Решение № 8553 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2016 г.

Решение № 8553 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Т. Н." ЕООД, чрез адв. Гюлер, против Решение № 1012 от 03.05.2016 г. постановено от Административен съд В. /АСВ/ по адм. дело № 2752 по описа на същия съд за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-03000314000423-091-001/16.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 362/29.07.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ В. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Митева, в подаден писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил жалбата на "Т. Н." ЕООД против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000314000423-091-001/16.04.2015 г., издаден от М. А. В. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП В. - възложил ревизията и Й. Р. А., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 362/29.07.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ В. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 40 333,62 лв. по фактури, издадени от "Лигъл консулт" ЕООД, заедно със съответните лихви за забава. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, с мотива, че не обективират реално осъществени доставки на стоки между посочените в данъчния документ доставчик и получател. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите по делото заключения по назначените ССчЕ, СТЕ и допълнителна СТЕ. Приел е, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при реално извършени доставки и при несъмнени доказателства за извършване на доставки. Само при наличие на доставки е налице данъчно събитие, съответно и при изпълнението на условията по чл. 71 ЗДДС, е налице правомерно начисляване на ДДС и съответно основание за право на данъчен кредит. В случая този релевантен факт не е установен като доказателствената тежест за установяване на релевантните обстоятелства е върху ревизираното лице, което претендира, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че щом по издадените от "Лигъл консулт" ЕООД фактури с № № 0000000002/29.04.2014 г., 0000000003/29.04.2014 г., 0000000004/29.04.2014 г., с предмет продажба на кран-портален, силози за цимент и агрегати с компресор не са индивидуализирани стоките и в приетите по делото приемо-предавателни протоколи липсват данни за мястото на предаване на стоките, това води до извод за липса на реални доставки. В подкрепа на тези твърдения е и факта, че от РЛ не са представени данни за извършено плащане по тези фактури. Също така процесните стоки не са с доказан произход, тъй като нито от доставчика, нито от касатора са представени безспорни доказателства, че "Лигъл консулт" ЕООД действително е разполагало със стоките. Данъчно събитие е налице при предаване, индивидуализация и реално прехвърляне на права на собственост върху стоки, поради което единствено и само при наличие на издадена и осчетоводена фактура, не може да се приеме, че данъчното събитие е настъпило, съответно данъкът е правомерно начислен и оттам, че са налице предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Първоинстанционният съд правилно е приел, че възоснова на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, по фактури с № № 0000000007/30.05.2014 г., 0000000008/30.05.2014 г., 0000000009/30.05.2014 г., по договор за покупко-продажба на машина за изправяне и рязане на арматура, машина стан за точково заваряване на арматура и везна/кантар на тежкотоварни автомобили, не може да се направи ползващият ревизираното лице извод, че доставките, по които му е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са реално извършени. За да се приеме, че една доставка на стоки е реална, то РЛ следва да докаже по безсъмнен начин произхода, начина на съхранение, транспорта и предаването на стоката. На първо място съдът правилно е преценил доказателствената сила на представените частни документи - пътни листа, някои от тях с липсващи реквизити и товарителници. Само въз основа на тях, при липса на данни за натоварване и индивидуализиране на стоката, не може да се направи извод, че фактурираната стока е предадена в уговорения вид, а оттам не може да се направи извод, че е прехвърлено правото на собственост. Не е установено при условията на пълно доказване, че стоките са били налични при доставчика. Неоснователно е извършеното в касационната жалба позоваване на практика на СЕС, тъй като същата касае възникване на право на приспадане, но само при установена реалност, т. е. при доказано при условията на пълно доказване извършване на стопанската операция - доставка. В процесния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод за фактическо извършване на доставките, за които са издадени фактурите, по които се иска признаване на данъчен кредит. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на Административен съд В. е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация, изложил писмено становище без процесуално представителство в съдебно заседание, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1305 лева. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение.