Решение № 15931 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5465/2017 г.

Решение № 15931 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5465/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. К., от гр. В., чрез пълномощника й - адв. Х. Я., против решение № 540/29.03.2017 г. по адм. дело № 2063/2016 г. на Административен съд - В., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът: кмета на р-н "Приморски", община - В., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответниците: С. Д. Б. и Д. П. Б., редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на Н. П. К., срещу Заповед № 351/15.06.2016 г. на кмета на р-н "Приморски" при община-В., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Гараж", находящ се в УПИ IX-9, кв. 991 по плана на 5-ти м. район на гр. В. спрямо наследниците на извършителя П. Б.: С. Д. Б., Н. П. К. и Д. П. Б.. Прието е от съда, че заповедта е законосъобразна, тъй като процесния гараж представлява строеж, извършен в периода 1976-1980 г. без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж /РС/, каквито се изискват по чл. 226 ППЗТСУ (отм.), респ. по ЗУТ, поради което е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По въпроса за търпимостта на строежа, на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, са изведени изводи, че строежа е нетърпим, поради недопустимостта му по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, както и по сега действащия ЗУТ. Налице е позоваване на заключението на приетата СТЕ, както и на разпоредбите на чл. 97, т. 5, вр. с т. 4 от Наредба № 5/2.09.1977 г. за ПНТСУ, както и на чл. 97 ППЗТСУ (отм.), изискващи свързано застрояване и покриване на задната стена на гаража със застрояване или плътен зид /ограда/ в съседния поземлен имот, с идентификатор 10135.2556.265, каквото застрояване или плътна ограда липсват за част от стената на гаража, в размер на 2.01м. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка изводите на съда за наличие на незаконен строеж, са законосъобразни. По делото не е било спорно, че процесният гараж е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който няма издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и РС, каквито се изискват, както по чл. 55 ЗТСУ (отм.), така и по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При липсата на такива книжа, както органът, така и решаващият съд, са извели правилни изводи, че гаража е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което кмета на р-н "Приморски" при община-В. е разполагал с компетентност да издаде заповед за премахването му. По спорния за делото въпрос, който се поставя и в касационната жалба, а именно дали строеж е търпим, правните изводи на съда са правилни. Законосъобразно е прието, че приложимата материалноправна разпоредба относно търпимостта, е § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, предвид времето на извършване на строителството / в периода 1976-1980 г./. За приложението й, както е прието и от съда, е необходимо да се установи, че строежа е бил допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или съгласно ЗУТ. В случая е установено, че по действащия към периода на изграждане на гаража подробен градоустройствен план - плана одобрен със Заповед № 11/17.05.1963 г. на КАБ, както и по действащия към момента ПУП, одобрен със заповед № Г-1/3.01.1994 г. на кмета на община-В., за процесния УПИ IX-9, не се предвижда гараж на процесното място. Въпреки това гаражът би бил допустим строеж, ако отговаряше на правилата и нормативите, установени в чл. 97, т. 3 и т. 5 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн. Д. в. бр. 69/1977 г., отм. 1995 г./, респ. на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 и 2 ЗУТ. Разпоредбите на чл. 97, т. 3 и т. 5 от цитираната Наредба № 5 ПНТСУ, допускат изграждане на надземни гаражи в дворната част на застроени с жилищни сгради парцели, на самата регулационна линия към съседите, при положение, че калканната им стена се покрива напълно от калканна стена на заварена сграда или от съществуваща плътна ограда, съответно подпорен зид с височина, не по-малка от височината на гаража. Аналогични са изискванията за разполагане на надземни гаражи и по чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 и 2 от сега действащия ЗУТ - свързано с постройки на допълващо застрояване в съседния урегулиран поземлен имот /УПИ/, при положение, че калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния УПИ, или плътни огради. Установено е от заключението на СТЕ, че в случая тези изисквания отсъстват. Процесният гараж покрива частично калканна стена на допълващо застрояване в съседния имот, в размер на 1,37 м., а в останалата му част задната стена на гаража остава непокрита, със заварена сграда откъм съседа или с изградена плътна ограда / зид/, като тази непокрита част възлиза на 2,01 м. При тези установявания изводите на съда, че строежа е недопустим и следователно нетърпим, на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, са правилни. Поради това и оплакванията в касационната жалба свързани с търпимостта на строежа, са неоснователни. Обжалваното решение като правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение