Решение № 12422 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14669/2010 г.

ВАСVII отделение04.10.2011 г.докладчик т Таня Вачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 8.10.2010 г., постановено по адм. д. № 444/2010 г. на Административен съд - Монтана. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12422 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14669/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Димитър Веселинов Димитров от гр. Монтана против решение от 8.10.2010 г., постановено по адм. д. № 444/2010 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-751/24.03.2010 г. на началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Монтана за прилагане на принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на съдебнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Ответникът началникът на сектор "Пътна полиция - КАТ" при ОДП - Монтана не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Съответни на закона са изводите на първоинстанционния съд, че спрямо жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата правна норма, поради което законосъобразно административният орган му е наложил оспорената принудителна мярка. Наведените от Димитров доводи, поддържани и пред касационната инстанция, правилно са приети за неоснователни. За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, което се издава от органите на Министерство на вътрешните работи, при наличието на предвидените в закона условия. Водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Контролните точки служат от една страна за отчитане на извършените нарушения от водач, а от друга страна имат и санкционен характер, тъй като според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, при отнемане на всички контролни точки водачът губи правоспособността си. Целта на предвидената принудителна административна мярка с превантивен характер е да осуети възможността на водача да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание. Както правилно е приел първоинстанционният съд, оплакването за нарушение на материалния закон при издаване на административния акт е неоснователно. Видно от приложената справка, водачът е санкциониран за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата с влезли в сила наказателни постановления. Тези доказателства безспорно установяват, че на Димитров са отнети всички контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед на 24.03.2010 г. При това положение, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Неизпълнението на това задължение дава право на административния орган да приложи принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП и изземе свидетелството за правоуправление. Както правилно е прието в обжалваното решение, представеното в съдебното производство удостоверение за преминато допълнително обучение № 197/9.05.2009 г. е издадено преди постановяване на оспорената заповед. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, поради което този документ би бил от значение за законосъобразността на акта, доколкото обаче ведно с него се представят доказателства за изпълнение на задълженията по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. И пред двете съдебни инстанции жалбоподателят, въпреки дадената му от закона процесуална възможност, не е ангажирал доказателства за тези относими факти. Наведените от касатора доводи за допуснати съществени процесуални нарушения всъщност повтарят релевираните оплаквания в първоинстанционната жалба за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Тези възражения са подробно разгледани от първоинстанционния съд и правилно са приети за неоснователни. Като е отхвърлил жалбата на Димитър Димитров, Административният съд - Монтана е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1