Решение № 618 от 2.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2009 г.

Решение № 618 от 2.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. за деца и младежи с умствена изостаналост "Св. М.", [населено място], общ. Търговище, против решението от 3.07.2009 г., постановено по в. гр. д. № 177/2009 г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решението от 15.04.2009 г. по гр. д. № 61/2009 г. на Благоевградски районен съд, в обжалваната част за уважаване на предявените от М. И. Г. от [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 616 от 16.06.2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради разрешаването с въззивното решение на въпроса: към кой момент следва да се преценява законността на уволнението, когато трудовият договор е прекратен с предизвестие - към момента на връчване на предизвестието или към момента на изтичане на срока на предизвестието, в противоречие с решение № 337 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 1188/2009 г. на ВКС, III г. о., с което е прието, че законността на уволнението поради съкращение в щата, когато трудовият договор е прекратен с предизвестие, следва да се преценява към момента на изтичане на срока на предизвестието. Настоящият съдебен състав не споделя тази практика, а счита, че разрешението на въпроса с въззивното решение е правилно и законосъобразността на уволнението, когато трудовият договор е прекратен с предизвестие следва да се преценява към момента на връчване на предизвестието на работника или служителя, тъй като предизвестието е крайният акт, с който завършва дейността по уволнението. Към този момент трябва да се е осъществило приложеното основание за уволнение с предизвестие по чл. 328, ал. 1 от КТ. С отправяне на предизвестието работодателят упражнява правото си на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, което поражда действие с достигане на изявлението до адресата. Това е моментът, към който следва да се извърши преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Ответникът по жалбата М. И. Г. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваната част за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на М. И. Г., извършено със заповед № 308 от 18.11.2003 г. на директора на Д. "Св. М.", [населено място]; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност "пазач" и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 1243,20 лв. за периода 24.11.2008 г. - 31.03.2009 г. Въззивният съд е приел, че трудовият договор на Г. е прекратен от работодателя поради съкращение в щата с изтичане на срока на предизвестието. Приел е, че при уволнение на приложеното от работодателя основание, релевантният момент, към който следва да се преценява налице ли е съкращение в щата, е моментът на връчване на предизвестието. Поради това, че към този момент не е било налице съкращение в щата съдът е приел уволнението за незаконно. Решението е правилно. Установено е, че М. И. Г. е заемал длъжността пазач в Д. за деца и младежи с умствена изостаналост "Св. М.", по силата на трудов договор, който е прекратен едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване в щата. На 23.10.2008 г. на Г. е връчено предизвестие № ВО-289/16.10.2008 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване в щата. Издадена е заповед № 308/18.11.2008 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - съкращаване в щата, считано от 24.11.2008 г. Представени са две длъжностни разписания - първото в сила от 10.07.2008 г., с което за длъжността пазач са предвидени 4 щатни бройки и длъжностно разписание в сила от 23.11.2008 г., с което за длъжността пазач са предвидени 2 щатни бройки. Срокът на предизвестието е 30-дневен и се брои в календарни дни, считано от деня на връчването на предизвестието и започва да тече от следващия ден на получаването му - чл. 326, ал. 2 и ал. 4 от КТ. Когато последният ден от срока на предизвестието е неприсъствен ден, какъвто е и разглежданият случай, срокът свършва в края на първия присъствен (работен) ден. Това разрешение е общо за гражданското право - чл. 72, ал. 2 от ЗЗД. В случая предизвестието е връчено на 23.10.2008 г. и срокът е изтекъл на 24.11.2008 г. - понеделник. Новото щатно разписание е влязло в сила от 23.11.2008 г. Т. е. новото щатно разписание не е влязло в сила към момента на връчване на предизвестието за уволнение поради съкращение в щата, а в един по-късен момент до изтичане срока на предизвестието за уволнение поради съкращение в щата. В случая когато трудовото правоотношение се прекратява едностранно с предизвестие на някое от основанията по чл. 328, ал. 1 от КТ и уволнението настъпва след изтичане срока на предизвестието без връчване на заповед, предизвестието обективира волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и е крайният акт, с който завършва дейността по уволнението. Когато към този момент липсва елемент от фактическия състав на основанието за уволнение, уволнението е незаконно, тъй като не е налице приложеното основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, а по-късното му настъпване до изтичане на срока на предизвестието е правно ирелевантно за законността на уволнението. Правилно е прието от въззивния съд, че към релевантния момент, към който следва да се преценява правилно ли е упражнено правото на уволнение с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ е моментът на връчване на предизвестието, и тъй като в случая към този момент не е налице съкращение на щата, правилно е прието уволнението за незаконосъобразно. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ГПК то следва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение