Решение № 13495 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7189/2012 г.

ВАСVII отделение29.10.2012 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1693 от 29.03.2012 г., постановено по адм. д. № 8164/2011 г. на Административен съд - София град, в частта, с която в полза на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР са присъдени разноски в размер на 150 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА Пламен Димитров Деянов, от гр. София, кв. "Лозенец", ул. "Милин камък" № 18, ет. 2, ап. 8, да заплати в полза на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13495 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7189/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Съдебно производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Пламен Димитров Деянов, от гр. София, против решение № 1693 от 29.03.2012 г., постановено по адм. д. № 8164/2011 г. на Административен съд - София град (АССГ). По оплаквания за допуснати нарушения на правораздавателната дейност на решаващия съд, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на съдебния акт. Ответникът - началник на отдел "Пътна полиция" - СДВР, чрез упълномощения си процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С атакуваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Пламен Деянов против заповед № АП - 825/14.03.2011 г. на началник отдел "ПП" - СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е преценен като законосъобразен. В касационната жалба се поддържа, че изводите на решаващия съд за спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед са неправилни и в противоречие със събрания доказателствен материал. По подробно изложени оплаквания се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на административния акт. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. А съобразно предписанието на чл. 172, ал. 1 ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Със заповед № Iз-1393/9.08.2007 г. министърът на вътрешните работи е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. началниците на структурните звена "Пътна полиция", какъвто е издателят на оспорения административен акт. При тази нормативна уредба, материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е установено по надлежния ред шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП). Според доказателствения материал по делото на Пламен Димитров Деянов е съставен акт № 917625/10.03.2011 г. за това, че на същата дата около в гр. София, по бул. "Драган Цанков" № 2 е управлявал личното си МПС "Рено Сафран" с рег. № СА 2896 НТ, след употреба на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство "Алкотест - дрегер" 7510 ALRA с № 0089 (проба 1095), което е отчело положителен резултат - 1,00 %о. След издаден талон за медицинско изследване, видно от приетия протокол за химическа експертиза № 557/11.03.2011 г. на МБАЛ "Света Анна - София" АД е установена концентрация на алкохол в кръвта 0,9 промила. С обжалваната пред АССГ заповед № АП-825 от 14.03.2011 г. на началника на отдел "ПП" - СДВР, по отношение на Деянов е приложена предвидената в чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ПАМ до решаване на въпроса за отговорността. При напълно изяснената фактическа обстановка по делото, решаващият съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта за законосъобразен административен акт. Въз основа на изчерпателен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на отраничителната мярка. ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Основното възражение на касатора е, че след като издаденото по реда на чл. 53, ал. 1 ЗАНН наказателно постановление е било отменено, органът не може да се позовава на редовно съставения и подписан без възражения АУАН в производството по издаване заповедта за прилагане на ПАМ, поради което и не са доказани изискуемите се предпоставки за прилагане на ограничителната мярка. Така поддържаното оплакване е неоснователно и сочи на погрешно тълкуване на материалния закон и общите правила на административното съдопроизводство. В настоящия казус пред решаващата съдебна инстанция издателят на акта е провел пълно доказване на основния релевантен за спора факт - шофиране след употреба на алкохол. При условие, че формалната доказателствена сила на акт № 917625/10.03.2011 г., съставен от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол при СДВР не е опровергана, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, вр. с чл. 40 ЗАНН, административният орган е установил съществуването на възприетите при произнасянето му факти и обстоятелства. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Противно на твърденията в касационната жалба, заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, т. к. в текста му фигурира позоваване на фактически констатации по официални документи (АУАН и протокол за химическа експертиза), чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. При това положение съдът обосновано е счел, че актът удовлетворява изискванията за форма по чл. 146, т. 2 АПК и правата на жалбоподателя да разбере характера на наложената ПАМ и да организира защитата си не са нарушени. Ангажираното пред настоящата инстанция писмено доказателство - решение № 159/2.03.2012 г., постановено по НАХД № 10483/2011 г. на Софийския районен съд, НО, не опровергава наличието на юридически факт, правопораждащ прилагането на ПАМ - шофиране след употребата на алкохол. Независимо, че наказателното постановление № АП-825/24.03.2011 г. на началник КАТ - СДВР е било отменено поради допуснати при постановяването му нарушения на административно-производствените правила (съобразяване с данните от техническото средство, а не с протокола от извършената експертиза), фактът на шофиране с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, не е опроверган. Поради това и с оглед самостоятелността на производството по прилагане на ПАМ по отношение административнонаказателната отговорност на водача за допуснати нарушения на ЗДвП, новопредставеното доказателство е ирелевантно за спора. Върховният административен съд има изобилна и безпротиворечива практика относно самостоятелния характер на отделните производства по ангажиране отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол. Ангажирането на административно-наказателната или наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК. Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН). Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП. По тези съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Административният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, като при осъществяване на правораздавателната му дейност не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед липсата на релевираните касационни основания, решението следва да остане в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от страна на ответника по касационната жалба, в тежест на Пламен Деянов следва да се присъдят направените по делото разноски за защита от юрисконсулт в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По аргумент чл. 143, ал. 1 АПК същите се дължат в полза на бюджета на органа - издател на акта. В случая това е юридическото лице - СДВР - Арг.: чл. 14, ал. 2 ЗМВР, вр. с чл. 12 ППЗМВР. Поначало разноските не се вменяват в задължение на подписалото акта длъжностно лице, а се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт (чл. 143, ал. 1 АПК). Т. е. независимо от правния статут на органа - издател на акта, разноските на адресата по повод на делото се дължат от бюджета на юридическото лице, към което той е ситуиран. Правилото се прилага и при присъждане на разноски в полза на административния орган при отхвърляне на жалба срещу постановен от него административен акт. Следователно, отхвърляйки жалбата на касатора, АССГ незаконосъобразно е присъдил дължимите разноски в полза на издателя на акта, вместо на бюджета на самата дирекция. В тази му част решението следва да бъде отменено, като разноските бъдат присъдени в полза на СДВР, чието структурно звено е отдел "Пътна полиция". При това положение касаторът следва да бъде осъден да заплати общо 300 (триста) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1