безрезервно заключението на експерта. Право, а не задължение, на решаващия съдебен състав е да възприеме или не заключението на вещите лица, като следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото - чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, което законово изискване в случая е спазено. Тук следва да се посочи и обстоятелството, че съдът не се е съобразил само със заключението на експерта относно тарифното класиране на процесната стока, въпрос, който е изцяло правен и не е от компетентността на вещото лице. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на М. Б. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,